Германски криминален психолог разкрива тайните, които отличават говорещите истината от лъжците
По какво можем да разпознаем лъжата? Има ли някакви общоприети знаци, които да покажат дали някой лъже? Реално – не.
Няма нито типични белези за това, че някой е лъжец, нито за това, че казва истината, коментира пред „Дойче веле“ проф. Нийлс Хаберман от университета в Хайделберг и вещо лице при определяне на истинността на свидетелски показания.
Той не обръща внимание на езика на тялото, а се съсредоточава върху съвсем други неща, които определят дали дадени съедбни показания са истина, или не.
Презумцията за невиновност изисква да се оценяват показанията на жертвата, а не на обвиняемия, особено ако съдът не разполага с доказателства или други свидетели – чест случаи при обвинения в изнасилване.
Важно е следното: Той който говори истината, я реконструира. Този, който си измисля, я конструира. Иначе казано лъжецът съчинява историята. Това най-често означава, че той няма да се спре на дребни детайли, тъй като за него е достатъчно трудно да конструира цялата лъжлива версия.
Говоренето на общи приказки не е типично за един лъжец, тъй като той не може да си позволи подобна несигурност. Когато говорим за нещо, което не се е случило, ние искаме да не бъдем разконспирирани. Това означава, че ще се стараем да убедим другите, че всеки един детайл е истински. И колкото по-често се разказва историята, толкова по-трудно става да се опазим, защото трябва да пресъздадем своята история не само в момента на показанията, а и същевременно да следим развитието ѝ. Какво и кому всъщност сме разказали за случилото се и как точно сме го разказали.
Независимо от това какви отклонения се правят в разговора, за човека, който казва истината е относително лесно да се върне към основното, докато за лъжеца това е почти непосилно. Той разказва версията си в хронологичен ред, за да не се обърка.
