Ваня Гъркова [email protected] Чрез него детският дух избира, общува и следва себе си, казва психологът Пенка Койчева
Нервност, избухливост, хиперактивност. Това са само малка част от проблемите в развитието на все повече деца. Как родителите могат да ги преодолеят с помощта на специалисти и интересни методите за обучение, попитахме клиничния психолог Пенка Койчева.
Стресът е бичът на нашето време. Свикнали сме да го асоциираме с възрастните хора, но на него са подложени и съвременните деца. Често те живеят в невротична среда и поемат негативните състояния на родителите си. Освен това им липсва правилна физическа активност и творчески занимания. За сметка на това усвояват грешни, поведенчески модели от различни филмчета, прекарват много време пред компютъра и телевизора, възпитават се неправилно. Всичко това влияе върху нервната система на децата, категорична е психоложката Пенка Койчева. Приемането на доказано вредни за здравето храни и напитки, неумението на околните да ги разбират и общуват с тях, допълнително се отразява върху психиката им и ги прави нервни и тревожни. Добрата новина е, че на хоризонта се появяват и все по-нови алтернативни техники, с които може да помогнем на малчуганите. Образователният метод „Монтесори“ е една от тях.
ВизиткаПенка Койчева е клиничен психолог, консултира в Медицински център „Детско здраве“ и МБАЛ „Здравето“ – София. Работила е като вещо лице- клиничен психолог към Съдебен район- София. Тя е и юрист, както й Външен специалист кризисни интервенции към Държавна агенция за закрила на детето. Завършила е множество курсове в областта на психологията и други.
Той дава възможност за нормализиране на хиперкативните, импусливни и нервни деца. Методът е признат от специалисти в цял свят. Чрез него малчуганите могат да развият креативност, умения за разрешаване на различни проблеми, учат се да мислят критично, да разпределят добре времето си според задълженията. Те придобиват увереност, когато им се даде шанс за избор, стават по-независими и щастливи, казва Пенка Койчева.
Автор на техниката е Мария Монтесори. Тя е първата жена лекар в Италия. Изучавала е психология, антропология и педагогика. Работила е като педиатър в психиатрична клиника към Римския университет. „В работния процес, наблюдавайки и изучавайки децата в клиниката, тя забелязва, че повечето не са психично болни, но им се отразява крайно неблагоприятно средата с психично болни възрастни. Децата не са намирали и адекватен отклик на интелектуалните си потребности“, разказва Пенка Койчева. Затова Монтесори урежда преместването им от клиниката и 2 години се занимава с тях, като ползва както утвърдени методи и материали, така и свои – новаторски. Неконтактните, затворени за света деца, изведнъж започват да показват изненадващи резултати и да се отварят към новото, хората, света като цяло.
„Те започват да се усмихват, учат, стават все по-топли и дори успяват да се справят на изпити за първи клас като останалите деца на тази възраст“, добавя психологът. След години Монтесори доразработва своя метод. Той се прилага за първи път в „Къща на децата“ в Рим през далечната 1907 г. В този дом имало 50 деца под училищна възраст, буквално оставени на отглеждане и дори жертва на произвол от много бедни или работещи родители, казва Пенка Койчева. На децата били предоставени материали и свобода. Те сами се насочвали и избирали нужното и интересното за тях. Така започнали бързо да усвояват знания. „Оказало се, че децата преживяли невероятна и комплексна, психична метаморфоза, без никой да им я налага, която била ярко видна в поведението и развитието им“, разказва Койчева.
Обучението по „Монтесори“ се различава доста от това в нашите детски градини. „Принципите, които се ползват са различни, средата, в която това се случва, отношението от учителя, материалите, с които насочва детето, свободата на изборите“, обяснява Койчева. Това от своя страна води до постигането на по-голяма концентрация и усвояването на повече умения. Според психоложката методът реално подготвя детето за истинския живот по щастлив и приятен за него начин. В преподаването по този метод отсъства агресията в средата, особено от страна на възрастните. „В него няма незачитане на уникалността на детската личност и на потребностите й, не се използват материали и пособия, далечни на децата, както и стандартното изучаване на езика, математиката, липсват изкуствените материи и манипулацията“, коментира още детският психолог.
Част от материалите, които се използват са така наречените „Тихи книжки“. Те се изработват предимно от шивачки и различни работилници за подаръци. Характерно за тях е, че са от филц и шарени платове, привличащи вниманието на детето. Другите материали, използвани в книжките, са свързани с развитието на умения в три основни области:
– практически умения от реалния живот – сгъване на дрехи, връзване на връзки за обувки, метене, миене, готвене, събиране на ябълки и т.н.;
– сензорни умения – боравене с геометрични форми, поставяне на кубчета в правилните отвори и други;
– език и математика – игри със сметало, букви и цифри, броене на различни плодове и зеленчуци.
Така децата учат по забавен и увлекателен начин. На практика методът допълва, подпомага естественото развитие на децата по един много приятен за тях начин. Основната идея при алтернативното обучение е, че детето има избор и свобода, затова то е щастливо. „По този начин успява да развие креативността, мисленето си, учи се да се справя с реалния живот. Уменията, които развива, се случват, като се зачита уникалността му“, продължава консултантът по психичното здраве при децата.
Методът се прилага успешно по света както при деца с нормално невропсихично и физическо развитие, така и при деца с различни увреждания. В България най-много се използва за деца от 3 до 6 години, а по света от 0 до 18. В момента има както детски градини „Монтесори“, така и училища. Има набор от програми за съответната възраст или период. „Понякога календарната и психичната възраст се разминават. Всяко дете е с различно ниво на развитие и потребности. Те са динамични величини. Детският дух избира, общува и следва себе си. Като самата Мария Монтесори казва: „Най-великите дарове, които можем да дадем на нашите деца са корените за Отговорност и крилата за Независимост“, казва Койчева. Тя е категорична, че, ако го направим, ще станем свидетели на впечатляващи резултати.
