За поколението от Втората световна война нещата бяха ясни. Нападението над Пърл Харбър на 9 декември 1941г. сплоти американската нация така, както никога преди това. САЩ бяха убедени, че Япония трябва да бъде разгромена, каквото и да струва това, независимо колко време ще отнеме и колко жертви ще бъдат дадени. Но след разгрома на хитлеровата коалиция през 1945г. американското общество се раздели. Едва когато през 1948г. започна блокадата на Берлин, когато Китай попаднал под властта на Мао, когато през 1949г. Русия взриви атомната си бомба, а Северна Корея през 1950г. нападна Южна, Америка отново се сплоти, като реши, че заради собствената си безопасност е длъжна да се върне в Европа и Азия.
Консенсусът за Студената война, базиращ се на мнението, че САЩ са в състояние да сдържат сталинската империя, доведе до създаването на НАТО и новите американски алианси от Елба до Източнокитайско море. Виетнам обаче разби консенсуса за Студената война. Левият фланг на Демократичната партия, който вкара САЩ във Виетнамската война през 1968г., се отрече от нея и мина на обратната страна. Демократите станаха благоразположени към комунистите от третия свят. Такива като Фидел Кастро, Че Гевара, Хо Ши Мин и сандинистите.
Дясноцентристките президенти като Никсън и Рейгън признаха необходимостта от сътрудничество с диктаторите, които според тях трябваше да застанат на страната на Вашингтон в борбата му срещу комунизма. И това беше направено. Пак Чон Хи в Южна Корея, шахът на Иран, президентът Дием в Сайгон, генерал Франко в Испания, Сомоса в Никарагуа, генерал Мобуто в Конго, генерал Пиночет в Чили, Фердинанд Маркос в Манила и т.н. Списъкът може да бъде продължен. При Рейгън съветската империя окончателно се разпадна, а след това прекрати своето съществуване и Съветския Съюз. Това беше едно от епохалните събития в световната история. Американският век завърши с триумфа на САЩ. След 1989г. обаче не възникна нов общонационален консенсус по въпроса, каква трябва да бъде ролята на Америка в света. Към какво трябва да се стремим и за какво трябва да се борим? През 1962г. Дин Ачесън беше казал за нашите британски роднини: ,,Великобритания загуби империята си и все още не си е намерила нова роля. Същото може да се каже и за нас“.
Каква е ролята на САЩ днес в света, когато Студената война вече е минало? Джордж Буш изпрати американски войници, за да изгонят Саддам Хусейн от Кувейт. Ползвайки се с подкрепата на 90% от населението, той обяви, че сега целта на Америка е да построи Новия световен ред. Тези, които бяха против него, Буш осмя язвително на Хаваите на 7 декември 1991г., когато Америка отбелязваше половинвековната годишнина от нападението над Пърл Харбър. В своята реч Буш заяви: ,,Ние стоим тук днес на мястото на трагедията, за която нови вина нашия изолационизъм. Тук е моментът да разберем това и да не допуснем опасността от нов изолационизъм и съпътстващия го протекционизъм“. Буш и неговия Нов световен ред не преживяха изборите през ноември следващата година. А след това настъпи часът на разплатата за нашите действия, при които умряха хиляди иракчани.
Разплатата не само за Ирак, а и за американски бази, които САЩ поради собствената си глупост създадоха на свещената за мюсюлманите земя в Саудитска Арабия. Джордж Буш-младши започна двете най-дълги войни в американската история, войните в Афганистан и в Ирак, след което обяви, че новата цел на Америка е да ,,ликвидира тиранията в целия свят“. Кръстоносният поход на Джордж Буш II за световна демокрация също завърши с крах. Барак Обама се опита да измъкне САЩ от блатото на Афганистан и Ирак, но също претърпя провал. Нещо повече, той въвлече Америка във войните в Сирия и Йемен. След като свърши това той започна своя, собствена война в Либия, резултатът от която беше възникването на още една недееспособна държава.
Как изглежда рекапитулацията от всички тези интервенции, осъществени след Студената война? След 1991г. Америка загуби своето глобално превъзходство и увеличи четири пъти националния си дълг. Държавата затъна в пет близкоизточни войни, а неоконите сега шумно настояват за започване на шеста война в Иран.
Сега, когато Америка се отказа от своите велики цели, като формиране на Новия световен ред и борбата за глобална демокрация, знае ли някой каква е поредната цел на американската външна политика и стратегията за нейното постигане? Глобалистите казват, че ние сме длъжни да отстояваме правилата, на които се крепи световния ред. Но това някакси не се връзва с лозунгите: ,,Помним Аламо!“ и Помним Пърх Харбър!. От края на Студената война измина четвърт век, а ние все още сме верни на алиансите от тази епоха, макар че те бяха създадени преди 60 години за защита на множество страни от противоположната страна на земното кълбо.
А сега се замислете на колко места в света Америка влезе в конфликт с ядрени държави?
Демилитаризираната зона на Корейския полуостров, островите Сенкаку, рифът Скарбъро, Крим, Донбас, Балтийските страни. С какво са толкова важни за нас тези места, за да бъде оправдано изпращането на американската армия да воюва, рискувайки да започне ядрена война. Ние вече не управляваме собствената си съдба. Ние загубихме свободата да не се намесваме в чужди войни на далечни континенти, за което ни призоваваха бащите, основали САЩ. Американската империя днес е нежизненоспособна, каквито станах преди време британската и френската империя. Ние дадохме толкова много гаранции, че в бъдещето вероятно ще бъдем въвлечени във всички крупни кризи и конфликти на планетата. Ако ние не преразгледаме някои от тези гаранции и не се откажем от тях, в САЩ никога няма да има мир. Доналд Тръмп като че ли по едно време разбираше това. Дали го разбира и днес?
