Балкански калейдоскоп

Ще започна моя разказ с една любима мисъл на китайския философ от Древността Лао Дзъ:

„Пътуването от хиляда мили започва с една стъпка“

Тази мисъл описва мен и моето първо пътуване, което направих, прекосявайки границите на България. Това беше моята първа стъпка, която ми показа какво има извън нашата страна, но не и последната. Това бе денят, в който разбрах, че пътуването е най-голямата награда и лукс – да откриваш нови светове, различни от нашия; да се събудиш в непознато градче; да почувстваш ежедневните неща, все едно ги правиш за първи път. Всичко това е като една книга и ако не пътувашq ще стоиш само на предговора.

Екскурзията, която ми позволи да изпитам какво е чувството, когато започнеш да си отваряш очите и сърцето за нови места и преживявания, е „Балкански калейдоскоп“ с туристическа агенция „Бохемия“ ЕООД. Самото име на екскурзията говори много за нея – „Балкански калейдоскоп“ – екскурзия, която има за цел да улови и покаже всеки един миг от красотата на Балканите. Има за цел да ни покаже значението на думата „калейдоскоп“ – иска да ни носи от един живописен миг на друг. Този калейдоскоп от безброй светлини и нюанси, от безкрайни цветове не издържа сравнението с действителното усещане от преживяното. Стигат само едни очи и едно сърце от нас, което да се огледа в този различен цветен свят.

Този невероятен калейдоскоп започна на 19. 08. 2015 г. до 23. 08. 2015г., заедно с моята половинка и както по-нагоре споменах – с туристическа агенция „Бохемия“ ЕООД. Маршрутът, определен за екскурзията, беше: София – Белград – Сараево – Мостар – Дубровник – Котор – Тирана – Круя – Охрид (общо километри, които изминахме през екскурзията – 1920 км.)

Първи ден

На 19. 08. 2015 година в 06.00 ч. автобусът ни отпътува от площад „Александър Невски“.

Когато влязохме в автобуса се запознахме с нашия екскурзовод – Стефан. Никога не съм си представяла, че може да има такъв уникален човек. Още от самото начало на деня ни уведомяваше подробно какво ни предстои да видим, колко километра ще изминем, къде ще спираме, препоръчваше ни какво може да правим през свободното ни време, също така къде е скъпо и къде не е, какво е традиционно за местата, които посещаваме, какво може да очакваме в заведенията, които посещаваме. С голямо желание и изключителна компетентност той ни разказваше не само за отделните туристически обекти, но и за цялостната история, географско положение и народопсихология на всяко едно кътче, през което минахме. Този млад човек вложи всичко от себе си, за да създаде необходимите удобства и комфорт за всеки един турист. Без него нямаше как да научим толкова много.

Местата ни в автобуса бяха най-отзад, но дори не усетихме липса на нещо (е, на моменти климатикът духаше много силно, но го преживяхме). Направихме проверка с хората и спирките, на които са се записали, че ще се качат и поехме към другите обозначени спирки. Запознахме се с хората, които стояха около нас. Те бяха от различни краища на България. Всеки беше забавен по един или друг начин – с шегите си, както и с диалекта, който имаха.

Тръгнахме по маршрута Калотина – Белград. След като минахме ГКПП Калотина, дойде и нашето първо местенце за почивка. Е, не беше много чисто, но все пак за тоалетната си очакваха паричките. Разбира се, ние си бяхме подготвили за всяка една страна обменени пари – от тук започнахме с плащането в различни от нашите банкноти, а в Сърбия те са сръбски динари. Имаше много забележки относно чистотата в това крайпътно кафененце. Хората, с които пътувахме, им казаха, че щом си търсят паричките трябва да имаме и удобствата за това, което даваме.

Първата спирка след ГКПП Калотина

По обяд стигнахме в Белград. Започнахме нашите обиколки с пешеходна разходка от площада на Републиката, улица „Кнез Михаилова“, крепостта „Калемегдан“, както и църквата „Свети Сава“. Влизайки в историческата крепост „Калемегдан“, посетихме намиращия се там Военен музей, който съдържа много древни и съвременни експонати, които са подредени по хронологичен ред.

Ето го и нашият екскурзовод, без когото нямаше да е така интересно и увлекателно това пет дневно пътешествие.

След военните експонати, дойде време да разгледаме и самата крепост. Тя е изключително автентична и исторически наситена, но също така е и една от най-важните туристически забележителности в Сърбия. Още с влизането в крепостта, забелязваме и часовниковата кула.

