Континентът Европа е разположен на север от Екватора и на изток от Гринуичкия меридиан в по-голямата си част. Европа е Антарктида са единствените континенти, чиито територии лежат изцяло извън областта на тропиците. Европейските брегове на север и северозапад достигат Северния ледовит океан и Норвежко море, Бяло море и Баренцово море.
На запад Европа граничи с Атлантическия океан. Чрез него тя се свързва със Северна и Южна Америка.
Южната граница на Европа е с Африка и се определя от дълбокоморските падини на Средиземно море.
Източната и югоизточната граница (тази граница е предимно морска и минава през водите на Егейско море, Дарданелите, Босфора, Черно море и от Кавказките планини до Каспийско море) на Европа е с Азия.
Общата територия на Европа е 10,5 милиона квадратни километра. Континентът е един от най-малките (единствен по-малък е Австралия) и територията му е сравнима с тази на Канада, Китай и САЩ.
Брегова линия на континента
Многобройните морета и заливи са разчленили бреговата линия на континента. Той е заобиколен от множество острови и от няколко обширни архипелага. Общата дължина на европейската брегова линия е около 38 хиляди квадратни километра. 9.6% от общата площ на Европа е заета от острови като най-големите са Исландия, Корсика, Сицилия, Сардиния и Крит. Близо половината от европейската територия се състои от полуострови: Кола, Скандинавски (той е най-големият и е с размер от около 800 000 квадратни километра), Бретан, Пиренейски (известен още като Иберийски полуостров), Апенински (той се отличава от останалите с голямото си протежение от север на юг и с относително малката си ширина.) и Балкански. Европа е поддържала и развива връзки със страните от останалите континенти благодарение на широкия си излаз на морета и океани. Така континентът развива успешно морската търговия и мореплаването, които са изиграли изключително важна роля за стопанското му развитие.
Произход на континента Европа
Причината за образуването на Европа е разкъсването на прастария северен континент Лавразия, което е станало преди милиони години.
Съвременен релеф
По-голямата част от европейската сухоземна територия е заета от низини и равнини, които са разположени предимно в нейните източни и централни части. В Северозападната, в източната и в южната част релефът е силно разчленен и е представен от разнородни по размерите си планински масиви и вериги, от котловини и долини. С най-голям размер е Източноевропейската равнина, която обхваща половината от площта на континента. Нейно продължение на запад е Средноевропейската равнина, която на някои места е хълмиста. Южната част на континента е представена от планини, които са част от Алпо-Хималайския планински пояс, който включва Пиренеи, Алпи, Апенини, Карпати, Балканиди, Кавказ. Алпите са планинска верига с дължина около 1200 километра и са характерни със своите назъбени и остри върхове, както и със стръмните си отвесни склонове. Дълбоките речни долини и многобройни седловини правят планината проходима. Пиренеите са разположени на югозапад от Алпите и са слаборазчленени. Те са труднопроходими в средната си част. Апенините се простират на юг от Алпите и от долината на река По. Те обхващат целия Апенински полуостров и са покрити с ледници
Произход на релефа
Вътрешните и външните земни сили са оформили съвременния релеф на Европа. Континентът е изграден от магмени, седиментни и метаморфни скали, които се различават както по произхода си, така и по възрастта си. Някои от тези скали са се образували още при първоначалното формиране на земната кора, а най-старите са на повече от един милиард години и изграждат долната част на земната кора. В голямата си част те са претърпели значителни промени, тъй като в различните геоложки промени са били заливани от морета и в резултат на това в тях са се образували пластове с различна дебелина. Големите равнини в Европа са претърпели значителни промени във времето по действието на външните земни сили, най-вече поради сблъскването с други плочи.
