„Гордей се Родопа, и вдигай чела
над стръмни гранитни скали,
размахвай широко крила,
достигай самите орли!”
Само след ден стотици гайди ще събудят историята, ще ни пренесат през вековете и ще запалят огъня на бащините ни огнища. Хиляди българи ще пресъздадат пълнокръвна картина на бита, традиционния български поминък и животновъдство, ще ни потопят в културата и ежедневието на българите от миналото. Ще пробудят и спомена за зелените планински поляни изпълнени със стада и звън на чанове. Поне за няколко дни ще изтрият спомена за запустелите дворове, висящите катинари и тъгата в някогашната весела селска къща! И тази разходка във времето ще промени завинаги мирогледа и представите ни за този край. Защото традициите са живи – те се предават от човек на човек.
Поводът – фондация „Наследство в бъдещето“ и сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ организират най-мащабния национален събор в Рожен, обединяващ хиляди хора. Събор със стогодишна традиция, описващ величието на един народ с неговия фолклор, традиции, занаяти и народната музика.
Магията Рожен отново ще завладее Родопа планина и ще обедини цяла България от 15 до 17 юли.
Съборът на народното творчество и животновъдство „Рожен“ тази година ще съчетае пъстротата на фолклорни изпълнения, експозиции на национални и регионални музеи, етнографски сбирки, изложение на занаяти, аромата на чевермета и традиционни ястия, изложения на месни и млечни храни от фермата и на горска техника, конни атракции, народни веселби и нестинари.
Роженският събор е организиран за първи път през 1898 г. по идея на отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци, да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”. През 1993 г. съборът е обявен за национален. Провежда се за последно през 2006 година и след близо 8 години през юли 2015 г. отново е възроден в още по-голям мащаб.
Тази година Община Смолян е предприела инициатива във всяка родопска къща да има по една гайда. „Ще подарим гайда на всяко дете, което дойде на Роженския събор и заяви, че иска да свири на инструмента, след това от общината ще насърчат тяхното обучение в съставите за каба гайди от Смолян”.
Като новост за тазгодишния събор е специалният кът на поляните за всички гости в народни носии. Над 10 000 изпълнители ще вземат участие във фолклорния конкурс.
В алеята на занаятите ще се включат над 80 самобитни майстори на кукерски маски, текстилни килими и килими от естествени кожи, керамика, чанове, рисувани кратуни, икони, ножове, кожени изделия, билкови продукти, бижута, народни носии и инструменти, изделия от дърво, вълна и агнешки кожи, пчелни продукти и др.
Тук на Роженските поляни, където са минавали герои като Левски и където четниците на кап. Петко войвода са се борили за свобода, тук, където са се сражавали Момчиловите юнаци – точно тук едно уникално по размери национално знаме (300 м дължина, 26 м – ширина, ушито от 5 400 м плат, 40 км конци и тежащо близо тон) ще посрещне гостите и участниците в събора.
Поляните на Рожен помнят много исторически събития. Родопите са живата памет – непреходна, величествена и необхватна! Паметниците на полк. Серафимов и 21-ви полк на връх Средногорец, на Орфей, на Невястата над Смолян и на Дельо войвода в Златоград, са знак за вековни страдания, борби и легендарно минало! Планина на кръстопът, източник на вдъхновение за писатели, поети, художници и историци, планина, за която думите не стигат.
Рожен е мястото, откъдето полита песента „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска. По традиция именно тя открива събитието с химна на Родопа планина „Бела съм, бела, юначе” под съпровода на „Сто каба гайди“.
Оркестър „100 каба гайди” е символ на Роженския събор. Основен акцент са надпяванията, надсвирванията и надиграванията. Кулминацията на програмата е гала спектакълът „Звезден Рожен“, а сърцето на събора са българските занаяти, втъкали в себе си богата народопсихология, древна символика и самобитно творчество. Основни мотиви в творчеството на българина са връзката между природата и човека, селският бит, любовта и бракът, образът на юнака и момата.
Програмата на събора включва изложения на различни видове традиционни занаяти, обредност, облекла и носии, местни обичаи, дърворезба, керамика, бижута, икони, кукерски маски, ножове, чанове, килими, кратуни и много други ръчно изработени изделия. В миналото всяка българска къща е имала тъкачен стан. Занаятът се е предавал от баба на внучка и от майка на дъщеря. Автентичните къщи ни връщат към онзи момент, когато топлината е идвала от огнището, подът е бил застлан от тъкано слово (българския килим) и орнаментика, вече почти непозната за повечето хора.
Тъкачеството, везбарството и орнаментиката с тяхната символика са ключът към колоритността и уникалността на българската носия. Пафтите са носени традиционно само от омъжени жени и с особено място в женската носия. Накитите пък са били средство за защита от зли сили и очи.
Златарите са били на особена почит, наравно с учителите и свещениците. Участниците в Априлското въстание са носели златни лъвчета, изработени в Панагюрската златарска школа в името на родолюбивата кауза.
Много са българските традиционни занаяти, сред които и тюфекчийството (пушкарство), кожарство, шапкарство, мелничарство, звънчарство и други, изпълвали бита и живота по онова време.
Чановете са характерни за облеклата на кукерите и тяхната символика за плодородие и благополучие, както и за прогонване на злите духове. В бита са използвани в животновъдството, като били закачани на водача на стадото. По различните тоналности на чановете стопаните разпознавали стадата си, а самите стада не се губели.
Всички тези занаяти могат да бъдат видени в програмата на събора в Рожен. Всеки посетител ще може да се наслади на родопските каба гайди, танци и кръшни хора, разнообразни детски събития, народни веселби, словесен фолклор, хайдушко сборище и нестинари. Основен момент са изложбите за скотовъдство и изложения на животни, конни състезания, атракции и горска техника.
В миналото страната е имала големи стада овце и българските пастири са ходили от Родопите до Бяло море, за да търсят пасища. След прибирането им е започвало стригането за добиване на сурова вълна. Всичко в бита на българина е било неразривно свързано – животновъдството и творчеството.
Ароматът на чевермета и традиционни ястия ще направи празника още по-уютен. Месни продукти, кисело мляко, сирене, мед, традиционно произведените вино и ракия също ще напомнят за българската традиционна трапеза. Всеки български празник е съпътстван от обреден хляб, в който е скрита дълбока символика. От незапомнени времена хлябът е издигнат до религиозно уважение. „Никой не е по-голям от хляба”. Банатските българи прекръствали три пъти хляба преди да го разрежат. Пред хляба не се изричат лоши думи. При неговото създаване са вричали пожелания за здраве и добър живот.
„Българите – това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът“.
Магнус Феликс Енодий
