Преди няколко дни писах тук за Любовта като клише.
“Обичам те!” със сигурност е най-често повтаряната реплика, откакто съществува човешката реч. И това е прекрасно…
Защото това клише все още – слава Богу! – не се е изтъркало от употреба.
Защото не можем без Любов.
Всъщност, може би можем. Но няма да сме хора. Поне не пълноценни. И със сигурност – не и щастливи…
Има ли щастие без любов?! Едва ли… Та нали щастието съдържа любовта в себе си по презумпция. Дори самата Любов сама по себе си е върховно Щастие. А и какво повече ни е нужно?!
Всеки от нас има различни очи за любовта. Всеки от нас има различни истини за любовта. Ето някои “чужди” истини за Любовта, които лично на мен много ми допадат:
“Има една дума, която ни освобождава от тежестта и болката на живота. Тази дума е Любов.” – Софокъл
“Вниманието е най-основната форма на любов. Чрез него ние получаваме и даваме благословия…” – Джон Тарант
“Ние обичаме, защото това е единственото истинско приключение!” – Ники Джовани
“Любовта е много повече от трите думи, които промърморваме преди да заспим. Любовта се подхранва от нашите действия, от предаността, с която всекидневно вършим различни неща един за друг” – Никълас Спаркс
“Любовта е безкраен процес на опрощение, нежен поглед, който се превръща в навик…” – Питър Устинов
Тези – и още доста други – мъдри мисли за Любовта, можете да прочетете в оригинал на тази страница.
…
Всички ние имаме различни очи за Любовта. Моите днес гледат в очите на жената, чиято любов е най-големият дар в моя живот. Защото нашият син също гледа с нейните очи…
Тя днес има празник. И затова ще я поздравя с една специална песен. Защото знам, че я харесва…
Знам и още нещо: любовната песен е милувка, превърната в музика.
И не на последно място – защото я обичам.
Tags: любов, обич, празник, щастие