Полезни изкопаеми
Континентът Европа е богат на полезни изкопаени, а с най-голямо стопанско значение са горивата и по-точно черните и кафявите въглища, от които има значително запаси в Донецкия басейн (Източноевропейската равнина). Природняит газ и нефтът са изключително ценен източник за енергийната индустрия, както и за химическата промишленост. Най-големиа са находищата в Източноевропейската равнина и в акваторията на Северно море. Рудите и полезните изкопаеми в Европа се представени от железни руди, манганови руди, медни рудни, оловно-цинкови руди, калаени руди и други. Сред нерудните изкопаеми са известни находищата на гипс в Източноевропейската и в Средноевропейската равнина, както и на сяра и на каменна сол. Нерудните полезни изкопаеми са суровина за порцеланово-фаянсовата и стъкларската промишленост. Те служат и за производство на изкуствени торове.
Именно полезните изкопаеми са една от причините за стопанското усвояване на европейските територии още от древността. Европейските равнини създават чудесни условия за развитие на растениевъдство и животновъдство, а връзките по море с останалите континенти допринасят за икономическата мощ на континента.
Климат на Европа и фактори за формирането му
Географското положение на континента играе изключително важно роля за формиране на европейския климат. Северната част на континента е по-студена, защтоо се намира в близост до Северния полюс. Влияние върху климата оказват и Атлантическия океан, Азия, Арктика и тропичните земи на северна Африка. Въздействието на въздушните маси от тропичен, умерен и арктичен произход формират климата на Европа.
Основните фактори за формирането на климата са следните: географско положение, разнообразния релеф, както и въздушните маси, различаващи се по произход.
Географско положение – един от най-основните фактори, формиращи климата. Самият континент е разположени така, че се намира в по-голяма близост до Северния полюс, което обуславя количеството на слънчева светлина, която получава. В по-северните части, то е много по-малко, отколкото в южните, където количеството слънчева светлина е почти два пъти повече. Други фактори, които оказват влияние върху формирането на климата са тропичните зони на Северна Африка, както и Арктика. Положението на континента спрямо Азия, както и Атлантическия океан играят също съществена роля за формирането на климата. Азия и Атлантическия океан образуват суша със значителни размери.
Въздушните маси притежават арктичен, умерен, както и тропичен характер. В Европа западно-източният въздушен поток е доминиращ. Обширните територии, липсата на планински вериги, разположение по меридиана, както и силно разчленените брегове води до дълбоко проникване на океанското течение в Европа, което понякога преминава дори отвъд Урал в азиатския континент. Постепенно атлантическият въздух, който през зимата е топъл, а през лятото хладен, преминава в континентален, повлиян от обширната суша. Разликите в съотношението между континенталните, както и океанските въздушни маси обуславя формирането на различни условия през зимните и летните сезони. Зимите са сравнително меки и дъждовни при доминиране на океански въздушни маси над територията на Европа, а континенталните въздушни маси съответно водят до студени зимни месеци. Океанският въздух през летните месеци сравнително бързо преминава в континентален в резултат на силното нагряване на сушата. През този период се повишават значително температурите – следствие от комбинацията с континенталните въздушни маси.
Постепенното проникване на арктичните въздушни маси в Европа водят до понижаване на температурата в северните области през всички сезони. Заради високите планински вериги на юг арктични въздушни течения почти не се наблюдават. Тропичните въздушни течения оказват най-силно влияние в Южна Европа през летните месеци, като с тяхното проникване се обясняват сухото и горещо лято без наличие на почти никакви валежи.
Формирането на климата в западните части на континента се обуславя от топлото севернотоатлантическо течение. Фактор, не по-малко важен, за формирането на климата е релефът.
Височината, както и самото разположение на планините играят важна роля за формирането на климата. За северните, западните, както и южните въздушни маси преобладаващият в източната част равнинен релеф не се явява като пречка за тяхното проникване.
По отношение на температурните различия в Европа, те се обуславят от няколко фактора, а именно географска ширина, въздушни маси и релеф.
Понижаването на температурите започва от запад на изток през януари, както и от юг на север. В северните области на континента температурите падат от -12 до -18 градуса, за разлика от средиземноморските крайбрежия, както и сравнително южните области, където температурите остават положителни, а именно от 8 до 11 градуса. В Пиренейския полуостров, както и в Прикаспийската низина са отчетени рекордно високите 22-26 градуса, за месец юли, а най-ниските – 5 градуса са отчетени в северните острови.
