Димитровден е сред най-почитаните празници, като на този ден могат да почерпят всички с името Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита
На 26-и октомври по традиция отбелязваме Димитровден. Празнуват всички хора, които носят името Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.
В Българския календар Димитровден също така се приема и за ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството.
Св. Димитър е сред най-почитаните светци у нас, като неговото име носят множество храмове из цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени навсякъде празнични литургии.
Българската православна църква почита паметта на Свети Димитър Солунски. Светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври през 306 г. Роден през трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитър поотраснал, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на Христовата вяра. Повикали свещеник и го кръстили.
След смъртта на родителите си Димитър наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица.
Счита се, че Свети Димитър много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег от Солун“. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца.
В народните поверия св. Димитър е представян като по-голям брат близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима“.
В представите на нашите предци Свети Димитър язди бял кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата.
В народния календар Димитровден бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи.
В някои краища на България все още се спазва традицията за Димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се почита от хората заради именниците. На трапезата присъстват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, варена царевица и тиква.
Източник: „Дарик“
