Това, което се случва впоследствие, няма аналог в историята. Имам предвид светкавичния възход и също толкова бързия и стръмен упадък на могъщия орден. След като през 1128гг. тамплиерите официално получават правото за собствена конституция, влиянието и материалните им владения започват стремително да нарастват.
Изведнъж те са подкрепени от много влиятелни земевладелци. От целия католически свят към тях се стичат пари и имоти. Когато две години след заминаването си Юг дьо Пайен и Андре дьо Монбар отново се завръщат в Ерусалим, притежавали не само папската благословия (за конституция), но и невероятно много пари, ценни предмети, поземлена собственост. Те водели със себе си освен това и първата група от над сто благородници-новобранци. През 1130г. орденът вече притежава земи във Франция, Англия, Фландрия, Испания, Португалия и Шотландия.
Шотландия има особено значение по времето на ,,тамплиерското управление“. Съпругата на Юг дьо Пайен, Катерина дьо Сен Клер, е шотландска аристократка. Както е известно се стига до учредяване на първия филиал на тамплиерите в Шотландия. След краха и разпускането на ордена не секват спекулациите, че тамплиерите преминават в нелегалност и орденът съществува и до днес. В резултат на това се стига до сливане с други ложи, като например с масоните. В резултат на принудителното разпускане тамплиерите се разпръсват в различни страни, като например Шотландия, Португалия и в Северна Америка – както се предполага. Ето защо по всяка вероятност в много по-късни масонски организации се появяват наименования като ,,Шотландски орден“ или ,,Шотландски ритуал“.
Трябва да отбележим, че само за няколко десетилетия тамплиерите се превръщат в най-силната и най-богата организация на Европа. Манастирите и командориите на тайнствената организация никнат като гъби в резултат от съвместната дейност на Тамплиерския и Цистерцианския орден.
Двата ордена, Тамплиерския и Цистерцианския, се представят пред външния свят като католически организации, но в тесен кръг изповядват различни убеждения и поддържат други връзки. Между двете организации има интересни прилики. Цистерцианският орден също е римокатолическия монашески орден, чиито членове са наричани ,,Бели монаси“. За официална година на учредяването се приема 1098-а, т.е. не много преди появата на тамплиерите.
При цистерцианците също се наблюдава подобен бърз и силен възход, както при тамплиерите. През първите сто години в Европа са изградени 525 манастира – впечатляващ брой и същевременно символ на влияние и богатство. През 1300г. числото нараства на 694.
По време на възхода – доколкото днес може точно да се определи от историческа гледна точка – между 1153 и 1170г. Велик майстор на ордена е Бертран дьо Бланщфор, което е странно. Той произхожда от южнофренска династия на катари. При положение, че официално тамплиерите са смятани за католици, това обстоятелство наистина е много особено – катар да стане главнокмандващ на католически орден е все едно католик да стане равин при евреите! След дългогодишни офанзиви, четирийсет години по-късно, катарите почти изцяло са избити от християнската папска армия.
Тамплиерите първите банкери на Запада
Тамплиерите са първите заемодатели и съответно първите банкери в Западния свят. Съвременната парична система има дълга история; произходът й ни отвежда векове преди Христос. До създаването на паричната система хора живеят от разменната търговия – те заменят стока за стока или стоки срещу злато.
С увеличаването на транспортните и търговските пътища и интернационализирането на колониалната политика принудително се разширява и радиусът на търговията и стокообмена. Количествата на стоките нарастват и се превозват на по-далечни разстояния. Това води съответно и до увеличаване на печалбите. Натуралната система обаче се оказва непрактична, защото изисква големи усилия да се транспортират разменни стоки на дълги разстояния. Освен това е твърде опасно да се носят големи количества златни и сребърни монети – постоянна цел на бандитски нападения.
Най-сигурно за търговците е да не носят себе си златни и сребърни монети, а като законни платежни средства да оставят на съответното място тяхната парична стойност. Възникват първите търговски каси, в които се съхраняват и охраняват богатството на търговците, докато те необезпокоявани обикалят и вършат делата си. Като доказателство търговците получават подпечатана и подписана квитанция, т. нар. ,,ценно писмо“.
При това развитие на нещата не след дълго пред банкерите се открива неочаквана възможност. С времето съхраняваният от тях капитал (златни и сребърни монети), гарантиран от ,,ценните писма“, се натрупва. Те започват да заемат чуждо злато, което още от самото начало си е чиста измама, защото златото всъщност принадлежи на собственика си, т.е. то е чужда собственост.