Количеството валежи в равнинните области на континента са колебливи – между 500-600 мм, докато в Прикаспийската низина достига до 250 мм. Във високите планински участъци, както и в островните области, валежите нито не падат, нито надвишават 1000-2000 мм. Църквище се смята за най-валежното място на Адриатическото крайбрежие. В Южна Европа падането на сняг е рядкост за разлика от северните части. Като резултат от това в южните части се образува периодична снежна покривка, която на север се задържа в рамките на няколко месеца.
За Европа са характерните западните ветрове. В северните части съответно преобладават северните ветрове, а крайбрежните области са характерни бризите. В различните области преобладават трите вида ветрове, а именно коварният и студен вятър бора, който се появява по западното крайбрежие, топлият и мек фьон, който е типичен за планинските области, както и вятърът мистрал, който пък е характерен за долините на река Рона.
Климатични пояси
Арктичен (полярен) климатичен пояс
Обхваща цялата северна област на остров Нова Земя заедно с архипелазите Шпицберген, както и Францйосифова земя. Това е поясът на продължителните и сурови зимни месеци, през които температурите могат да стигнат дори до – 40 градуса. През по-топлите месеци, които траят едва три-четири месеца, температурите могат да се повишат най-много до 5 градуса. Валежите не са често срещано явление по северния пояс за сметка обаче на плътните и продължителни ледени покривки. Ураганни ледени ветрове, както и плътни мъгли са характерни за северния пояс.
Субарктичен (субполярен) климатичен пояс
Включва северните части на остров Исландия, части от северен Урал и Скандинавския полуостров. Субполярният въздушен поток през зимните месеци обясняват изключително ниските температури, достигащи до -20 градуса, както и трайната снежна покривка. Мъгли и бурни ветрове са типични са субарктичния климатичен пояс. Лятото е краткотрайно, а температурите могат да се повишат най-много до 10 градуса. Това е причина за преобладаващия континентален въздух, проникващ от умерените ширини.
Умерен климатичен пояс
За умерения климатичен пояс, обхващащ огромна част от Европа, са характерни наличие на 4 сезона. В различните области той се проявява с различно времетраене и характер. Климатът в Западна Европа е океански. Характеризира се с мека зима с температури, достигащи до 5 градуса, и прохладно лято с положителни температури между 15-20 градуса. Валежите са типични за този климатичен пояс, като годишното им количество превишава 1000 мм. Гъстите мъгли, както и зимните ветрове са характерни за умерения пояс, и островите в частност.
В Източна Европа е типичен континенталният климат. Лятото е горещо, с температури до 15 градуса, а в северните части се повишават до 25 градуса. Зимата е студена и мразовита с температури между -10 и -4 градуса, които се повишава в посока север-юг за разлика от валежите, които намаляват от запад на изток или от 500-600 мм до най-малко 250-300.
Умереноконтиненталният климат преобладава в Югоизточна Европа, като лятото се сухо и горещо, повлияно от тропичните въздушни маси, които обясняват полупустинния характер на Прикаспийската низина. Горещите ветрове, познати още като суховеи, са често срещано явление. Те могат да причинят огромни щети на растенията, като носят прах и значителни количества пясък. През зимата температурите могат да стигнат -30 градуса.
Субтропичен климатичен пояс
Средиземноморският климат обхваща островите в Средиземноморието, както и крайбрежията на полуостровите, разположение в южната част. Зимата е мека и дъждовна с температури над 5 градуса, а лятото е трайно и сухо. Годишното количество на валежите се понижава от запад на изток, спадайки от 2000 на 300-400 мм.
В планинските райони количеството на валежите се повишава, за разлика от температурите, които бързо се понижават във височина. Характерни са честите и бурни ветрове. През зимните месеци във високопланинските области се наблюдава непрекъснато снежна покривка и ниска облачност.
