Изразяващ себе си :: Последният рицар и поет – участник в битката при Видин и Никопол от 1396 г.

2
429
Добави коментар
dgeorgieff
dgeorgieff

13:50 –
Последният рицар и поет – участник в битката при Видин и Никопол от 1396 г.

Последният кръстоносен поход срещу сарацините, тоест турците, е маркиран от провиденциализма на медиевалния поет Йосташ Дешан. Авторът като очевидец на битката при Никопол от 1395 дава ценни сведения за надменносттта и глупостта на изроденото рицарство и пълните с грехове рицари. Той правдиво възмездява чрез намесата на Бог отровните грехове на рицарите и оправдава победата на турците като същинско Божие наказание. Освен за небесното преследване на земните рицарски грехове, поета възпява и незаслуженото и коварно предателство на съюзните войски. Той сякаш описва една Вавилонска кула, където войските говорейки на различни езици не се разбират и губят във фатална и смъртоносна битка.

Поезията свързана с България на поета от 14 век Йосташ Дешан

„За французите, загинали при Никопол“

Жалко! Както Юдит плака за Ветил,
Рахил също за смъртта на своите деца,
както Йеремия оплака разрушението на Ерусалим,
което той бе предрекъл,
така за греховете си трябва да плачат французите.
Невер, Бар, Йо, констабъл на франция, Марш, Коси,
Адмиралът, който тръгна пръв,
той понесе хоругвата на Богородица срещу турците,
мнозина правоверни умряха от копията.
Нека Бог се смили над душите им!

През годината 1380 и още 16 години към тях
в септември към Турция тръгнаха много
барони и краля на Унгария, французи,англичани, бургундци, германци.
Мнозина загинаха, други са пленени от неверниците.
Някои избягаха. Нека да оплачем това нещастие.
Да отмъстим за тяхната смърт, да имаме вяра в Бога.
Да се помолим за тях, да направим щедри дарения!
Да се притечем на помощ на бедняците!
Нека Бог се смили над душите им!

Никопол бе градът на неверниците.
Тогава, когато обсадата му бе най-напрегната,
тя бе изоставена поради горзост и безумие:
защото унгарците, които бяха на бойното поле,
заедно с краля си побегнаха и извършиха предателство.
Даже насила заставиха самия крал да не атакува.
Нека всички си спомним за пленниците,
които Баязид държи под стража!
Също така и за мъртвите, за да защитим вярата си.
Нека Бог се смили над душите им!

Княже, в името на бога смирено ви моля,
да бъдете винаги благороден рицар
и да бъдете скромен –
нека гордостта не ви покрие с позор.
Защото мрази това. И не се доверявайте на предателите,
които причиниха гибелта на нашите.
Нека Бог се смили над душите им!

„Написано за французите, когато те бяха в Унгария“

Уви!Къде са опъжията на благородниците.
Златотканите дрехи, копринените рокли,
Големите коне, украшенията,
Рицарите, които бяхме свикнали да гледаме
По турнирите, дамите, които тацуваха
По цяла нощ, та чак до сутринта?
Уви!Къде е селението на гордостта?
Бог почти ги унищожи.
Аз виждам само сълзи и скръб
И погребения от сутрин до вечер.

Къде е веселия звън
на златните и сребърни верижки,
Които носеха като колани.
За да се придържат по-добре към седлата?
Къде е прахосването на пари, телесната умора,
Разхищението на храна и одежди,
безумието, силната светлина,
на горящите факли, разливането на вино?
Аз виждам само сълзи и скръб
И погребения от сутрин до вечер.

Виждам, че на много места се носят
Черни дрехи, виждам мъка и гняв вместо радост,
Чувам как бие камбаната за смъртта
На много люде, които Божията милост придружава
В църквата. Отмъщението се е изродило.
Грехът е у всеки сеньор – У голям, среден или малък.
Нека всички бъдем склонни да правим добро!
Аз виждам само сълзи и скръб
И погребения от сутрин до вечер.

Княже, присъдата на Бога е бездна-
Както и неговото наказание.
Далеч, в Турция, в разни градове
Той отмъсти за нашите пълни с отрова грехове.
Аз виждам само сълзи и скръб
И погребения от сутрин до вечер.