Референдумът е “новото черно”. Допитването до Народа, облечено като панацея… Криза на елитите. Призиви за “измитане” на статуквото. Емоциите, които надделяват над фактите. Обяснима развръзка или полудял свят? Историята ще даде оценката. Едно е ясно със сигурност – клишето “това само в България може да се случи” просто не е вярно. Гърците сякаш повлякоха крак и оттогава като “потекоха” допитвания всякакви… Сега е ред на Италия и нейният референдум. Откривате ли прилики с България? Или по-скоро, има ли разлика?
В очите на света политическата нестабилност в Италия е предизвестена, заради предстоящия през декември референдум в страната. На пръв поглед нищо ново на Ботуша. Страната е преживяла 63 правителства от 1945 година насам, а политиците от всички спектри и цветове от много години говорят, призовават и обещават сериозни реформи в различни сектори. Въпросът е обаче защо точно сега? Точно сега, когато най-сетне считаните от мнозина за ключови реформи са на път да се случат. Защо точно сега леви и десни партии обединиха сили и се противопоставиха на министър-председателя Матео Ренци и се възползваха от вътрешното разцепление в неговата партия?
Световните медии сравняват предстоящия референдум в Италия с Brexit, избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и изразяват съмнения, че допитването ще има отрицателно въздействие върху икономиката и дори евентуален “Italexit”.
И така, как се стигна до тук?
Първо и най-важното – защо й е на Италия да провежда референдум в този момент?
Италианските граждани ще гласуват конституционни реформи на 4 декември, като министър-председателят Матео Ренци заложи политическото си бъдеще на това решение. Той заяви, че ще подаде оставка, ако цялостните промени на политическата система бъдат отхвърлени от страната. Целта е да се въведат значителни промени в конституцията на Италия.
Какви реформи предлага Ренци? Да се намали броят на сенаторите. В момента Сенатът наброява 315 сенатори, които се избират пряко от гражданите. Към тях се добавят и номинирани от президента пожизнени сенатори. Ако реформата бъде приета, те ще станат 100, от които 95 ще бъдат излъчени от 20-те италиански области, а 5-ма ще бъдат номинирани от президента. Другата основна промяна, която премиерът предлага, е Сенатът вече да няма право да гласува доверие на правителството и да няма право на законодателни дейности в онези области, в които ще се занимава Камарата на депутатите, която се превръща на практика във водеща парламентарна камара. В момента Италия има двукамарна парламентарна система, като двете парламентарни камари имат идентична тежест и гласуват доверие на правителството, и приемат всички закони. Мнозина експерти обаче смятат, че това пречи на приемането на важни закони в това число и онези, които се отнасят до икономическото възстановяване в момент, в който Италия отново е в рецесия. Според реформата Сенатът ще може да се произнася само в конституционната област, по въпроса за ратификациите на международните договори, по някои изборни закони, в областите на семейното планиране и здравеопазването, а останалите сфери са от компетенцията на Камарата на депутатите.
Какви са аргументите “за” и “против”?
Сподвижниците на министър-председателя са убедени, че предложените промени ще опростят политическия модел в Италия и ще го направят по-ефективен. Опонентите твърдят, че промените ще намалят баланса и властта няма да има реален коректив.
Матео Ренци гарантира, че реформата гарантира политическа стабилност, правителствата ще могат да изпълняват пълния си мандат, а разходите за заплати на политици и администрация – драстично ще намалеят.
Критиците му контрират, че реформите предоставят твърде много власт на министър-председателя.
Кой е прав и кой – не? Всеки италиански гражданин ще има право да направи своя избор на 4 декември. Едно е сигурно обаче – спорът “за” или “против” реформите отдавна е спор “за” или “против” Матео Ренци.
На практика, в страната се наблюдава обединение на принципа: “Всички срещу Ренци”. Опозиционните партии и от ляво, и от дясно вече се обявиха срещу промените, предлагани от министър-председателя. Forza Italia на Силвио Берлускони също се включи в атаката срещу предлаганите реформи – партията първоначално подкрепи идеите на премиера, но неочаквано направи обратен завой по-рано тази година.
Къде сбърка Ренци?
1. Мнозина анализатори са на мнение, че министър-председателят е надценил обществената подкрепа към него и към предлаганите от него реформи. Както и че е подценил влиянието на политическите си опоненти.
2. Обяви, че ще подаде оставка, ако промените не получат подкрепата на мнозинството от гражданите. Целта очевидно беше да мобилизира хората да гласуват с “Да”, но това провокира обединение на опонентите му и на хората, които не одобряват политиката му. А италианците, които не симпатизират на властта, се увеличават. “Ренци вече е загубил битката, фазата на “нарастващата популярност” приключи за него”, казва проф. Лука Верцичели, политолог от университета в Сиена. Подкрепата към политиката му намалява постоянно, а причините се коренят в забавения икономически растеж, високата безработица и банковата криза в страната.