Не минава много време преди търговците да започнат да си разменят само квитанции. Все повече квитанции влизали в обращение, така че търговците можели да ги обменят във всеки град. На този принцип възникват първите съвременни бами, които се издържат от даване и търгуване с квитанции, като в същото време трупат огромни печалби. Появяват се хартиените банкноти, а златото се превръща в паричен стандарт.
Ето как от ,,ценните писма“ възникват банките. Последствията обаче са доста по-всеобхватни, както пише и Армин Ризи:
,,Изведнъж всички стоки и услуги трябвало да се пресмятат в хартиени пари. Не минава много време и започват да се обменят само хартиени банкноти. Трябвало да се определят цени и заплати. Колко ,,пари“ струва един тон коприна, едно прасе, един клафтер дърви, един ден работа? Всичко се дефинира с парична стойност. Работата и стоките, т.е. хората, стават зависими от парите, следователно и от тези, които правят възможен паричния поток: от банкерите.
Междувременно бамите отдавна вече са започнали да пускат квитанции, които нямат покритие. ,,Тук имаме на съхранение хиляда сандъка злато. Вече ги предоставихме в заем на кредитополучатели, но не във вид на злато, а като ценни книжа. Следователно ние отпуснахме хиляда сандъка злато и все още имаме хиляда сандъка със злато! Защо да не продължаваме с тази игра по същия начин?“
Търговците и кредитополучателите са убедени в почтеността и дадената дума от банкерите до такава степен, че не се съмняват в покритието на банкнотите. Никой не може да го провери, защото златото навсякъде се обменя под формата на квитанции и не се използва във финансовите операции. Днес тази измама отдавна се е превърнала в закон. Само много малък процент от Хартиените пари трябва да има златно покритие. Всички държавни банки печатат пари и ги декларират чрез определена пазарна стойност. Днес по-голямата част от наличните парични стойности в обращение дори не са хартиени, а само имагинерна игра на компютърни числа, т.е. илюзия, която може да се спука като сапунен мехур по всяко време.“
Разцвета на Тамплиерите
В разцвета на тамплиерите и цистерцианците се развива една и до ден-днешен единствена по рода си архитектура: готиката. Експертите продължават да търсят ясно изразена преходна фаза или свързващо звено от романтизма към готиката.
В периода между 1130г. и 1260г. се появяват едновременно приблизително осемдесет църкви и катедрали с възхитителна и същевременно тайнствена и мистична красота, като например Нотр Дам в Париж, в Страсбург, Амиен, Руан, Реймс и Шартр. За три от най-прочутите ,,постройки на тамплиерите“ се смятат Уестминстърското абатство в Лондон (1245), Кьолнската катедрала (1248) и Миланската катедрала (1387). Катедралите са уникални майсторски постижения на архитектурата, в които закономерностите на свещената геометрия са приложени до съвършенство. Днес милиони хора посещават ,,архитектурните чудеса“ и се питат как човешка ръка би могла да ги създаде. Колкото загадъчно въздействие имат върху посетителите и сега тези постройки, толкова забулено в тайни е и началото на геотическата епоха. Внезапното преоткриване на свещената геометрия в началото на 12. век може да е свързано с тамплиерите и тайните им открития, между които вероятно има и значителен текстови материал.
Не бива да забравяме и един друг аспект: началото на готическия архитектурен стил е положено в период, когато европейските княжества и епархии разполагат със скромни средства и са почти разорени, защото са вложили голяма част от богатството си в кръстоносните походи.
Точно по това време започва градецът на грандиозните постройки в пълно непознат до момента стил с ангажиране на множество архитекти, каменоделци и влагане на планини от камъни, които трябвало да бъдат доставени и обработени.
Много от готическите постройки са посветени на ,,Notre Dame“ (,,нашата дама“, ,,нашата любима госпожа“) и са украсени с черни мадони. Те са построени на точно определени места, които в т. нар. езически времена са били светилища. Ето защо има предположения, че посвещението на архитектите не е наречено на Богородица Мария с детето Исус, а вероятно на Мария Магдалина с детето – детето на Исус! Още по-смелите мнения за черните фигури на Мадоната допускат това да е богинята Изида (Изиз) със сина си Хор. В епохата на средновековния символизъм различните интерпретации не се изключват взаимно. Инциативата и проницателността зад активната строителна дейност първоначално идва от тамплиерите и патронния им орден на цистерцианците. Под тяхно ръкостанали анонимни, както го изисква професионалната етика. Гениалните майстори са членове на занаятчийско сдружение, съставлявано от южно-френски готи. Ето че следата отново води към еретичните познания, пред които тамплиерите и катарите тайно се прекланят.
