Какви са причините да отговорим с „Не“ на трите въпроса от предстоящия референдум и какви работещи алтернативи има за тях
Концертът на Слави Трифонов, освен че раздели за пореден път общественото мнение на няколко полярни и непримирими мнения и даде поводи за взаимна размяна на обиди, привлече вниманието и към въпросите от референдума.
Изследване на „Алфа рисърч“ от миналата седмица показа, че към момента хората са по-склонни да гласуват с „Да“ и на трите въпроса от референдума. Въпреки това обаче изследването показа определени противоречия в отговорите на мнозинството от хората. Така например се иска по-голяма представителност, но въпреки това преобладаващият отговор на въпроса за мажоритарния вот е „Да“. Това може да ни говори само, че масата всъщност няма представа от последиците, до които би довело приемането на въпросите от референдума.
Липсата на адекватен дебат по темата само задълбочава проблема. Доколкото го има, дебатът най-често се ограничава до това кой каква позиция заема по въпросите или размяна на нападки на чисто личностно ниво.
Ето ги и самите въпроси:
1. Пoдкpeпятe ли нapoднитe пpeдcтaвитeли дa ce избиpaт c мaжopитapнa избиpaтeлнa cиcтeмa c aбcoлютнo мнoзинcтвo в двa тypa?
2. Пoдкpeпятe ли въвeждaнeтo нa зaдължитeлнo глacyвaнe нa избopитe и peфepeндyмитe?
3. Пoдкpeпятe ли гoдишнaтa дъpжaвнa cyбcидия, oтпycкaнa зa финaнcиpaнe нa пoлитичecкитe пapтии и кoaлициитe, дa бъдe eдин лeв зa eдин пoлyчeн дeйcтвитeлeн глac нa пocлeднитe пapлaмeнтapни избopи?
Виж още: По какви правила гласуваме на президентските избори и референдума
Да разгледаме всеки един от тях поотделно:
Мажоритарни избори
При мажоритарна избирателна система страната се разделя на 240 едномандатни избирателни района (ЕИР), в които всяка партия и формация издига по един кандидат. Печели този, който успее да събере абсолютно мнозинство – кандидатът, за когото дадат вота си повече от половината избиратели. Така на практика победата отива за този, който печели най-много гласове, а гласовете, подадени за конкурентите остават непредставени.
На практика мажоритарната система се използва във Великобритания и САЩ, като правим уговорката, че в САЩ самата избирателна система е коренно различна от европейската. Във Великобритания обаче се наблюдава най-ясно какво правят мажоритарните избори и какви капани се крият там. На последните парламентарни избори там, които се проведоха през миналата година, партията на Найджъл Фарадж изкара 12,6% от гласовете, но за сметка на това имат само едно депутатско място от общо 650-членния британски парламент. За сметка на това Социал-демократическата и работническа партия, която изкара 0,3% от гласовете, има 3 мандата.
В българските условия мажоритарния вот ще доведе до неимоверно засилване на големите партии. В интернет вече се появи карта, която въз основа разположение на секции и резултати от предишни избори успя да сметне евентуалното разположение на местата в бъдещия парламент. Данните са правени по груби сметки и без да се отчитат разни фактори, като промяна в настроенията, задължителен вот и т.н., но успяват да покажат тенденцията, която едва ли би се променила дори и с добавянето им – доминация на ГЕРБ, малко депутатски места за ДПС и няколко за БСП. Представители на другите партии не печелят места.
Разбира се, на практика една такава карта би била малко по-различна и вероятно РБ и ПФ биха измъкнали по няколко мандата, но общата картина като цяло би се запазила същата.
Допълнително с това, разделянето на едномандатни избирателни райони би довело до много повече проблеми. Един от тях е засилването на ролята на контролирания вот. В по-малките като гласоподаватели ЕИР ролята на дилърите на гласове ще се засили неимоверно. Така там с осигуряването на 1-2 подобни дилъри, местни феодали и т.н. се гарантира изборната победа. Това, разбира се, няма да се случи във всички ЕИР, но опасността да се случи в голям брой ЕИР е солидна. Стига ни да се поинтересуваме само как се правят избори в Северозападна България или в някои по-малки населени места, за да ни стане притеснително.
