Тази година решихме да отидем на почивка в град Елена.Предварително проучихме маршрути в планината,които ни очароваха и въодушевени поискахме да отидем да ги видим.В интернет е пълно с информация за екопътеките около града.Решихме да й се доверим.Дори за последния ден оставихме най-живописния и красив маршрут Елена-ханчето „Боаза“.Речено-сторено. Още в самото начало на прехода се натъкнахме на гъста,висока и труднопроходима растителност.Зачудихме се дали да се връщаме.Не изглеждаше обнадеждаващо.Личеше си,че пътеката е изоставена и от години не е почиствана.Казахме си,че може да е само в началото така и смело продължихме. Като цяло не е труден маршрута.Има и стръмни участъци,но и равните не са малко.Така че се успокоихме. На места имаше и паднали дървета,които доста ни затрудниха,но успяхме да ги преминем.
Преди да тръгнем по екопътеката,прочетохме на табела в центъра на града,че определени маршрути са почистени и поддържани и Елена-Боаза беше сред тях.Това е невярна информация,която заблуждава гостите на града.
Много съм разочарован от тази дезинформация.Искат да развиват туризъм,а никой не се грижи за това.Ако целта ти е да отидеш за ядене,пиене и лежане,Елена е добра дестинация,но за хората,обичащи разходката в планината,това е най-лошият избор. Що се касае до обещаващите чудни гледки в интернет,поне аз не видях нищо подобно.Да,може би гората и чистият въздух са хубаво нещо,но за мен не е достатъчно.По описанието в сайтовете трябваше да видим чудни мостове и водопад,а за сметка на това попаднахме на полусрутен дървен мост,който дори беше изгнил и доста опасен.Нямахме друг избор и преминахме бавно и успешно.А и да паднехме не беше кой знае колко високо.На една от снимките се вижда т.нар. водопад,който образуваше в ниската си част малко езерце,пълно с тиня и мръсотия. Но това е нищо в сравнение с финала на маршрута.Пред нас стоеше изоставен мост от изгнило дърво и желязо.По него преди много години са преминавали влакове.Железните релси още си стояха.Съоръжението е издигнато на доста голяма височина,около 50 метра.Нямаше друг път.Трябваше да избираме или да се върнем отново през гората и да изминем още 3 часа път без да видим Боаза или да преминем през моста и да слезем до ханчето,което беше и целта на разходката.Избрахме да преминем моста.Жените пищяха ужасени от решението ни,но с наша помощ се съгласиха.Наистина беше страшно и опасно.Преминаването ставаше бавно и внимателно по една желязна платформа от около 10 сантиметра широка,чиято здравина бе под въпрос,предвид това,че бе ръждясала.Траверсите бяха на голямо разстояние една от друга и отдолу се виждаше пропастта.Слаб човек може да падне без проблем през дупките.Една грешна стъпка и се озоваваш на земята,ако изобщо оцелееш.Направих и видео за целта.Като преминахме и последното препятствие,бяхме благодарни,че останахме живи и здрави.Нашият преход завърши благополучно,но не се знае дали други ще са такива късметлии.Според мен тази екопътека трябва да се затвори и никой турист да не припарва до там.Забравих да спомена,че в началото видяхме и изпражнения на мечки,което още повече засили страха ни.Мечките няма как да спрем,но такива подобия на пътеки-опасни,неподдържани и непочистени могат да се затворят.Аз лично не бих тръгнал повече в Еленския балкан,тъй като от други
хора бяхме предупредени,че състоянието на всички маршрути в околността е такова и не бива да се посещават,тъй като са изключително опасни.На връщане до Елена се прибрахме по асфалтовия път,което също не бе безопасно,но ни беше спокойно.Трябваше да се пазим само от колите,но поне нямаше мечки и избегнахме повторното преминаване по моста,за което жените не искаха и да чуят.А на всичкото отгоре и съкратихме времето на час и половина,вместо на три,от което всички бяха доволни.Прибрахме се изморени,стресирани,но живи и здрави,а това е най-важното.И все пак ще запомня похода и с нещо положително.В самото начало на маршрута имаше страхотна гледка отвисоко на целия град Елена.Наистина е уникално и красиво,но дотам.По-нататък е рисковано.Не припарвайте! Текст:Даниела Димитрова; Снимки и видео:Живко Михалев
