Нека да разгледаме спектъра на цветовете!
Така се нарича естественият ред на цветовете в даден кръг, където те се преливат чрез нюанси един в друг. В спектъра различаваме няколко зони с подобни свойства. Ако разделим кръга вертикално, ще получим една активна и една пасивна част.
От жълтия през червения до синия цвят тоновете изпъкват напред или действат активно и напротив — от жълтия през зеления до синия цвят тоновете действат пасивно. Ако разделим кръга хоризонтално, в горната половина се разполагат светли тонове, а в долната — тъмни. Ако пренесем всичко това в практиката, ще видим, че плоскостите, които са оцветени например в червено, въздействат по-силно от тези, които са оцветени зелено. Жълтият цвят е винаги по-светъл от синия.
В спектъра винаги два цвята си противостоят и като противоположни цветове образуват така наречения контраст на противоположните цветове. Ако искаме да изтъкнем даден предмет или плоскост, трябва да ги поставим върху контрастен тон. Или наред с контраста на цветовете трябва да се съобразяваме и с контраста на светлосенките. Също и чрез различната чистота на тоновете възникват контрасти, които трябва да използваме. В повечето случаи се натрупват няколко контраста. Светложълто и тъмносиньо образуват при еднаква чистота цветове и светлинен контраст.
Ефекта на контрастите вземаме под внимание при цветовото оформяване. И ето още някои основни правила:
Ако съчетаем по-силен цветен контраст с по-незначителен светлинен контраст, тогава цветовете са по-бляскави. Така един жълт пуловер стои по-добре на брюнетка, отколкото на блондинка. Еднакво светли цветове, но различни по тон не можем да съчетаваме върху една и съща плоскост.
Ефектът на светлите тонове се засилва чрез съседни тъмни тонове. Към жълтия пуловер например е по-подходяща кафява пола, отколкото розова. Ненаситените тонове, нанесени върху по-големи плоскости в дадено помещение, имат по-голям ефект, отколкото ако се нанесени върху отделни предмети.
При оформянето на помещението по-светлите и по-активните тонове се изтеглят нагоре. Преобладаващият тон въздейства на душевното ни състояние. Използването на няколко цвята в еднаква степен създават пъстрота. Затова контрастните тонове трябва само да съпровождат основния тон. Пасивният цвят се освежава от активния. За разлика от пъстрите цветове черният, белият и сивият цвят са неутрални и могат да се използват за раздвижване на цветните форми.