Благодарение на съществуващите температурни различия става възможно отглеждането на редица земеделски култури като цитрусови плодове, зърнени култури, лозя, зеленчуци и други.
Териториите на континента са гъсто населени със силно развиващите се индустрии и стопанства.
Водите на континента
Гъстата речна мрежа е резултат от наличието на разчленен релеф на сравнително малката територия на Европа. Благодарение на разнообразието откъм природния условия континента е богат на реки, различаващи се по пълноводие и дължина. По-голямата част от реките притежават малки водосбори,а размерите на самите речни системи в Европа се увеличват в посока запад-изток. Оттичането на европейските реки се случва в Северния ледовид океан, Каспийско море и Атлантическия океан, директно в него или прилежащите му морета – Черно, Северно, Балтийско или Средиземноморно.
Атлантически океан
Реките, които се вливат в него са пълноводните реки Сена, Темза, Гарона, Лоара като някои от тях са свързани посредством плавателни канали. Те са бавнотечащи реки, главно заради равнинния релеф, и образуват много меандри. По атлантическото крайбрежие зимата е мека, което обуславя пълноводието на реките, които през този сезон не замръзват. Корабоплаване се осъществява целогодишно.
Реките Висла, Одра и други се вливат в Балтийско море. Те имат пролетно пълноводие, съответно маловодие през лятото и есента, и притежават голяма транспортна значимост.
Река Рейн, която води началото си от Алпите, представлява една от най-дългите реки, които се влива в Северно море. Образува редица прагове и водопади, течейки по множество стръмни клонове на тесни долини. В долното си течение, тя е равнинна река. Целогодишното й пълноводие е резултат от ледниковото й и дъждовно подхранване. Годината, през която каналът Рейн-Майн-Дунав, свързващ Черно и Северно море, е пуснат в експлоатация през 1992 година.
В Средиземно море се оттичат реките, принадлежащи на южноевропейските острови и полуострови. През зимния период се характеризират с пълноводието си, докато през лятото по-малките реки пресъхват. Честите наводнения са типични за средиземноморските еки.
Друга река, а именно река Рона, водеща началото си от Ронския ледник в Швейцария, също се влива в Средиземно море.
Река Дунав, Днепър и други се вливат в Черно море. Дунав води началото си от планината Шварцфалд в Германия и представлява втората по дължина, водосборно количество, както и площ река. Реката в горното си течение притежава редица алпийски притоци, а течението и преминава през през тесни и дълбоки долини. Река Дунав в средното си течение тече бавно като пресича Долнодунавската низина. В нея се вливат множество притоци.
Преминаването й през Карпатите оставя своите “следи“ – образува Железни врати, което представлява тясна долина. По дълбоката скалиста долина, реката тече сравнително бързо. В долното си течение втората по дължина европейска река е равнинна река, която дори образува блата на различни места. Река Дунав притежава сложна речна мрежа и може да замръзне за период не по-голям от 1-2 месеца и то в изключително коварни и мразовити зимни дни.
Северен ледовит океан
Реките, водещи началото си от възвишенията на източноевропейската равнина, а някои къси реки от Скандинавския полуостров, са пълноводни реки, които се подхранват главно със снежни води. Вливащите се реки в Северния ледовит океан притежават продължително пълноводие, което се обяснява с преминаването им през тайгата, където топенето на снегове е дълъг и бавен процес.
Река Северна Двина например се влива в Северния ледовит океан и представлява всъщност петата по площ европейска река от басейна.
Най-дългата европейска река е Волга, която извира от Валдайските възвишения и се влива след около 3350 км в Каспийско море.
Река Волга е пълноводна река и се е използвала в миналото за транспортиране на различни стоки като жито, хранителни продукти, дървен материал и други. Течейки през равнинни територии, тя образува редица меандри. Реката притежава сложна речна мрежа с континентален характер. По левия си сравнително нисък бряг реката води до редица големи наводнения при стопяването на снеговете. През пролетта тя е пълноводна, а през зимата съответно реката се характеризира с есенно-зимно маловодие.
