Автор: Силвия Веселинова Познавате чаровният актьор Никола Стоянов от ролята му на 15 – годишния бунтар и мечтател Тино от сериала „Революция Z“. Освен на телевизионния екран, Никола Стоянов изгрява и на театралната сцена с участието си в постановките на Младежки театър Николай Бинев – „Господин Балкански“, „Карлсон, който живее на покрива“, „Някои го предпочитат…“, „Кухнята“, „Алиса в страната на чудесата“ и „Пилето“, за която е номиниран за тазгодишния „Аскеер“ за Изгряваща звезда.
Разкажи ми за героя си от театралната постановка на Младежки театър „Николай Бинев“ – „Пилето“. Играя момче, което е голям кибритлия, пали се от много неща, деен е и жив, добър приятел. В един момент го взимат в армията, започва да воюва, изпълнява гражданския си дълг. Някъде дълбоко в себе си обича мира и възприема войната като провал на човечеството.
Какви чувства поражда у теб фактът, че си номиниран за „Аскеер“? На първо място щастие и признание. Когато си номиниран за „Изгряваща звезда“, си все още малък за да си влязъл в някакви схеми. Номинацията за мен означава, че хората признават качествата ми.
Разкажи ми за интересна случка от репетиционен процес. Репетиционния процес на „Пилето“ беше много интересен и готин. Това е може би един от най-добрите ми репетиционни процеси. Екипът е страхотен, всички в него сме млади. Аз не съм от актьорите, които идват с огромно желание на всяка репетиция. Ако не ми е интересно, не идвам с желание и обратното. По време на този репетиционен процес идвах всеки път с нетърпение. Беше много смешно, когато правехме сенките в спектакъла. Помагаха ни колеги, които са много по-запознати с тях. 50% от нещата които ни показваха, ние не можехме да ги направим, но слава богу накрая се справихме успешно с всичко.
Какъв беше като дете? Жив и див, в най-добрия и чист смисъл на думата. Обичах всички видове спорт, бях музикален, играех непрекъснато.
Как отмаряш? Почивам си дейно – не ходя на СПА, където да лежа, а на места, които ми позволяват да върша нещо. Това ме успокоява. Обичам да ходя извън града, например на селото си, там е балкан и наистина успявам да си почина. Поправям разни неща, измислям нови кътчета. Освен това въздухът е много по-различен и когато спиш се наспиваш. В града, колкото и дълго време да прекараш в сън пак се събуждаш малко уморен.
Какво е за теб любовта? Всичко. Аз съм зодия везни, планетата ми е Венера.
За какво мечтаеш? За по-големи неща отколкото вероятно ще направя.
Кога се сбъдват мечтите? Когато вярваш, че ще се сбъднат. За себе си мога да кажа, че съм човек, който преследва мечтите си.
Как минава деня ти? Разнообразно и разпиляно. Правя хиляди неща всеки ден – помагам на сестра си, ходя на снимки, вечер играя в представления, след тях също си намирам какво да правя. Схемата е такава – правя 10 неща, от които свършвам 7, но това за мен по-добрият вариант отколкото да си намисля 3 и да направя 3.
В какво вярваш? В най-чистата форма на думата доброта и човечност. Вярвам в България и моралните ценности.
Мислиш ли, че хората са ги запазили? Аз съм оптимист. Заобиколен съм от такива хора. Семейството и приятелите са ми помогнали да изградя този кръг. В него влизат хора със здрава ценностна система, които държат на нея. Забележката, която мога да направя, е да имат повече деца. Когато имаш едно, прирастът е отрицателен, а когато са три – положителен. Възпитаваш ги и по този начин хората с морални ценности се увеличават.
Имаш ли девиз? Девизът на зодията ми е „Аз се колебая“, но се научих да не бъде така. Един мъж не може непрекъснато да се колебае, трябва да решава.
Как се справяш с трудностите? Лесно. Имам жесток късмет, но и качества. Например – чаровен съм и когато направя нещо, което не е ок, хората ми прощават, не могат да ми се обидят. Освен това съм сръчен и борбен. Всичко това ми помага лесно да преодолявам трудностите.
Прякорът ти е Кольо Млякото. Как се появи? Случи се в тийнейджърските ми години, когато бях на море – на къмпинг Градина. В тази възраст порастваш, някои деца започват да пият бира, да ходят по барчета. Казвам го в най-добрия смисъл, това е част от израстването на всеки човек. В този период алкохола не ми беше вкусен, както и сега – горчи ми наистина, не се правя на никакъв. Отидохме на бар и приятелите ме попитаха „Какво ще пиеш?“ и аз казах „Нищо“. А те „Е не може. Какво обичаш?“. Аз отговорих „Мляко.“. Всички се разсмяха, а барманът каза „Не знам дали продаваме такъв артикул.“ Оттогава започнах всяка вечер да пия мляко и един приятел ми измисли прякора Кольо Млякото. Хареса ми, а и има интересни тълкувания. Млякото е бяло, чисто, дава живот. Така придадох смисъл на един прякор, измислен на шега. В момента Кольо Млякото ми е артистичния псевдоним.
Ако можеше да имаш свръх способност, каква щеше да е тя? Телепортиране, защото нямаше да закъснявам. Бих искал също да можех да „усмихвам“ хората, да бъда като Чаплин. Той има тази свръх способност. Според него всеки ден, в който не си се усмихвал, е загубен ден.
Без какво не можеш? Не мога без шоколад.
Кои са трите думи, които те описват най-добре? Може ли с фраза – „Вятър ме вее на бяла кобила“.
Къде ще почиваш лятото? На морето.