Белградската крепост е построена на връх, откъдето се открива прекрасен изглед към града и красивия парк, който е приятен за разходка. Тук река Сава се влива в река Дунав.

Часовниковата кула, която е построена през XVI в.
Реките Сава и Дунав

Посетихме и църквата „Свети Сава“. Това е най-големият православен храм в Сърбия:

Храм „Свети Сава“ – най-големият православен храм в Сърбия

След като приключихме със забележителностите, имахме няколко свободни часа. Всеки тръгна в различна посока – магазини, улички или както ние направихме – да опитаме сръбската кухня. Тя е много вкусна и всяка храна е с много подправки.

След като разходката в Сърбия приключи, ние се отправихме към Босна и Херцеговина.

Късно вечерта, след полунощ, стигнахме в столицата на Босна и Херцеговина – Сараево. Изморени от дългия път, се настанихме в хотел на име „Saraj“, който не беше нищо особено. (През целия изморителен ден си мислехме как самата екскурзия трябва да е направена с още една нощувка в Сърбия. В края на почивката, когато ни дадоха анкети за попълване и препоръки, го написахме. След време проверихме отново тази екскурзия и се изумихме – туристическа агенция „Бохемия“ ЕООД бяха добавили точно тази нощувка.)

Втори ден

На сутринта закусвахме, събрахме си багажа и започнахме с обиколката. Разгледахме джамиите, с които е известен града; старите квартали, турската „Баш Чаршия“, която е пазарен площад и на нея се намира „Беговата джамия“.

Сараево, Босна и Херцеговина

„Баш Чаршия“, Сараево, Босна и Херцеговина

Католическата катедрала, Сараево, Босна и Херцеговина

Сараево е наричан „Балканският Ерусалим” заради космополитния си дух. Той винаги е бил мултиетнически и мултирелигиозен град.

Начертана линия и компас, които показват в каква посока се движиш

От толкова обиколки стана време и за обяд. Седнахме в едно местно заведение. Храната беше много вкусна, а сервитьорите – любезни. Валутата, с която плащахме, беше босненска конвертируема марка.

Обядвахме и изпихме по едно босненско кафе и чай:

Обядвахме и изпихме по едно босненско кафе и чай

Поехме към кулата „Аваз Туист“. Това е небостъргач, който се намира в бизнес района на Сараево. Наподобява фар, а корпусът му е с усукана форма. Общата височина на сградата е 172 метра. Изградена е на 41 етажа и е съоръжена с 38 асансьора. Има панорамен стъклен асансьор, който буквално се изстрелва до 35-ия етаж, където се намира кафенето. Също така има и разположена панорамна площадка, откъдето се вижда градът.

Символът на следвоенния град – кулата „Аваз туист“:

Символът на следвоенния град – кулата „Аваз туист“, Сараево, Босна и Херцеговина

След обиколката из Сараево, се отправихме към Мостар.

Река Неретва, която е дълга 225 км. Тя извира от планинската верига Динарите и се влива в Адриатическо море:

Река Неретва в Босна и Херцеговина, която е дълга 225 км. Тя извира от планинската верига Динарите и се влива в Адриатическо море.

Стигнахме и до известния град със стария си каменен мост, който е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО – град Мостар. Главната забележителност на града е мостът на река Неретва – Стари мост. През 1993 година той е бил разрушен по време на ожесточени сражения между босненски мюсюлмани и хървати. Днес той е напълно възстановен в автентичния си вид. Мостът е дълъг 30 метра и се издига на 20 метра над река Неретва. Срещу заплащане има младежи, които предлагат да скочат смело в реката, като дори успяхме да видим точно такъв младеж.

Ето го и смелчагата, който успяхме да уловим за снимка в последния момент

По какъв начин може да се постигне този невъзможен синьо-зелен цвят на водата? Уникална красота:

По какъв начин може да се постигне този невъзможен синьо-зелен цвят на водата? Уникална красота. Мостар, Боста и Херцеговина.

Посетихме и джамията „Карагьоз бей“, откъдето се вижда цял Мостар. Това е най-големият мюсюлмански храм в Херцеговина:

Джамия „Карагьоз Бей“, Мостар, Босна и Херцеговина.

Навсякъде из Мостар са оставени ужасите от бомбардировките:

Навсякъде из Мостар са оставени ужасите от бомбардировките

Най-накрая тръгнахме за едно невероятно място – Дубровнишката Ривиера. Там се настанихме в района на Неум, в хотел на име „Stella“. Направихме си среднощна разходка. Навсякъде беше оживено.