“Сега той ще плати висока цена, независимо от резултата”, добавя Верцичели. “И ако остане на власт, ще трябва да проведе други, още по-непопулярни реформи (в сферата на труда и социалната политика, икономиката, инфраструктурата и миграцията), за да докаже способността на неговото правителство да управлява.”
Снимка: Fabio Cimaglia
Мнозина експерти в Италия твърдят, че Матео Ренци е направил грешка, като разкритикува остро Forza Italia на Берлускони и движението Five Star на Бепе Грило. Двете формации от години настояват за подобни реформи, а им се противопоставиха, след като правителството ги предложи, което породи гневната реакция на министър-председателя.
Всеки пак Ренци все още има, макар и минимален, шанс. “Много от тези грешки могат да се обърнат в полза на премиера – ролята, в която се вкара, на самотника, който сам срещу всички се бори за реформа, има своите позитиви. Ако все пак отговорът “Да” на референдума надделее, Ренци ще е големият победител”, заявява проф. Верцичели.
Какъв е най-вероятният резултат?
Почти всички социолози в страната прогнозират, че лагерът на опонентите ще надделее. Ренци обаче ги контрира и заяви, че подкрепата за реформите е нараснала в последните седмици. “Остава да видим каква част от италианското общество е готово да тласне държавата към правителствена криза и евентуални предсрочни избори”, отбелязва Франко Павончело, професор по политически науки и президент на американския университет “John Cabot” в Рим.
Снимка: EMMANUEL DUNAND/AFP
Какво ще стане, ако “Не” победи?
Ако мнозинството италианци гласува с “не”, това ще бъде огромен удар за Матео Ренци и неговото правителство. Той ще бъде изправен пред сложна дилема – дали да спази даденото по-рано обещание и да се оттегли или да запази поста си. Доверието в партията му обаче, така или иначе, драстично отслабва и евентуална оставка ще го спаси в чисто политически план. От друга страна, Италия ще бъде изправена пред сериозна нестабилност и икономическа несигурност. От евентуалната оставка на Ренци най-вероятно ще се възползва популисткото движение на комика Бепе Грило, който е особено популярен сред по-младите избиратели. Five star е основната опозиционна партия в Италия към този момент, а победата в няколко ключови общини на местните избори само засили влиянието на Грило. “Не бива да изключваме победа на Five Star при евентуални предсрочни избори. И макар новият кмет на Рим (Вирджиния Раджи от движението на Грило) до този момент да не оправдава доверието на хората, доверието към Five Star расте, а италианците, недоволни от управлението на Ренци, са все повече “, заявява проф. Павончело.
Лидерът на движение Five Star Бепе Грило
Заложено ли е оставането на Италия в ЕС?
Не съвсем. Причината, поради която някои коментатори оприличават референдума в Италия с Brexit, е възможността евроскептична партия Five Star да спечели евентуални предсрочни избори. Грило отдавна обеща да проведе референдум за оставане в ЕС. Трябва да се отбележи обаче, че след Brexit реториката на Бепе Грило и сподвижниците му е доста по-обрана. “От известно време Грило и останалата част от движение му спряха да говорят за незабавно излизане на Италия от ЕС и са доста по-умерени и разумни в изказванията си”, отбелязва Павончело.
Освен това, повече социолози в страната са убедени, че настроенията в обществото също са различни и дори и да се проведе такъв референдум, по-голямата част от италианците биха гласували срещу “Italexit”.
“Brexit всъщност затопли отношението на италианците към ЕС. След референдума на Острова самият Грило написа в блога си, че вярва в ЕС и че Италия трябва да работи за реформиране на Съюза отвътре” добавя проф. Павончело.
Опонентите на Матео Ренци побързаха да направят връзка между Brexit, победата на Доналд Тръмп в САЩ и италианския референдум. Единствената реална връзка между събитията в различните държави обаче е желанието за наказание на статуквото и системните партии.
Докато изборите в САЩ и Brexit показаха нарастваща тенденция да се гласува срещу статуквото, в Италия нито една от страните не събира достатъчно голямо доверие, няма играч, който да бъде възприеман като “месия”.
И макар за много италианци Ренци да представлява именно статуквото, то за немалка част от обществото той продължава да е реформаторът, който иска да промени Италия. Наскоро, в интервю за Rai, Ренци заложи именно на тази реторика, като зададе въпроса: “Кой според Вас е част от статуквото? Този, който брани бюрокрацията и многото харчове за заплати на чиновниците или този, който се опитва да промени системата?
Кой ще спечели и кого италианците ще припознаят за статукво? Предстои да разберем… Дано само разумът надделее над емоциите…
