Екскурзии и почивки

1
303
Добави коментар
globlo

Дати: 21.01.2017 г., 04.02.2017 г., 19.02.2017 г.

Отпътуване от София, пл. Ал. Невски в 7:30 ч. по посока Мелник.

Кратка почивка по пътя.

Посещение с. Златолист. Посещение на църквата Св. Георги. Свободно време.

Посещение на Мелник и свободно време за обяд.

Мелник – град музей, град история, най-малкото градче в България… Влизаш в града и сякаш попадаш в миналото – живописни къщички с керемидени покриви, тесни улички, каменни пътища и каруци, теглени от тъжни коне, извозващи бъчви с вино. Времето тук е като спряло. Това е едно тихо и спокойно градче.

Посещение на Роженски манастир. Роженският манастир е най-голямата обител в пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Според летописи, пазени в Атон, Гърция, той е създаден в далечната 890 г. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследстви дава името си на близкото село Рожен.

Привечер отпътуване за София. Около 21:00 ч. пристигане на пл. Ал. Невски.

Цената включва: Транспорт с лицензиран автобус Посещение на Мелник Посещение на Златолист и църквата Св. Георги Екскурзоводско обслужване

Цената не включва: Храна, разходи от личен характер и входни такси. Застраховка

Забележка: Минимален брой туристи за провеждане на програмата 40 души. Срок за уведомяване за недостигнат минимум, 2 дни преди датата на отпътуване. Агенцията си запазва правото да променя последователността на изпълнение на програмата

При записване се внася пълната сума.

Допълнително информация: Село Златолист е известно с църквата „Свети Георги“, в която в началото на миналия век е живяла пророчицата преподобна Стойна. Монахинята е смятана за предшественичка на Ванга и тя като нея пророкувала и помагала на хората.

Местните хора твърдят, че църквата „Св. Георги“ е била издигната още през ХII в. Храмът е забележителен със старите си стенописи. В средата на храма, под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел. Съществуват легенди, че когато се стъпи върху нея, има здравословно излъчване. В селото се издига чинар на повече от 1300 години, за който се вярва, че помага при различни заболявания.

На чинара са вързани и две люлки, на които е задължително да се полюлее всеки, който е дошъл с някаква молба към светицата.

През 90-те години на 20 век храмът е реставриран, а около него е оформен малък манастирски комплекс. В женското отделение е запазена килията, в която е живяла преподобна Стойна, а в двора на църквата е изграден мемориал при гроба на пророчицата.

В двора на манастирчето й се намира кладенец на желанията. Нужно е човек да се наведе над него и да прошепне искането си над живата вода и много скоро то става факт. Причината според някои се дължи на факта, че тук се намира гробът на преподобна Стойна.

Животът на преподобна Стойна Стойна е родена на 9 септември 1883 година в село Хазнатар, Серско. На 7-годишна възраст се разболява от едра шарка, в резултат на което ослепява. Още тогава в съня й се явил св. Георги, който й казал да копае в двора, за да намери негова икона и кандило. Пророчицата пристига в Долна Сушица (старото име на Златолист) през 1903 г., доведена върху магаре от свои роднини. Още с идването си момичето е категорично, че трябва да живее в църквата, а не в къща в селото. Поп Георги не смее да вземе сам решение и свиква за съвет селяните – те приемат идеята на момичето без уговорки. Веднага й преграждат място в храма и й дават кой каквото има – завивка, дреха, посуда. Там тя прекарва остатъка от живота си до 1933 година в пост и молитва. Твърди се, че дарбата на преподобна Стойна да пророкува била по-силна от тази на Ванга. Някои от хората, които идвали при нея, за да търсят помощ, я виждали да се носи из въздуха, без да стъпва по земята – това обикновено ставало, докато ясновидката се молела върху мраморната плоча с двуглавия орел. Говори се още, че на два пъти е напускала тялото си за по една седмица с изричната заръка никой да не го мести, после отново оживявала. Тя била добра, тиха и кротка. Не отказвала на никого съвет, утеха и изповед. След наставленията й хората си тръгвали с леки души. Всички я признавали и почитали за светица.

И днес в църквата на Златолист идват стотици богомолци от цялата страна. Чули за пророчицата и пристигат с децата си да се помолят. „Открай време е така. Някога идваха с волове и магарета, сега с коли“, разказва жената, която се грижи за църквата. Тя не се страхува, че миряните могат да задигнат нещо от храма. „Грехът ще тежи на тях, а не на мен“, убедена е жената.

Говори се, че… 18-годишната Радослава от Варна от ранна детска възраст страда от бъбреци. След две операции за отстраняване на камъни било застрашено функционирането им въобще. Родителите й чули за църквичката в Златолист и завели Радослава там. „Кръстена съм, но не мислех, че съм особено религиозна – споделя майката на детето – но бях толкова отчаяна, че бях готова да обещая всичко на светеца. Не се наложи, а и не намерих думите, с които да го направя. Просто си поплаках в църквата, докато молех непознати за мен сили да помогнат на детето ми. Прибрахме се вкъщи, без да сме сигурни дали молитвите ни са чути. Но оттогава, вече 2 години, Радослава няма нито една бъбречна криза…“

Друго свидетелство разказва за момиченце, болно от питириазис рубра пиларис – кожно заболяване, при което кожата пигментира, става дебела като кора на дърво и се пука. Коварната заболяване било нелечимо. След поставянето на страшната диагноза бащата на детето сънувал как върви по улиците на Златолист и накрая попада на местната черква, а там св. Георги слиза от иконата и пробожда с копието си змия, която точно в този момент съблича кожата си. „Стреснах се и веднага събудих жена си да й разкажа всичко. На сутринта вече пътувахме. Преспахме в църквата на светицата Стойна, но на сутринта чудото не стана. Ядосах се на Бога и на себе си, че съм се увлякъл по суеверия. След 15 дни заведохме дъщеря си на поредния контролен преглед. Доктор Стилянова гледа резултатите, гледа ги и накрая, изумена, промълви: „Не може да бъде!“. Оказа се, че болестта на дъщеря ни регресира с невероятни темпове. След още три месеца от нея нямаше и следа. Днес гледам внучка, която на петте си годинки е красива като дъщеря ми.“

Източник: spisania.rozali.com