Някога най-голямата библиотека в света, в която се съхранявали трудовете на едни от най-видните поети, учени и философи на античността – сред тях се открояват имената на Сократ, Омир и Платон, смята се, че Библиотеката на Александрия е унищожена при пожар преди 2000 години и това бил краят на една от най-големите съкровищници на човешката цивилизация. Това чудо на античния свят било възвеличавано от поети, пътешественици, историци и учени. Митичният статус на Александрийската библиотека се подсилва и от факта, че от нея не са останали никакви руини, нито пък учени са се натъквали на археологически находки, които да свидетелстват за съществуването й. Факт, който хвърля сянка на съмнение върху реалното съществуване на колосалната библиотека на античността. Дом на прочутия Александрийски фар, едно от седемте чудеса на античния свят, Средиземноморското пристанището на Александрия е основано от Александър Велики през 330 г. пр. н.е. и подобно на много други градове носи неговото име. След смъртта му през 323 г. пр. н.е. империята на Александър Велики остава в ръцете на неговите генерали, а Птоломей I Сотер взима Египет и прави Александрия своя столица. Някога малко рибарско село на делтата на река Нил, Александрия се превръща в седалище на Птоломеите и скоро се разраства като важен културен и научен център. Това безспорно е един от най-величествените градове на античния свят. За построяването на Александрийската библиотека се знае малко. Има сведения, че през 295 г. ораторът и учен Деметрий Фалерийски успява да убеди Птоломей I да построи библиотека. В нейно лице Деметрий вижда достоен конкурент на библиотеката в Атина. Това трябвало да бъде библиотека, в която да има екземпляр на всяка новопоявила се книга. Под патронажа на Птоломей I Деметрий организира т.нар Храм на музите(Musaeum). От тук произхожда и думата музей. Постройката представлявала храмов комплекс със сходна архитектура на Лицея в Атина – център за научни и философски лекции. Смята се, че Храмът на музите поставил началото на Александрийската библиотека. Бил разположен в двора на Кралския дворец, в район, известен като Брухион или кварталът с дворците в гръцката част на града. Музеят бил култов комплекс със светилища на деветте музи. Имало обособени места за четене на лекции, лаборатории, обсерватории, ботаническа и зоологическа градина, жилищни постройки и библиотека. Синът на Птоломей I – Птоломей II учредил Кралската библиотека, като достоен финал на храма на музите. От историческите извори не става ясно дали това е била нова постройка или библиотеката се е установила като част от съществуващия комплекс. Това било началото на великата Александрийска библиотека. По времето на Птоломей II в музея работели над стотина учени, които се занимавали с научни изследвания, препис на текстове, превод, публикуване и събиране на оригиналните копия на гръцките автори. Жаждата за знания на Птоломей II била толкова голяма, че той нареждал на всеки новопристигнал кораб, да предостави ръкописите си на неговите учени, които бързо изработвали нов екземпляр, който давали на притежателите на писанието, а оригиналът отивал във библиотеката.Често споменаваната цифра за броя на притежаваните от библиотеката екземпляри е от половин милион, макар да не е ясно дали това е броят на книгите или на папирусовите свитъци. По времето на Птоломей II броят на попълненията толкова бързо се увеличавал, че се наложило създаването на втора, по-малка, дъщерна библиотека в храма на Серапис, в която се съхранявали над 40 хиляди свитъка – копия на оригиналите в Кралската библиотека.
Това, което всички учени недвусмислено наричат „най-голямата трагедия на античния свят“ – мистериозното изчезване на Александрийската библиотека продължава да бъде една от загадките, които търсят своя отговор. Едно от предположенията е, че косвен виновник за унищожаването й е Юлий Цезар, който при обсадата на Александрия през 48 г. пр. н.е. нарежда да бъдат подпалени египетските кораби. Огънят обаче излиза извън контрол и обхваща и част от града, в която влизала и Кралската библиотека. Сред другите предполагаеми виновници за унищожаването на най-голямата колекция от писменото богатство на античния свят, са император Теодосий I, който в опита си да изкорени езичеството, наредил да бъде унищожен Храмът на Серапис, в който сe помещавала дъщерната библиотека, и халиф Омар I, който през 640 г. сл . н.е. след дълга обсада, завладява Александрия и който смятайки писанията за отклонение от правата вяра, нарежда те да бъдат изгорени и използвани за загряването на водата в баните в града. Това обаче са само предположения. Няма категорични сведения за това кога и как точно е изчезнала библиотеката на Александрия. Единственото, което е сигурно, че през Средновековието тя вече не е съществувала.
През 2004 г. екип от египетски и полски археолози обявяват, че при разкопки в региона на Bruchion, са се натъкнали на останки, за които се предполага, че са от Алексндрийската билиотека- 13 зали за лекция, всяка, от които с издигнат подиум. По нататъшното проучване стига до извода, че те датират от 506 век сл. новата ера и няма как да са били част от Храма на музеите или от Кралската библиотека. На 16 октомври 2002 г. е открита Библиотеката на Александрия, чийто строеж започва на мястото на някогашната кралска библиотека през 1995 г.. Във финансирането на строителството участва ЮНЕСКО. Единадесеттетажната ултрамодерна постройка е с формата на срязан косо цилиндър, замислен като символ на Слънцето – знакът на Древен Египет. На една от стените могат да се видят букви от всички съществуващи в света азбуки. В огромната и светла читалня, предвидена за 3500 посетители, може да се получи всяка книга и веднага да се направи разпечатка или запис на компактдиск на част от нея. Равнищата за четене са 7, а новата сграда с площ 40 130кв м.
рейтинг:
1
2
3
4
5
прочетен: 9731 пъти
(0) коментара
Съобщи за нередност
