От години се говори, че Бойко Борисов в крайна сметка ще се устреми към „Дондуков“ 2, но има фактори, които спират подобно действие
От години вече журналисти, анализатори, критици и политици прогнозират как Бойко Борисов ще се откаже от лидерския си пост в ГЕРБ и ще се кандидатира за президент. От години той не го прави. И ще продължи да не го прави, защото има причини за това.
1. Ще изпусне ГЕРБ от контрол
Забелязали ли сте как в последните месеци ГЕРБ правят разни неща, които изглеждат несъгласувани с премиера? Например искането им всички кадри на ДСБ във властта да бъдат сменени – нещо, на което премиерът отказа. Или искането Томислав Дончев да стане социален министър (също отказано). Това може да ни говори само, че нещо в ГЕРБ се опитва малко от малко да се еманципира от лидера си и да играе своя игра, която да направи партията по-силна.
Едва ли ще ни затрудни да познаем кое точно е това нещо и че то се казва Цветан Цветанов – човекът, който държи структурите на ГЕРБ по места в страната, ръководителят на предизборните им щабове, командирът на терен. Ако Борисов е Кралят Слънце на партията си, то Цветанов е фелдмаршалът, командващ войските. И какво мислите, че ще стане, ако Кралят Слънце се оттегли от кралството си?
Когото и да посочи той за наследник в партията, Цветанов ще поеме контрол върху нещата. В ролята си на президент Борисов много трудно би могъл да упражнява достатъчен контрол върху ГЕРБ и не е изключено от „партията на Борисов“ тя да се превърне в „партията на Цветанов“. Самият Цветанов е изключително лоялен към партията и към лидера си и съответно подобен сценарий не е чак толкова вероятен, но все пак не е като да не сме виждали вече подобни ситуации (Станишев-Първанов). И макар да сме виждали и обратния пример (Доган-Местан), Борисов не е Доган и няма чак такъв контрол върху хората си, а Цветанов не е Местан.
А и предвид напрегнатата обстановка в парламента и фактът, че най-вероятно обстановката ще продължи да остава доста пъстра в чисто партиен план, Цветанов не е компромисният играч, който да може да създаде коалиция и да я държи що годе стабилна.
2. Борисов е сърцето на ГЕРБ
Ако Цветанов е мускулите в партията, Борисов е сърцето ѝ. Премахнеш ли сърцето, всичко започва да се разпада. Историята показва, че след оттегляне на силен лидер най-често се стига до борби за престола (независимо дали има посочен наследник). Ако Борисов се махне, ще се активизират вътрешни лобита, вътрешна конкуренция и като цяло – борби за власт.
Допълнително с това – хората гласуват повече за Борисов и по-малко за ГЕРБ. Той е човекът с харизмата, близо до народа. Останалите са придворните, който просто разгласяват волята му. Как се очаква, след като той се оттегли да бъде държавен глава, хората да приемат тези след него? Особено ако горната прогноза се окаже вярна и започнат вътрешни крамоли. Много трудно. Това би довело до спад на доверието в партията, който може да доведе и до загуба на избори в един момент. Или до изпадане на ГЕРБ в изолация, подобно на 42-то Народно събрание.
3. Лош сигнал към Европа
Помислете, кои силни партийни лидери и министър-председатели се оттеглят от лидерството в партиите си, за да станат президенти? Да, точно така – Ердоган. Образът на Ердоган неминуемо ще се лепне като проекция и върху Борисов. Опозицията ще заговори за опит за налагане на диктатура, ще започне да го сравнява с Ердоган. Това послание определено ще достигне и до Европа. Как ще реагират там, не е ясно. Но вероятността да започнат да ни слагат по-близо до Турция в политически план остава. Дори и да започнем да се „репчим“ на Турция.
Освен това подобен ход би напомнил и за Путин и рокадите му с Медведев, макар и ситуацията да не е същата. Подобна асоциация най-вероятно също ще бъде направена. Тоест ако тръгне в такава посока, Борисов трябва да свикне и с обвиненията, че се опитва да налага диктатура.
4. Премиерът има повече власт от президента
Факт. Често дори се казва, че президентът ни има по-скоро представителни функции. Борисов обича да „командва парада“ и той да взима финалните решения, въпреки че в настоящото правителство да се опитва да демонстрира, че е консенсусен политик, склонен на компромиси в името на общата стабилност. Ако реши да стане президент, той трябва освен от контрола върху партията си, да се откаже и от контрола върху случващото се в държавата.
Да, ако той реши да стане президент, вероятно ще започне много по-сериозно вече да се говори за президентска република. Но би ли имала властта потенциала да промени конституцията така, че да промени системата ни на управление? Би ли събрала достатъчната обществена подкрепа? Възможно, но не и сигурно. Президентската република е нещо като идеята за връщането на казармата – периодично се завърта в общественото пространство, но след това отмира, защото последиците от тези промени не могат да бъдат оценени. Затова и въвеждането на президентска република все още си остава имагинерно.
А докато не се стигне до действия на практика в тази насока, президентството на Борисов остава безинтересно за него. Освен ако не ни налегне още по-тежка политическа и икономическа криза, че за него позицията на президент да е много по-безопасна – вътре в политиката, но достатъчно далеч, че негативите да не го застигат пряко. Така хората ще си спомнят по-добрите времена, когато той е бил на власт и в следващия момент ще може да се върне на бял кон, когато ситуацията се стабилизира.
Така че ако Борисов в крайна сметка реши да се кандидатира за президент, това може да означава две неща – или да се готвим за кампания за въвеждане на президентската република, или ни предстоят тежки няколко години.
