Прави впечатление, че периодично определени кръгове и то не от представителите на дребния и среден бизнес, се оплакват от неща, касаещи трудовите отношения в България. Такива като увеличението на минималната работна заплата, увеличението на минималните осигурителни прагове, броят на празниците и също така – от клас прослужено време.
Именно за този клас прослужено време, който представлява ръст на заплатата с 0,6% на година, напоследък отново стана дискусия – да остане или да се премахне. В подкрепа на премахването на класа прослужено време за пример често се привеждат държави, където такъв клас липсва.
Всъщност, с оглед на ниските заплати в България, сумата, която се получава от клас прослужено време, не е особено голяма. Но пак именно защото заплатите са ниски, за работещите хора премахването на класа прослужено време ще е неприятно и удар по и без това ниските доходи, като това е причината синдикатите да заявят стачна готовност.
Според мен за отпадане на клас прослужено време може да става въпрос едва тогава, когато в България започне да има стремежи не само да се изисква работа по европейски, но и да започне да се заплаща за извършената работа също по европейски. Всеки от нас е добре запознат колко огромни са разминаванията в това отношение на България със страни като Германия, Франция, Холандия и други. Каквото и да е привнасяне на модели на изчисление на заплатата от чужди държави, няма да има смисъл, докато България не напусне последното място по заплащане на труда в Европа и не се измести на значително по-висока позиция в класацията. Ако ли не, ще се получава само една смяна на опаковката, а съдържанието ще си остава все същото. В момента при тези нива на заплати, България е на последното място и по покупателна способност на населението. Ако тази ситуация се запази, тогава не може да се говори за реално развитие на българската икономика и в дългосрочен план.
Автор: Людмила Боянова
