В част 2 разгледахме алтернативните решения като един от ключовите елементи в любовните отношения като извода беше че този, който има повече алтернативи винаги има повече власт във връзката.
Подобен поглед върху проблема за даването и получаването във интимните връзки имат Уолстър, Уолстър и Бършейд и тяхната теория за равнопоставеността. Според нея ние извършваме изчисления какво даваме и получаваме във връзката, като новото тук е че го сравняваме с това, което дава партньорът ни. (Уолстър, Уолстър и Бършейд, 1978). Изразено като формула, теорията за равнопоставеността изглежда така:
Moите ползи/моите вложения
=
Ползите на моя партньор/Вложенията на моя партньор
Така ако единият партньор влага във връзката по-малко чувства, време, енергия, но и извлича по-малко удоволствие, връзката би могла да е равностойна ако другият партньор влага много повече усилия, но и извлича повече удоволствие. Тук теорията на равнопоставеността кореспондира с теорията за властта във връзката цитиран по-горе. Партньорът, който влага по-малко е този, който има повече власт, той е по-малко уязвим от връзката и има повече алтернативи. Той неизменно получава по-малко удоволствие, т.е извлича по-малко ползи от тази връзка. Обратно, този, който е зависим, влага много повече, отчасти поради липса на алтернативи, но той извлича много повече ползи (удоволствие). Във всяка връзка имаме избор – повече власт или повече силни емоции 🙂
Интересен момент в теорията за равностойността е, че както свръхпечалбата, така и недостатъчната печалба в една връзка носят отрицателни емоции. С други думи, този който печели много от връзката но не влага много в нея (свръхпечалба) противно на логиката, не изпитва удовлетворение също както и този, който влага много, но получава малко (недостатъчна печалба). Уолстър, Уолстър и Бършейд смятат че при свръхпечалба преобладаващата емоция е яд, докато при недостатъчна печалба – чувство за вина.
Изводите, които можем да си направим от казаното досега са, че една връзка има много по-голям шанс за просъществуване ако бъдат избягвани както свръхпечалбата, така и недостатъчната печалба, тоест търси се равновесието. На практика обаче можем да наблюдаваме, че колкото повече едно лице се стреми да запази дадена връзка, толкова повече се стреми да дава и по този начин постига точно ефекта от който се бои – партньорът постига свръхпечалба и може да прекрати връзката. Меркантилният подход към любовта има и своите критици. Някои автори смятат, че понякога партньорите проявяват алтруистичен интерес към благоденствието на другия. Кели (1979) описва „процеса на трансформиране“ във връзката, когато нуждите и желанията на партньора стават също толкова важни както и нашите собствени. Алтруизмът за който става дума обаче може да бъде базиран на егоистичните интереси да изпитвам удоволствие, наблюдавайки щастието на партньора си. Също, проявявайки алтруизъм, ние очакваме същото от партньора, тоест егоистичните очаквания за взаимност са налице, макар да не са непосредствено разположени във времето.
Както видяхме от цитираните изследвания на социалните психолози, дори едно чувство като любовта което се смята за и неизмеримо и необяснимо де факто би могло да бъде описано и дори пресметнато с формули, ако се разглежда от гледната точка на социалния обмен и равностойността. Нека да се върнем към парадоксът описан в увода – колкото повече надежди възлагаме на нашите връзки, толкова по-малко ни задоволяват те. Чрез изложението на механизма на равностойността вече знаем защо и как точно се получава това така неприятно но толкова често срещано в практиката явление. Виждаме, че ролята на социалната психология е незаменима в обяснението на нелогични явления и такива, които не биха могли да бъдат обяснени или доказани от други сродни науки.