Езера
Езерата в Европа са неравномерно разположени, а именно на север в по-голямата си част, обхващат Финландско-Карелската област, северните части на Източноевропейската равнина, Скандинавския полуостров, както и Алпите, Рила, Кавказ и други планински области. Заледяването на тези участъци в миналото се счита като причина за техния произход. Най-голямото европейско езеро е Ладожкото езеро (18 хил км2), а най-известните на континента са изключително красивите Боденско и Женевско езеро. Езеро Балтон, известно с лечебните си минерални извори, се намира в Средноевропейската низина. Крайморски езера са типични по крайбрежните части на континента.
Значение на реките в стопанството
За стопанското развитие на континента, реките имат огромен принос. Първите европейски заселници използвали реките като пътища, а днес реките служат за транспорт, риболов и източник на енергия. Стопанското развитие неизменно дава отражение върху режима на реките и самата речна мрежа, създавайки канали.
Почви, растителност и животински свят
Почвите в областите с полярен и субполярен климат са тундрови, влажни и дълбоко замръзнали. В северните области са разпространени подзолните почви, а в южните засолени и черноземни. В Прикаспийската низина се срещат предимно засолен и кестеняви почви. В по-влажните райони на субтропичения климатичен пояс се срещат жълтоземн и червеноземни почви, познати още като тера роса. Почвите по долините на реките са представени от алувиално-ливадни. Във високите планински участъци почвената покривка е представена от планинско-ливадни почви. На места се срещат почвени зони, подложени на ерозия, които се третират чрез залесяване, терасиране и така нататък.
Растителност
Тундровата растителност е характерна в северните области на Европа, представена главно от блатни треви, лишеи, мъхове и цветя. На юг почвената покривка се изменя в редки гори, представени от ели, брези – лесотундри (от Бяло море до Урал). След тях се нарежда тайгата, чийто представители са европейския бор и ела и дребнолистни дървета като брези, тополи и така нататък.
След тайгата следват смесените гори – ясен, дъб, клен и липа. Западна и Средна Европа е заета от широколистни гори. За областите, имащи океански климат е характерен букът, а за областите с континентален климат е типичен дъбът. Сред представителите са още ясен, габър, клен, липа, явор и прочие.
В лесостепите доминират представители на широколистните дървета като скален и летен дъб, бряст, липа, ясен и други. В някои участъци се срещат брезови и борови горички. В степната растителност преобладават предимно тревистата растителност – ливадина, коило, власатка, цветя – зюмбюли, теменуга, перуника, гороцвет, незабравка и прочие. В Западна Европа климатът е океански, което обуславя липсата на степна растителност.
Везнозелена растителност се среща в субтропичната климатична зона, а в средиземноморските гори са характерни чинар, маслина, алепски бор,пиния, корков дъб, чинар, кестен и така нататък. В Алпите най-силно се откроява разнообразната растителна покривка, разпределена на етажи. Подножията както и ниските слоеве са стопанско усвоени, а над тях се подреждат широколистните, смесените, а също и иглолистните гори. Планинските зони са покрити с предимно тревиста растителност, за разлика от най-високите участъци, където доминират лишеите и мъховете.
Животински свят
Стопанската дейност на човека е довела до изчезването на много видове от животинския свят като пантери, лъвове, както и до редуцирано разпространение на други представители като вълци, мечки, бобри, рисове и други. Най-северните области, крайбрежия на полярните морета, се обитават от моржове и тюлени, като се срещат и редица представители на водоплаващите птици. За северните части са характерни животни като сребърна лисица, леминг, северен елен, бяла мечка и така нататък. Пъстърът пък например е типичен обитател в областите със субтропичен климат, където се срещат още малки хищници като европейска генета, прилеп, хамелеон и други. Птиците и влечугите доминират в Средиземноморието.
Многобройни представители на животинския свят като кафяви мечки, кози, орли, соколи, диви котки, лисици, вълци, ястреби и други се срещат в най-високите планински области.
