ОПАСНА ЗА ТУРИСТИТЕ Е КРАСИВАТА ЕМЕНСКА ЕКОПЪТЕКА Негованската (Еменската) екопътека се намира над село Емен,област Велико Търново.Тя минава по поречието на река Негованка,в т.нар. Еменски каньон. Пътеката представлява едно красиво творение на природата,на което могат да се насладят посетителите.От високо гледката е прекрасна и завладяваща. Още в самото начало на маршрута туристите се срещат с природната забележителност-Еменската пещера.Тя се отличава от останалите по това,че в нея няма никакви образувания от рода на сталактити,сталактони и т.н.Характерното тук е,че в нея е изградена,може би единствената асансьорна шахта на подобно място,която се е използвала в миналото от военните,чиято база се е намирала над самата пещера.От базата,сега са останали само руини,обрасли в буйна планинска растителност. Пещерата не е облагородена за туристи.До нея се стига по изградени каменни стъпала с добре укрепени железни парапети.А влизането навътре е опасно и невъзможно без специална екипировка и без помощта на спелеолози. След пещерата започва същинската пътека към водопада „Момин скок“. Още в началото се намира табела,която информира,че екопътеката е възстановена с финансовата помощ на Европейския съюз и Република България.Това създава усещането,че ще видиш нещо ново и превъзходно.Все пак европейски пари са се „налели“.Продължаваш напред и какво да видиш.Не само,че нищо не е подновено,но е и занемарено и изоставено.Липсва каквато и да е маркировка,а единствените табели,които срещнахме указваха накъде е водопада.Самата пътека е през гората и се движи по каньона.През цялото време се вижда реката,която си остава май единственото хубаво нещо,на което да се полюбуваш. В миналото е имало мостове,които днес са разрушени и на всеки е поставена табела,че преминаването е забранено.Бях разочарована,че не можех да се насладя на гледката,която мостовете щяха да ми предоставят.А най-лошото се оказа,че няма да видим и водопада,тъй като до него се стигаше само по тези,вече опасни и неизползваеми мостове.По-късно прочетохме,че има обходен маршрут през гората,който обикаля каньона.Решихме да тръгнем по него.Но там се оказахме на поредната неуредица.Пътят беше доста стръмен.Имаше легнали дървени дъски,които едно време са служели за стъпала,но преминаването беше трудно и хлъзгаво от дъжда,валял предната нощ.Изглеждаше опасно и така прекратихме разходката до водопада,без да го видим.А не се знаеше какви препятствия ни чакат занапред и дали изобщо пътят ще ни отведе до целта.От тази екскурзия си тръгнах със смесени чувства.Природата беше прекрасна,а не можехме да й се насладим докрай.Беше ми жал,че всичко е изоставено.А това е първата екопътека в България,която така ще си „загине“. След всичко това,което видях,си зададох въпросите: Къде са парите от европейското финансиране,дадени за възстановяване на екопътеката?Единственото подобрение,което забелязах са стълбите към пещерата,парапетите и една беседка.Нима само за това са стигнали средствата?Или са „изтекли“ в някой джоб.Защо мостовете не са реставрирани?Последните подобрения са правени 2001 г.,но от тогава досега никой не се е погрижил за нищо.Минали са само 15 години и не е въможно всичко да е разрушено за толкова кратко време.Жалко е ,че нашата хубава природа не може да бъде видяна,а сигурно и доста пари биха били спечелени от чужди туристи. Автор и снимки:jivko mihalev
