Насрочването на един ден от годината за искане и даване на прошка е висша форма на лицемерие от страна на църквата – но както знаем за нея лицемерието е древна традиция още от средните векове когато богатите са купуват индулгенция за греховете си. Концепцията на християнството че можеш да изтриеш всичките си лоши постъпки просто като се изповядаш и поискаш прошка означава че след това можеш да лъжеш крадеш и убиваш – до следващата изповед и опрощаване на греховете. Много удобно, потребителско отношение към живота – мога да правя каквото си искам, стига веднъж годишно да поискам прошка.
Ако човек, който отговаря за действията си през всеки ден на годината не му се налага да иска прошка. Никой не е безгрешен, но всеки постъпва според своето разбиране за добро и зло. Истината е, че ако човек веднъж е постъпил зле и го знае, той ще го направи отново с прошка или без, просто защото той е такъв и такива са разбиранията му за живота. Грешиш ли, носиш си последствията. Искането на прошка е просто бягане от отговорност за грешките си и освобождаване от чувството за вина. За да може спокойно да греши след това.
Виждам циничността в искане на прошка в това че искането на прошка е като непоискано признание в любов. Любов и прошка ако се дават се дават спонтанно, не се искат. Ако цените някой, не го поставяйте в позиция в която да ви лъже, казвайки думите които се очакват от него за да спази традицията. Прошката не се дава с устата, а със сърцето.
Не искайте прошка. Носете отговорност за постъпките си
