Ердоган говори за Алепо и Мосул като за някогашни османски регионални столици, а САЩ не смеят да му се противопоставят
Когато водят войни в Близкия изток, САЩ имат неприятния навик да привличат местни сили като свои марионетки (проксита), а после да ги зарязват, когато положението стане тежко или се намесят регионални политики. Този модел на съблазняване и изоставяне е една от най-непривлекателните черти. Това и е една от причините Съединените щати да се сблъскват с недоверие в Близкия изток. САЩ не остават верни на хората, които поемат рискове от тяхно име в Ирак, Египет, Ливан и на други места. Сега този синдром се проявява отново в Сирия, където кюрдско въоръжено формирование, известно като Сили за защита на народа – СЗН, което е най-добрият съюзник на САЩ срещу ИДИЛ, е обстрелвано от турската армия.
За мен СЗН е особен случай, защото имах възможност да се срещна с някои от техните бойци през май в таен тренировъчен лагер на американските спецчасти в Северна Сирия. Те казаха, че се бият до последния мъж, а понякога до последната жена, при действията за прогонване на Ислямска държава от нейните крепости. Включени в СЗН офицери от специалните сили разказваха с дълбоко уважение за техните бойни подвизи, говорейки за братството на близкия бой, както се изрази един от тях. За съжаление, съюзяването със Съединените щати може да бъде опасно нещо в Близкия изток. Миналата седмица Турция заяви, че нейни военни самолети са поразили 18 цели в контролирани от кюрдите области в Северна Сирия. Турците искат да попречат на СЗН да се свържат със своите бойци в район, известен като Африн, на северозапад от Алепо и не искат да допуснат СЗН да играе водеща роля в освобождаването на столицата на ИДИЛ – Ракка, както планираха САЩ. На снимките, американски войници от спечастите с емблемата на кюрдските сили на ръката северно от Ракка, по време на първия опит за атака към столицата на Халифата през месец май
Ако това не спре, може да бъдат осуетени всички планове за Ракка, предупреди служител на Пентагона по повод турското настъпление. Кюрдски източници ми казват, че след като САЩ не отговарят на призивите за Африн, кюрдските СЗН се обръщат към Русия. Съюзът между САЩ и кюрдите беше изграден при освобождаването на Кобане от ISIS в края на 2014 г. Кюрдите бяха намалели до няколкостотин бойци, когато се намесиха американските сили за специални операции. Помощта беше договорена с посредничеството на шефа на разузнаването на Патриотичния съюз на Кюрдистан – Лахур Талабани. Той изпрати няколко свои агенти в Кобане с джипиес-устройства, за да викат САЩ да оказват близка въздушна подкрепа чрез оперативен център в щаба на ПСК в Сюлеймания, Ирак. Това беше правилното решение. Успехът на СЗН срещу Ислямска държава спасява живота на кюрди в Сирия и снема напрежението от кюрдските сили в Ирак, които сега се бият, за да освободят Мосул. Обама подкрепи СЗН, защото победата в Кобане беше първият голям успех на бойното поле срещу Ислямска държава. Най-сетне Съединените щати имаха партньор, способен да воюва. Но този съюз беше изграден върху разломна линия. Той беше разстроен през август, когато сили, доминирани от кюрдите, превзеха Манбидж, непосредствено на юг от турската граница. Няколко седмици по-късно Турция нахлу в Сирия и започнаха своя обстрел срещу цели не на ИДИЛ, а на СЗН. САЩ безуспешно се опитват да подхождат тактично към враждебността между турците и кюрдите. Преди да започне настъплението при Манбидж през май, Съединените щати доведоха във военновъздушната база “Инджирлик“ в Турция делегация на Сирийските демократични сили – коалиция, която формално е контролирана от СЗН, но тези усилия за прикриване на различията между турци и кюрди се провалиха след опита за преврат в Турция през юли. Някои от турските генерали, срещнали се със СДС, сега са в затвора, а регионалните амбиции на Турция се увеличават, след като Ердоган затвърди властта си. Турските сили тормозят СЗН и укрепват гранична ивица в Сирия, но също така напредват в Ирак, като се стремят да играят роля в освобождаването на Мосул въпреки предупрежденията на Ирак и САЩ да не се намесват. Ердоган говори за Алепо и Мосул като за някогашни османски регионални столици. “Един непредвидим елемент е как да бъде управлявана ролята на Турция на двете полета“, каза висш американски служител.
Кюрдската история е изпълнена с предателства. Може би кюрдите трябваше да знаят, че не бива да се съюзяват със САЩ, нито да вярват, че Турция няма да се намеси. За щастие на САЩ все още е останала някаква благосклонност от Операцията за оказване на подкрепа, наложената от Съединените щати забранена за полети зона над Северен Ирак след Войната в Залива през 1991 г., която помогна за създаването на процъфтяващо кюрдско регионално правителство в Ирак. Но хората в Близкия изток са се научили да се отнасят предпазливо към американските обещания. Един иракски християнски лидер наскоро отхвърли идеята за нова американска помощ след Ислямска държава. “Вие ще си тръгнете“, каза той. “Винаги това правите“.
