Кандидатите са мъже от бялата раса, протестанти и обикновено произхождат от изключително богати фамилии. Много често техните предци също са били членове на Ордена. През последната година на следването си получават титлата ,,рицар“, а по-късно названието патриарх, което е за цял живот.
Редовните срещи на патриарсите се състоят в ,,Deer Island Club“ в Ню Йорк. Клубът е създаден от патриарх Джордж Дъглас през 1907г. и се управлява също както и ,,Russel Trust“ само от патриарси.
4. The Round Table (,,Кръглата маса“)
Тази организация се свързва най-вече с името на Сесил Роудс (1853-1902).
Роудс е един от видните представители на империализма. Той завършва Оксфорд, но твърде рано заминава за британската колония Южна Африка. През 1884г. Роудс става финансов министър на колонията, а от 1888г. контролира цялото производство на диаманти в страната, което по онова време е около 95% от световната продукция. По време на управлението си в Южна Африка Сесил Роудс разширява колонията чрез умели, но често пъти жестоки политически и военни операции. В негова чест страната е наречена Родезия. През 1890г. той става министър председател на Южна Африка.
Сесил Роудс е една от най-богатите и значими личности на империята по онова време. Той е член на Лондонския парламент и на различни тайни общества.
Роудс е с крехко здраве и жизненият му път не е дълъг, но той има една мечта в живота си: световно господство с британско надмощие. През 1891г. Роудс пише в писмо до окултиста Уйлям Т. Стед:
,,За Европа щеше да е по-добре, ако той (Наполеон) беше осъществим идеята си за универсална монархия; намеренията му можеха да се сбъднат, само ако се беше сетил да даде на различните части (на империята си) автономно управление. Все пак трябва да призная, че традицията, расовите и езикови различия пречеха на мечтата му; всичко това обаче го няма, що се отнася до днешния, английски говорещ свят! Без оглед на този съюз, съществува освен това свещеният дълг да се поеме отговорност за още нецивилизованите части на света.“
Роудс знае, че не може да се надява на дълъг живот и постоянно актуализира завещанието си. В третото си поред от 1888. (което оставя на лорд Ротшилд, неговия финансист в минното дело) Роудс иска завещаното богатство да се използва за създаване на тайно общество, което да реализира мисията на ,,British Empire“; организацията трябвало да бъде изградена съгласно устава на Ордена на йезуитите, като понятието ,,римо-католическа религия“ се зайехя с ,,British Empire“.
5. CFR – Съветът за външна политика
След Първата световна война (1919) от тази организация възниква ,,Council on Foreign Relations (CFR), (,,Съвет по външни отношение). В Англия фронтовата организация е наречена ,,Royal Institute of International Affairs“ (RIIA); ,,Кралски институт за международни отношения“).
Професор К. Куигли пише:
,,В края на войната от 1914г. стана ясно, че организацията на тази система (групата Round Rable) трябва много силно да се разшири. Със задачата е натоварен Лайънъл Къртис, който създаде в Англия и всички колонии фронтови организации на групата Round Table. В Ню Йорк фронтовата организация беше известна като ,,Council on Foreign Relations“ и във връзка с много малката американска група Round Table беше параван за J. P. Morgan & Co. Американските организации бяха завладени от количеството ,,експерти“ на Морган, които присъстваха на Парижката конференция за мир (Версайския договор) и установиха връзки с подобната група английски ,,експерти“ от групата на Милнър. Идеите на Royal Institute of International Affairs и Council on Foreign Relations бяха нахвърляни в Париж…“
Въпреки че се подчертава значението на Моргановите хора за създаването на CFR, главният агент на официалното учредяване е Колонел Хаус. Той изпълнява ролята на домакин на групата Round Table – както на английската, така и на американската – на 19 май 1919г., когато Париж, в хотел ,,Маджестик“ се състои ключовата среща.
