Писмо до десните партии

2
296
Добави коментар
Ivan_Nachev
Ivan_Nachev

 Писмо до десните партии ( или поне с претенции за такива)

Не знам как да се обърна към Вас, затова ще карам направо:

Пише Ви десен избирател. На 30 години. Който през последните 7-8 години активно се вълнува от политика. Толкова активно, че, вие, лидерите в център-дясно, влязохте в живота ми без да ме познавате. Гледах новини като луда, четох анализи, коментари, статусите Ви в социалните мрежи, дебатите на кандидатите Ви за президенти, четох законопроекти, мониторингови доклади на ЕК за правосъдие и вътрешен ред, изгледах стотици или хиляди, не знам вече, Ваши интервюта във всякакви телевизионни студиа и предавания, надявах се, вярвах, вълнувах се, протестирах, ядосвах се, бях гневна, после отчаяна, после пак се хващах за някаква мъглява надежда, гласувах, винаги гласувах, разочаровах се, търсех Ви оправдание, за пред мен, за да мога да се накарам пак да изляза да гласувам. Защото така трябва, защото съм избрала да живея тук и някак се чувствам задължена да упражня правото си на глас, защото “не мога да изисквам, ако не съм упражнила гласа си”, “нямам право да недоволствам, ако съм била апатична”… и т.н., и т.н. “Клъвнах” на много харизми, обещания, дар слово, бях си повярвала, че съдебната реформа ще се случи, ама истинска, смислена и работеща, не успиваща ни и удовлетворяваща този или онзи, само не справедливостта и истината. Почти бях повярвала, че няма да “отлепите” от земята и да загубите сетивата си на тема: кой е избираем кандидат и кой е обиден най-много за тези, които са ти гласували доверие. Утопично вярвах, че ще си научите уроците, че ще си излекувате политическото късогледство и егото си, което, за съжаление, при повечето от Вас придоби уродливи форми. Очаквах, че най-сетне ще спрете да се делите на повече дясно, по-малко дясно, автентично дясно, традиционно, мое и твое и какво ли не, а Вие толкова се фрагментирахте, че почти всяко българско мъжко име е име на десен лидер. Разчитах на елементарен разум, който да Ви прошепне да не търсите политическия враг помежду си. Надявах се, че няма да се държите като комсомолци, които наричат “тъп” всеки, който доброжелателно Ви посочи грешка или кофти постъпка. Наивно мислех, че няма да подминавате със снизходително високомерие всички, които искат да гласуват за Вас и именно затова са най-критични точно към вас. Очаквах повече принципи и по-малко нагаждачество. Надявах се да спрете с горделивостта, с удобната поза на сърдито дете, което се чувства неоценено и неразбрано от избирателите си, от объркващите, противоречиви послания и от инатливото упорство. Силно се надявах да не се лишавате от електорат само защото харесва паметника на Самуил или не харесва музиката на Веселин Маринов. Разчитах, че ще спрете полета на онези, които превърнаха думата “депутат” в кофти, заради няколко мозъчни недоразумения, алчност, овчедушие, елементарен селски тарикатлък и откровена тъпотия. Надявах се, че най-големият ви проблем няма да е другарчето, седящо малко по-вдясно или малко по в центъра, а онези представители на задкулисието, които развявате като байрак само по време на избори.

Е, не се справихте. Толкова не успяхте, че от боричкания и самозабравяне зорлем направихте един човек, който щял да лети, моля Ви се, с военния самолет Спартан (сиромахомилството rules!), за да пести пари, президент. Толкова се провалихте, че изобщо не изключвам опцията след изборите да се озовем в ситуацията от 2013 и да се питаме: “къде сбъркахме?”. Така сами си го направихте, че няма и 4 години, след онзи злополучен 14 юни на 2013, БСП пак се представят за алтернатива, силни са и имат самочувствието и амбицията да са първа политическа сила на избори. (За такова разцепено и жалко дясно Корнелия Нинова не си е мечтала дори и пред паметника на Тато). Толкова се издънихте, че Мая Манолова е омбудсман и с гласовете на някои от Вас. А Марешки, с обещания за достъпни хапчета и евтин бензин, ще получи, според социолозите, около 6% на предстоящите избори. Толкова се осра*те, че много от нас, които си търкахме подметките на паветата през 2013, без политически амбиции, а заради едно по-смислено настояще, днес се питаме: струваше ли си, чудим се какво стана със “сенките, които раждат чудовища” и как точно се преборихте със задкулисието, докато си мерите рейтингите и се карате помежду си… Толкова прецакахте работата, че Каракачанов има по-висок личен рейтинг (пак според социолозите) от почти всички Ви, а според някои проучвания от всички лидери вдясно. Толкова еднотипни грешки повтаряте, че очаквам да обясните това с народа, който е прост и не ви оценява, с тежката зима, с пропаганда, с какво ли не, само не и с поглед навътре, самоирония и самокритика. Толкова се лутате от тежката снобария до народняшкия флирт с избирателите си, че се изгубихте генерално по пътя. Толкова сте зле, че трябва всеки ден да благодарите на левите, на Корнелия Нинова, на Таско Ерменков, Жельо Бойчев и сие, че не могат да излязат от битово-еснафските си, евтини заигравания и заплахи за “режим на тока”, обещания за “светло бъдеще”, чрез дране на кожата на “злите” богати и обещания от типа: “ще се боря за прираста на населението” (как, за Бога, как, страх ме е да си помисля) и “да станем отново 8-9 милиона (очевидно 1 милион е пренебрежимо малък брой за широкия размах на българските социалисти). Всеки ден трябва да им благодарите и за овехтелите лозунги, и за втръсналите, изхабени лица, и за нафталиненото разбиране за политика, че на техния фон даже понякога изглеждате модерни. Толкова много претенции за дясно, а накрая никой вдясно не ми импонира на 100 %. Толкова много глупости, проиграно доверие и излъгани надежди, че вече не искам да съм информирана, не ми се гледат новини и сутрешни блокове и не искам да знам какъв е новият Ви, ултрамодерен, гига оригинален статус в социалните мрежи, в който се обиждате сами помежду си, не желая да знам нищо за политическия ни живот и за поредния напън вдясно. И нямате никакво оправдание за това. Сами проиграхте много исторически шансове.

Всичко това Ви го пише един десен избирател. Който много искаше да Ви вярва, даже на няколко пъти му се случи. Повече не мога. Дори ми е леко на душата, че абсолютно доброволно направих своя информиран избор – да не се интересувам повече от неясните ви, объркващи послания, да не очаквам нищо и да не се надявам. За БСП, Патриоти и Марешки няма как да гласувам, не съм всеядна, нито имам резервни принципи и схващания, ДПС няма смисъл да ги споменавам, а Вие, мили ми десни, сами си го направихте. И не, не всеки “койт’ не скача е червен”, колкото и да не можете да го проумеете, някои просто повече не искат да скачат с вас. Вече съм осъзнато непредставена политически. И знаете ли какво? Дадох си сметка, че това вече не ми тежи и не ме натоварва. По-щастливо ми е. Ако някога се осъзнаете добре, ако не – ще се справим и без вас.

Вместо довиждане, ще Ви кажа: “Catch me if you can!*”,

Един десен избирател

*Catch me if you can!” – Хвани ме, ако можеш“, американски филм с режисьор Стивън Спилбърг и участието на Леонардо ди Каприо и Том Ханкс.