Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внасян от омбудсмана в Народнот събрание засяга въвеждането на мажоритарен избор на депутати
Омбудсманът Мая Манолова и сценаристите на „Шоуто на Слави“, които бяха представители на инициативния комитет за провеждане на „Национален рефернудум 2016“, внасят в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс за мажоритарен избор на депутати.
„Не достигнаха 12 027 гласа, за да бъде референдумът задължителен за Народното събрание, но предвид огромното участие и подкрепа на въпросите, резултатите му са морално и политически задължителни за народните представители. Има и още един факт, който определя задължителността на решенията на референдума, въпреки формалната законова пречка. Ако приемем, че бе достигнат законовият минимум от 3 500 585 гласа, за да бъде въведено всяко решение със силата на закон, на него щяха да са му необходими 1 750 293 гласа „За“. Както е видно от резултатите на проведения референдум на 6 ноември 2016 г. – първи въпрос е получил 759 571 гласа повече, втори въпрос е получил 408 636 гласа повече, и съответно трети въпрос е получил 766 498 гласа повече. Това по безспорен начин показва каква е волята на българския народ“, пише в мотивите към законопроекта омбудсманът.
Виж още: На един законопроект разстояние сме от Велико народно събрание
„Със законопроекта се въвежда мажоритарна изборна система с абсолютно мнозинство на два тура чрез създаване на 231 равни едномандатни изборни района в страната и 9 едномандатни изборни района извън страната. С тази система се цели партиите и инициативните комитети да издигат за кандидати за народни представители личности с доказани качества, които могат да спечелят мажоритарно състезание и да са тясно свързани и отговорни на първо място пред своите гласоподаватели,“ смята Манолова.
Омбудсманът посочва, че предвид мажоритарността на вота и за да се избегне изкривяването на резултатите, се предлага право да избират народни представители в едномандатните изборни райони в страната да имат българските граждани, които са живели най-малко през последните 6 месеца в съответния изборен район (чл. 243).
Българските граждани, които не живеят в страната ще могат да упражнят своето активно избирателно право в обособените изборни райони извън страната, без да влияят на вота в страната.