Документацията на организацията и мемомарите на Хаус също го посочват като главен отговорник за създаването на CFR. В двадесет и петия годишен отчет на CFR се съобщава следното по повод основаването в Париж:
,,Институтът за международни отношения, основан в Париж през 1919г., в началото се състоеше от две звена. Едно в обединеното Кралство и друго в Съединените щати…“
6. ООН – Организацията на обединените нации
Решаваща крачка по посока създаване на световно правителство като резултат от усилията на CFR е направена веднага след края на Втората световна война със създаването на Организацията на обединените нации.
Организацията на обединените нации (ООН) е създадена през 1945г. в Сан Францеско. На учредителното събрание сред американските делегати има най-малко 74 членове на CFR.
Между тях е и Нелсън Рокфелер. По-късно Нелсън и братята му предоставят средствата за закупуването на терена за сградата на ООН на Ийст Ривър в Ню Йорк.
Гари Алън пише в ,,Книжата на Рокфелер“:
,,Повече от петдесет години за Рокфелерови решението на този проблем е ясно като бял ден: да се създаде световно правителство, което да се контролира и да се направи така, че то да господства над всички останали.“ Речено – сторено!
Подобен ,,Нов световен ред“ (каквото без съмнение е създаването на ООН) не означава за CFR основаване на безобиден клуб за водене на дебати. По-скоро целта е международно господство над въоръжените сили, оръжията, съдилищата, данъчните власти, училищата, правителствата и всичко друго на тази земя.
Гари Алън подчертава:
,,Рокфелерови ще продължават да отглеждат своето бебе, докато то се сдобие с всички права за упражняване на властта и още повече дори. Няма съмнение, че ,,Новият световен ред“, към който се стремят тези хора, няма да е република обвързана с конституцията, която да ни гарантира повече свобода и където правата на гражданите ще бъдат защитени от един тираничен ,,Голям брат“. ,,Новият световен ред“, който Рокфелерови имат предвид, е световна диктатура.“
7. Групата на Билдербергите
Организацията е създадена през 1954г. с привидната цел да коригира международните връзки на САЩ в рамките на западния съюз. След учредяването на групата всяка година са поканвани между 60 и 80 американци и европейци, за да дискутират неотложните проблеми в света.
В групата на Билдербергите участват видни политици, икономисти, бизнесмени, финансисти и дипломати.
Наименованието на организацията идва от името на хотела, ,,Hotel de Bilderberg“ в близост до холандското селище Остербек, който е избран от принц Бернхард Холандски като дискретно място за провеждане на заплануваната среща.
Принц Бернхард е главен говорител и организатор на групата, преди да се наложи да се оттегли заради скандала Локхийд. Негов заместник става английският лорд Хоум.
Този център на властта, по-могъщ от Вашингтон, Москва, Париж или Берлин, заседава зад херметически затворени врати – нито един журналист няма достъп до тайната среща на стотината членове на Билдербергите, сред които са: Хелмут Шмид, Валтер Шел, Хенри Форд II, Джовани Аниели, Ставрос Ниархос, Франц Йосиф Щраус, принц Филип, Едмонд Ротшилд и Маркус Валенберг.
В кръг от познати, при напълно спокойна обстановка и без присъствието на обществеността, се обсъждат обществените интереси и участниците се разделят с директиви в джоба – ясни предписания от династия Рокфелер, които намират отражение във вътрешната политика на страните членки на НАТО.
,,Конференциите на Билдербергите са неофициални и неформални частни дискусионни кръгове на високопоставени личности от цял свят, които биват канени.
Конференциите нямат установена организационна структура или статут и поради това не се изисква членство. Те се провеждат с цел обмяна на мнения от участниците. Тъй като не става дума за официални мероприятия, Федералното правителство не разполага с допълнителни сведения освен специалната информация за медиите.“
Това беше ,,елегантно“ и нищо неказващо изказване на Федералното правителство по повод запитване на народния представител Клайнерт и фракцията на Зелените за целите и темите на 36-та Конференция на Билдербергите през юли 1988г. Все пак Хелмут Кол не взе участие в един частен турнир по голф, а в тайна конференция, на която присъстваха Дейвид Рокфелер, Хенри Кисинджър, кралица Беатрикс, както и други високопоставени политици, дипломати, международни банкери и индустриалци.
