Херардеска Манутиус победила повече от 200 съперници
Борбата за равенството между половете има много по- дълга история, отколкото могат да си представят днешните феминистки. Малко от тях предполагат, че в древен Рим е имало и жени гладиатори. Най-известната измежду тях е била Херардеска Манутиус, победила повече от 200 съперници, преди самата тя да падне със смъртта на храбрите.
Херардеска има трудна и изпълнена с несгоди съдба. Била е робиня, когато на 28 години успява да избяга и да се присъедини към въстаниците на Спартак. Чернокоса и прелъстително красива, но с решителен характер, тя не се задоволява с живота си на куртизанка и бързо усвоява бойното изкуство. Първоначално се учи майсторски да върти меча, а след това изпипва и тънкостите на ръкопашния бой. Проявявайки безстрашие и смелост, тя се бие наравно с мъжете.
Херардеска Манутиус е пленена в решителната битка през 71 пр.н.е.на река Силарус (днес Селе). Тогава войската на Спартак от около 75 000 души се среща с тази на Марк Лициний Крас от 8 легиона. Въстанието е удавено в кръв, убити са 60 000 от искащите свобода роби, а 6 000 са пленени, сред които и Херардеска. Тя бива разпъната на кръст, но Крас изненадващо я помилва и заповядва да я отведат в палатката му. На другата сутрин решава, че тя трябва да се бие наравно с мъжете в гладиаторските битки.
Женските боеве стават изключително популярни в Древен Рим
Днес трудно бихме разбрали какви са били мотивите на Крас да изпрати красива, млада жена да участва в кръвопролитни зрелища. Едно било сигурно: че появата й пред тълпата, предизвиква небивал възторг. Първата й победа е срещу боец на име Трасиан, който набързо е подчинен, а зрителите крещят при появата на полуоблечената жена гладиатор. Почти 11 месеца късметът е на нейна страна, докато при поредния бой с две джуджета, тя не забелязва как едното се промъква зад нея и я промушва с тризъбец. Със сетни усилия, лежейки на жълтия пясък, както подобава в такива случаи, тя вдига палеца на лявата си ръка нагоре- знак означаващ молба за помилване. Зрителите изпадат във възторг в очакване на финала, но това което Херардеска Манутиус вижда в последните минути на живота си, са дланите с насочени надолу палци. Любовта на римската тълпа се оказва твърде противоречива, тя се радва на жената воин, само докато побеждава и не е склонна да я помилва. Тялото й бива разкъсано на парчета и хвърлено при другите тела на падналите през този ден гладиатори.
След този случай, женските боеве стават изключително популярни в Древен Рим. Разработена е специална програма за подготовка на гладиаторки, която включва тежки тренировки, приковаване с вериги, двубой със завързани очи, бой само с една ръка… Противниците по правило били други жени или мъже джуджета.