Друг аргумент срещу идеята е и чисто административния аспект на въпроса. 240 депутатски мандата трябва да се разделят на 240 ЕИР. В това число трябва да попаднат определен брой мандати за българите в чужбина, трябва и да се разбие страната на останалия брой мандати. Тук е почти сигурно, че много хора ще се почувстват ощетени заради делението, особено в по-големите градове. Това, не е кой знае какъв аргумент, но на практика ще създаде нови проблеми в самия ход на реализирането на идеята на практика.
Тук обаче водещо е поне привидното желание на хората да избират личности, а не партийни кандидати. Въпреки че на президентските избори виждаме точно обратното – как един изцяло мажоритарен вот се превърна в междупартийно мерене на… подкрепа, хората все още заявяват, че желаят да знаят кого точно изпращат в парламента.
В такъв случай какви са алтернативите на мажоритарния вот?
От една страна, възможно е да останем със същия начин на гласуване, просто да се обръща повече внимание на преференциите. Както всяко ново нещо, така и при тях се изисква технологично време, в което избирателите да свикнат с опцията. Ако искаме още по-ясно да се наблегне на преференцията, може да се премахне поправката „Карадайъ“, според която гласовете без посочена преференция се броят като преференция за лидера на партията.
Друг вариант е въвеждането на избори със задължителна преференция. Там за да подкрепим дадена партия, трябва да посочим, че подкрепяме конкретен неин кандидат. Иначе казано, вотът ни е валиден тогава, когато сме избрали конкретен човек от конкретната партия. Възможно е също така да се даде право на избор на няколко преференции – иначе казано – възможността да гласуваме за няколко души. Това са все опции, които ще запазят пропорционалния характер на изборите, но ще дадат силен мажоритарен елемент.
Задължителното гласуване
На тези избори ще проверим дали експериментът със задължителното гласуване ще го бъде, или ще се провери. Предвидените наказания при негласуване не са кой знае колко убедителни, както е спорно и дали задължителното гласуване може да постигне ефекта си – намаляване тежестта на контролирания вот. Проблемът на задължителното гласуване е, че изразяването на вота ни е право, а не задължение.
Когато принудиш човек да гласува, в повечето случаи той ще го направи, колкото да отбие номера. За да има смисъл от избора, той трябва да бъде информиран и добре обмислен. Това поне е личното ми мнение по въпроса.
Намаляване на субсидиите за партиите до 1 лев
Към момента партиите, спечелили на избори за Народно събрание над 1% от гласовете, се полагат по 11 лв. на глас за година. Въпросът в случая е не толкова дали трябва да се намали, а дали трябва да се намали до 1 лв. на глас за година.
Истината е, че както по света, така и у нас, успешна политика се прави с пари. И ако големите партии разполагат с членски внос, дарители и т.н., то за малките партии, които искат да запазят независимост от икономически интереси, държавната субсидия е факторът, който дава стабилност. Независимо дали в момента имаме такива партии, или не, ролята на държавната субсидия е важна, най-малкото защото в противен случай зависимостта от бизнес интересите би станала още по-голяма от сега.
Парите са необходими за наем на офиси, поддържане на структури из страната и най-вече – за правене на избори. Ако социалните мрежи и интернет като цяло помогнаха на по-малките партии да лансират идеите си за сравнително по-малко пари, това далеч не означава, че кампания може да се прави изцяло през интернет. А извън него, кампанията поскъпва значително. Така, ако няма пари, заделени от държавата за партиите, те трябва да си ги набавят от други места. Факт, това го има и сега. Има и обръчи от фирми, има и съмнителни дарения.
Но намалявайки толкова драстично субсидиите, лишаваме някоя нова партия с добри идеи да излезе на хоризонта.
Далеч по-смислена би била идеята субсидиите за партиите да се намалят не до един лев за глас на година, а до 6 лв. на глас. Така разходите ще се намалят значително, но все пак партиите ще получават достатъчно средства, за да реализират конкуретни кампании.
В заключение
Затова ако трябва да отговарям на трите въпроса от референдума, моите отговори биха били „Не“, „Не“ и „Не“. С уговорката, че това са теми, които заслужават да се разгледат внимателно, защото действително има какво да се подобри при тях.