Нощен Неум:

Нощен Неум, Дубровнишка Ривиера

Утрин на Дубровнишката Ривиера

Трети ден

След като закусихме, отпътувахме за Дубровник. По пътя за Дубровник минахме през моста „Франьо Туджман“:

Мост „Франьо Туджман“, Дубровник

Пристанището за пътнически кораби, Дубровник

Направихме разходка от Порта Пиле, който е входът към Стария град на Дубровник по главната улица „Страдун“, Францисканският манастир, дворецът „Спонца“, Княжеският дворец, църквата „Св. Влас“, както и старото пристанище.

Най-интересната част в Дубровник е старият град, който е запазил атмосферата на средновековните улици. Дубровник е град с древна история. Често е наричан „Перлата на Адриатика“. Старата част на града е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

Градът е ограден с крепостни стени, които крият своето очарование.

„Порта Пиле“, вход към Стария град на Дубровник от западната част

Точно тук и името на екскурзията се разбира добре. Калейдоскоп от безкрайни нюанси – това е Дубровник. Това е и една от причините, за да не пиша толкова много за това културно наследство, а да покажа повече снимки, защото всички ние сме различни и всеки вижда всичко това по различен начин. Във всички тези снимки са уловени мигове, които се състоят от куп щастие.

Фонтанът на Онофрио, Дубровник, украсен с 16 каменни глави
Уличките в Стария град на Дубровник
Часовниковата кула, Дубровник
Покровител на Дубровник е Свети Влас, а църквата на „Свети Влас“ се намира на площад Лужа
Старото пристанище, Дубровник
Един от външните фортове на крепостта, Дубровник

Стана време за почивка и обиколка по улиците на Дубровник. Площадите и малките алеи, кафетата и баровете – винаги са пълни с хора. Заплащането става в хърватска куна.

Следобеда тръгнахме за Черна гора. Дори сменихме и транспорта с ферибот:

Будва – това е метрополисът на Черна гора. Направихме разходка из Стария град на Будва. Там е същинска историческа и културна съкровищница. Този град се е сгушил върху малък полуостров сред водите на Адриатика и е съхранил автентичната средновековна архитектура. Историческият вид на крепостта е запазен. Уличките са малки и обсипани с цветя. Красотата в Стария град те заслепява…затаявам дъх.

Старият град на Будва се гордее с множество заведения, галерии и магазини:

Будва – Старят град, Черна гора

Казват, че Будва за Черна гора е като Монте Карло за Монако – дори и града така се казва Монтенегро (Черна гора). Извън стените на Стария град – Будва предлага една модерна и съвременна среда. Богаташите са навсякъде – има яхти, които са нови, луксозни, лъснати, светят; както и по-малки лодки, корабчета; всякакви плавателни съдове.

Хотел „Te Stela“ в периферията на Тирана, Албания

Минахме и Монтенегро… Запътваме се към Албания. Вечерта пристигаме и се настаняваме в периферията на Тирана, в хотел на име „Te Stela“:

Не се впусках до сега в обяснения за хотелите, в които бяхме, но този беше невероятен – обслужването, стаите, всичко беше на ниво.

Четвърти ден

На сутринта, когато станахме, се събудихме с уникална гледка към басейна. Имаше закуска, която в никой от хотелите не се срещаше. Всичко беше толкова добре направено, но не съм очаквала, че това ще е точно в Албания:

Хотел „Te Stela“ в периферията на Тирана, Албания

Събрахме си багажа и тръгнахме за Круя. Това е родния град на националния герой на Албания – Скендербег:

Гр. Круя, Албания

В крепостта „Круя“се намира и Музеят на Скендербег:

Крепост „Круя“ и музеей на Скендербег, гр. Круя, Албания

Това място беше странно, имах странно усещане. Беше потискащо. Стана време да тръгваме и да продължаваме с разходките.

Продължихме към столицата – Тирана. Направихме панорамна обиколка – централният площад Скендербег, джамията на Етем бей, часовниковата кула, както и Пирамидата.

Пирамидата в Тирана
Площад „Скендерберг“, Тирана, Албания
Националната опера и балет в Тирана

Може би най-старата сграда в албанската столица – джамията „Етем Бей“. Разделена е на два етажа – първият за мъжете, а вторият за жените. На влизане забулват жените. Вътре в самата джамия беше тихо и спокойно. Имаше много красиви рисунки по стените и тавана.

