1393 година заляла старата столица с невинна християнска кръв. Защитата на Велико Търново била възложена на патриарх Евтимий‚ понеже цар Иван Шишман по неизвестни съображения напуснал столицата и заминал по посока към София.
Три месеца сбраната тук войска на султана нападала на пристъпи града‚ но храбрите защитници успешно отблъсквали турските пълчища. Султанът дал вече заповед за отстъпление с предложение за мир.
Една от легените е записаната от П. Р. Славейков която разказва, че крепостта паднала с предателство, като обвинението е хвърлено върху един евреин. Легендата се е свързвала с едно място в Търново нар. „Жидов гроб“, но не е ясно доколко съдържа някаква истина или е механично свързване на две предания.
Този неизвестен евреин‚ който блестящо изпълнил задачата си бил Лазар Коен…
Лазар Коен проникнал в българската крепост Царевец‚ явил се при патриарх Етимия и по най-подъл начин го уверил‚ че турските войски са изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново.
Той казал‚ че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана‚ той се клел‚ че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът вече дал заповед за отстъпление.
А в същото време Лазар Коен през нощта завел до самите стени на града турската войска‚ която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в целия град радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето‚ тя се превърнала в страшен рев‚ който не може да се заглуши с нищо. Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение‚ а евреинът Коен‚ като Юда Икариотски‚ тихомълком задигнал ключовете от градските врата и ги предал на своя помощник евреина Хасон‚ който възползувайки се от това‚ че цялото население било обхванато от ентусиазъм‚ отворил градските врата и предал ключовете на Челеби Сюлейман. Жителите на града се били събрали на площада‚ гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 година турските войски нахлули през отворените врати в града. (Гр. лет. XIV. век‚ том IV. стр. 318). По това време Град Велико Търново бил център на внимание в целия Балкански полуостров. Той бил гордост и слава на българския народ‚ а когато нахлули турците‚ благодарение на еврейското предателство‚ града бил подхвърлен на грабеж и насилие и скоро обхванат от пламъци. Турците разорявали и рушели всичко. Патриаршеската църква „Възнесение Христово“ била разрушена веднага‚ а благочестивият старец патриарх Евтимий бил заточен. С един замах на еврейската диригентска пръчка‚ започнала сеч и гонение на християните!
На какви страшни избивания и мъчения са били подложени великотърновските жители‚ ясно се вижда от произведенията на Гр. Цамблак‚ Конст. Костенецик‚ Йосиф Видински и др. Българската история обаче‚ отбелязва това събитие само с краткото съобщение‚ че на мястото на султана от Константинопол бил изпратен някакъв негов роднина‚ който възобновил избиването на българите с още по-голямо озверение и жестокост.