8. Тристранната комисия
Тристранната комисия се свиква редовно от началото на 70-те години на миналия век. Трите страни са Северна Америка, Европа и Япония.
Повечето от членове й членуват също в CFR, RIIA, ООН, Билдербергите или Ринският клуб.
Учредителното събрание е свикано от Дейвид Рокфелер, ръководната личност в Съвета по външни отношения и председател на управителния съвет на Чейз Манхатън Банк. Когато Дейвид Рокфелер кани 200 водещи банкери, бизнесмени, политици и профсъюзни водачи от цял свят да образуват заедно с него транснационална планова комисия, човек трябва да е наясно, че подобна покана е равносилна на заповед, издадена от владетел.
За директор на Комисията е избран не кой да е, а Збигнев Бжежински, функционер на CFR, който по-късно работи и като държавен съветник по сигурността на американския президент Джими Картър.
В статия за списанието на ,,CFR Foreign Affairs“ Бжежински пише:
,,Светът вероятно няма да се обедини (доброволно) под един общ светоглед или едно суперправителство. Сега единствената надежда е, че той ще действа, изхождайки от общата грижа за собственото му оцеляване…“
Бжежински бързо стига до извода, че доброволното обединение няма да се постигне в недалечно бъдеще, време е да се опита по друг начин. Как трябва да изглежда различният метод? Казано с прости думи, налагане на точно такъв контрол на държавите, какъвто искат привържениците на световното правителство, под предлог, че се решават икономически, екологични или енергийни проблеми.
Впрочем офицерът от ЦРУ Милтън Катц и Дейвид Рокфелер се запознават през 1972г. с тогавашния губернатор Джеймс Ърл Картър от Джорджия и го привличат в Тристранната комисия. За да влезе след това фаворитът на Рокфелер и в Белия дом, грижата имат други двама членове на Комисията: Сайръс Ванс и Збигнев Бжежински. Те ,,утъпкват“ пътя на Картър към президентския пост.
9. Римският клуб и Комитетът на 300-те
Двете организации са свързани и са взаимнозависими. Интересно произведение по темата е книгата на Джон Коулмен ,,Комитетът на 300-те“.
Името ,,Club of Rome (COR)“ няма нищо общо нито с град Рим, нито с Ватикана и католиците. Организацията се състои от най-старите фамилии на ,,Черната аристокрация“, и 13-те топ илюминатски фамилии на Америка. Римският клуб може да се определи и като обединени от организации на англо-американски финансисти и старите фамилии на ,,Черната аристокрация“ от Европа и най-вече на т. нар. ,,аристокрация“ от Лондон, Генуа и Венеция. Техният код за влияние в света е умението да предизвикват и организират тежки икономически рецесии, понякога и депресии.
Римския клуб има и собствена тайна служба. Освен това е свързан с ИНТЕРПОЛ на Дейвид Рокфелер. Всички американски тайни служби също работят в тясна връзка с клуба, както и КГБ или МОСАД. Една-единствена тайна служба – изтогерманското ЩАЗИ – остава извън неговата сфера на действие.
Д-р Джон Коулмен смята, че ,,Черната аристокрация“ основава ,,Комитетът на 300-те“, от който произлизат всички важни тайни общества.
В своето произведение д-р Коулмен назовава няколко фронтови организации на ,,Комитетът на 300-те“. Една от тях е Германският фонд Маршал. Коулмен пише следното:
,,Въпреки че съществува повече от 150 години. Комитетът на 300-те придобива съвременната си форма едва през 1897г. Той винаги е бил известен с това, че командва организации под прикритие, като например RIIA. След като е било решено да се контролира една суперкорпорация в Европа, RIIA основава института ,,Тависток“, който пък създава НАТО. В продължение на пет години Германският фонд Маршал финансира НАТО, Член и председател на Германския фонд Маршал е не някой друг, а самият Дейвид Рокфелер.“