Джамия „Етем Бей“, Тирана, Албания

Стана време и за почивка. Посетихме въртящото се кафене, което е на 14-ия етаж на „Sky Tower“. Кафенето се върти около оста си и можеш да разгледаш цялата столица, стоейки на масата. Тук се плаща в албански леки.

Изглед от въртящото се кафене:

Въртящото се кафене, Тирана, Албания

Изглед от въртящото се кафене, Тирана, Албания

Къщите, които строят албанците са на четири етажа, тъй като те не обичат да живеят до земята. Албанският народ е суеверен и това е причината, поради която от всяка къща висят огромни плюшени играчки или плашила.

По пътя за Македония навсякъде се набиваха на очи „крайпътни забележителности“, които заемаха огромна територия. Това са албанските бункери, които са над 700 000 на брой, пръснати навсякъде. Построени са по времето на управлението на Енвер Ходжа. Като целта e била в бункерите да има място за цялото население на Албания и те винаги да се поддържат снабдени с провизии за месеци живот в тях. Това струва много лишения на албанския народ.

Бункерите са навсякъде – по склонове, в ниви, в дворовете на къщите и дори на привидно недостъпни места:

Бункерите в Албания са навсякъде – по склонове, в ниви, в дворовете на къщите и дори на привидно недостъпни места

От високите места, на които спирахме да разгледаме бункерите, вече се виждаше и Охридското езеро

Вечерта пристигнахме в Охрид и се настанихме в хотел „Inex Gorica“. Не бях настроена положително за Македония, но все пак това е част от екскурзията ни. Още на вечерта започнаха разочарованията (в хотела дадохме дрехи, които да ни изгладят за да се оправим за вечеря, но чак след около час и половина ни ги донесоха, след милион разговори с рецепцията). Най-накрая ги донесоха и тръгнахме навън късно вечерта. Македонската ни вечер я прекарахме на Билянините извори, които са свързани с легенда за тайната и страстна любов на Самуил и Биляна. Там имаше и сватба, беше много приятно местенце – романтично и спокойно. Валутата, в която плащахме, е македонски денар.

С Билянини извори са свързани древни легенди:

Билянините извори, Охрид, Македония

Пети ден

Време е за ставане. Направихме си една сутрешна разходка като слязохме по пътеката на хотела до Охридското езеро. Водата беше кристално чиста. Разходихме се и след това се качихме на закуска. По-късно поехме към Стария град на Охрид.

Сутрешна разходка:

Охридското езеро, Македония

Започваме разходката из Охрид, от която не съм много очарована, заради това нямам и много снимки от улиците из Охрид.

Ето го и известния паметник на „Св. Кирил и Методий“:

Паметник на „Св. Св. Кирил и Методий“, Охрид, Македония

Поемаме към Самуиловата крепост, където се намира и същинската част на Стария град. Тук всичко е по друг начин, в средновековен стил:

Самуиловата крепост, Охрид, Македония

„Света Богородица Перивлепта“. Стенописите вътре са стари и не добре запазени, но както във всяка църква и тук има особена атмосфера:

Храм „Света Богородица Перивлепта“, Охрид, Македония. Стенописите вътре са стари и не добре запазени, но както във всяка църква и тук има особена атмосфера.

Минаваме през още няколко църкви:

Гледката от крепостта към езерото и града е наистина впечатляваща:

Насладихме се на гледката, за която човек си заслужава да дойде. После слезнахме надолу, поразходихме се из улиците, из градската чаршия и седнахме в едно заведение с тераса към езерото.

Нашата екскурзия е към края си. Стана време да си ходим. Следобед тръгнахме към България. Вечерта стигнахме в София. Всички ръкопляскахме за благополучното пристигане, както и за хубавата компания. Всичко мина много добре, колкото и да бях настроена негативно за някои места.

Да не забравяме и един също толкова хубав и леко мазен спомен. Спряхме в едно крайпътно заведение на име „Мекиците од Стража“, намиращо се някъде по средата на Македония. Тук с последните си денари изпихме по един „Joгурт“ и хапнахме по една огромна мекица.

„Мекиците од Стража“

Е, опитах се да разкажа нашия „Балкански калейдоскоп“ от части. Не знам до колко ми се получи, но всичко това трябва да се изживее и почувства, за да се разбере. Животът е пъстър, животът е като един калейдоскоп. Ние продължаваме напред с нашите изживявания, заедно с туристическа агенция „Бохемия“ ЕООД.

Затова започнете и Вие –

„Събирайте спомени, а не вещи“!

Статията е част от играта „Сподели и спечели“ на ТА „Бохемия“

Post Views:
3 419