ВКС, ТО, ІІ отд. постанови решение № 4 от 16.06.2017г. по т.д. 3129/2015г. по реда на чл.290 ГПК, касаещо действието на наложени запори на банкови сметки в изпълнителното производство. До касационно разглеждане са допуснати следните въпроси:
1. Какво е времевото действие на запора, от кой момент и докога?
2. Върху кои суми разпростира действието си запорът – върху наличните към деня на налагането му или и върху последващи постъпления?
3. Има ли действие запорът върху банкови сметки, по които няма наличност или тя е недостатъчна?
4. Движението по сметката, водещо до положително салдо, може ли да се приеме като задължение на банката в качеството й на трето задължено лице?
Съдът се произнесе в следния смисъл по поставените въпроси:
1. Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство.
2. Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка има действие върху банковата сметка на длъжника до размера, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към датата на налагането му суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер.
3. Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка, по която няма наличност, т. е. при дебитно салдо, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, но изпълнителният способ може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено след последващи постъпления на суми по сметката на длъжника.
4. Запорът има действие и по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, поради което за банката в качеството й на трето задължено лице при положително /кредитно/ салдо съществува задължение да не извършва плащане от водената при нея разплащателна банкова сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр.
