Победителите на 17-ия фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ са документалният филм „Европолис – градът на делтата“ на режисьора Костадин Бонев и анимационният „Три сестри и Андрей“ на Борис Десподов и Андрей Паунов.
Борис Десподов е звездата на фестивала, тъй като получи и Специалната награда на журито – за много нашумелия документален филм „Коридор №8“ (corridor8.info).
„Европолис – градът на делтата“ е отличен „за плътното обрисуване през съдбата на един град и на една книга на всичко онова, което сполетя Източна Европа през края на 19-и, целия 20-и и началото на 21-и век“, мотивира се журито.
Тази българо-австрийска продукция разказва как през 1933 Еугениу Ботез, инженер по професия и комендант на пристанището на град Сулина на делтата на река Дунав, написал роман. Озаглавил го Европолис и го подписал с името Жан Барт. Година по-късно умрял.
В този странен роман Жан Барт предрекъл, че пълният с живот град скоро ще загине, а след него бавно и мъчително ще загине и Европа.
Няколко години по-късно предсказанието му започнало да се сбъдва…
Захапал парче суша между многобройните ръкави и канали, Сулина е Градът на делтата. Филмът разказва историите на възхода и упадъка на града, на днешните му жители, както и на хората, живели някога тук.
Костадин Бонев е автор на над 20 филма. „Духът на храма“, „Дарението“ и „Писма до долната земя“, са свързани с родния му град Трявна, с традицията на зографите, резбарите, дарителите и с гурбетчиите.
Други проучват неизвестни или малко познати страни от живота на големи български творци – композитора на църковна музика Петър Динев и художника Илия Бешков.
„Търпението на камъка“ е за едно загубено село, в което са останали само старци. „1934“ е за военния преврат на 19 май. „Корабите са пълни“ разказва за спасяването на хиляди еврейски деца, пътуващи през България за Палестина в годините на Втората световна война.
Дебютният му игрален филм „Подгряване на вчерашния обед“ беше заснет по сценарий на писателя Миле Неделковски от Македония.
Игралният „Военен кореспондент“ (2008) разказа за болезнените срещи и преживявания на Йордан Йовков по време на Първата световна война, докато е дописник на фронта. „Три сестри и Андрей“ получава наградата „за оригиналност и вдъхновение в пресъздаването на самотата на старостта и убийствената рутина на всекидневието“.
14-минутният филм е анимация, смесена с игрално кино. Сценарист е нашумелият покрай „Георги и пеперудите“ Андрей Паунов, а във филма е последната роля на Златина Тодева – Мама Злата. Участват още Йосиф Сърчаджиев, Илка Зафирова и Гергана Джукелова.
В журито на фестивала с председател Георги Стоев-Джеки бяха Емилия Арабаджиева, Любомир Йотов, Митко Новков и Георги Балабанов.
„Коридор номер 8“ на Борис Десподов бе отличен със Специалната награда „за откриването на оригиналната линия, която хем свързва Балканите в единно географско пространство, хем ги разделя в общността на тяхното съществуване“.
Десподов
започва кариерата си като художник и е автор на няколко успешни анимационни филма.
Още първият – „Митология“ (2002) – е селектиран за фестивал в
Монреал през 2001 г., а следващият – „Тик-так“ – получава награда в
София.
Прави късометражният
„Асансьорът на Шиндлер“ (2004), а световна слава му носи „Коридор №8″.
Тогава вече той е свързан с групата „Агитпроп“, която продуцира най-успешните наши документални филми през последните години.
Олег
Ковачев спечели наградата за режисура за документалния филм „245,5″.
Почетни дипломи получиха документалните филми „Две или три неща, които
знаем за нея…“ на Люба Кулезич и „Трима мъже край водата“ на Ралица
Димитрова и анимационните „Линията“ на Андрей Кулев и „Фарът“ на
Велислава Господинова.
Наградата
на община Пловдив е за филма „Севт Безсмъртния – тайните на един
тракийски цар“ на Златина Русева, а отличието от Съюза на българските филмови дейци
– за документалния „Джазта-праста“ на Андрей Слабаков.