Природни зони
Северна Европа
Северна Европа, която обхваща Скандинавския полустров, остров Исландия, островите от Северния ледовит океан, както и Финландско-Карелската област се определя като богатство от иглолистни гори и тундри.
Скандинавски полуостров
Характерни за тази област са множества езера, планински тундри, силно изразени брегове, средновисоки планински била. както и следи от отколешни заледявания. Релефът на Скандинавския полуостров е планински, простиращи се на около 1600 км дължина, а по отношение на височината им, тя се увеличава в посока север-юг. На запад планините са стръмни, достигащи почти океани. Характерни са скалисти заливи, имащи ледников произход, като за един от най-интересните за наблюдаване живописни обекти се смята огромният скален коридор с дължина около 220 кма, а именно Согне фиорд. Сравнително равнинните области, над които се издигат редица върхове са характерни за Скандинавския пейзаж. Западните части са покрити с ледници. Известен е още с богатството си от полезни изкопаеми и запаси на железни руди с изключително качество. Има значителни запаси също на медни и уранови руди съответно на север и юг.
По западното крайбрежие са типични меките зими, характерни с висока влажност, облачност и бурни ветрове. Суровите и коварни зимни месеци в по-източните райони се обяснява с проникването на арктичните въздушни маси. Климатът се изменя в посока север-юг, обуславящ се от значителната дължина на самия полуостров.
За основен вододел на полуострова се считат самите скандинавски планини, по чиито западни склонове са характерни бързотечащи реки, които не замръзват през зимните месеци. Реките, които се вливат в Балтийско море са много по-бързи, с доста повече бързеи, а също и водопади, заради което служат предимно за енергодобив.
Разпространени са иглолистните гори, които са разпространение върху подзолни почви. Над тях се нареждат брезовите и сравнително ниски гори, а над тях са разположени планински тундри, представени предимно от мъхове, лишеи и блата. Този район се смята за един най-богатите за дърводобив.
По отношение на животинския свят, в тази област се срещат сърна, елен, както и тюлени, типични основно за западните брегове на полуострова. Най-северният участък от полуострова е познат още под името Лапландия, за който са характерни брезовите гори, езера, северни елени и така нататък.
Остров Исландия
Откъснат напълно от континенталната част на Европа и разположен на север от Атлантическия океан, остров Исландия представлява самотен типичен вулкански остров, разположен между 63-66 градуса с.ш. Характеризира се с планински релеф. Най-известен от всички общо 16 на броя действащи вулкана на остров Исландия е Хекла. По-високите вулкани сред тях са заледени. При частичното разтопяване на леда се повишава количеството вода, чийто силен устрем се насочва към по-равнинните участъци и отнася всичко по пътя си. Вулканичните изригвания се определят като едни от най-бедствените и катастрофални явления в природата. Горещите извори се свързват с вулканичната активност на острова, изхвърлящи вряща пара и вода под формата на фонтани. След проведени редица изследвания, тези горещи извори са получили названието на един от най-големите фонтани на остров Исландия, а именно горещият извор Голям Гейзър. Те се използват за отоплителни цели както в жилищата, така и в оранжериите. Ледниците заемат почти около 12 % от територията на самотния остров. Те са и причината за името на самия остров, а именно Ледена земя. Един от най-големите ледници на остров Исландия има площ от 8400 км2, с дебелина, превишаваща 1000 метра.
Островът се отличава с океанския си климат и интересен своебразен пейзаж. Разполага с редица езера, блата, водопади реки, както и прагове. Тундрова растителност, представена главно от храсти и треви, покрива блатните почви, характерни за острова. Брезови гори допълвали ледения красив пейзаж на острова в миналото, но в днешни дни е рядкост да се забележи дървесна растителност. По-голямата част от острова е заета от лишеи и мъхове.
Приатлантическа Европа
Британски острови
Британският архипелаг включва двата големи острова, а именно Великобритания и Ирландия, както и малки островни групи, обединяващи се на север. Един от главните фактори, на които се дължи силно разчленената им брегова ивица е няколкократното потъване и издигане на самите острови. Наличието на обширни заливи, полуострови с предимно планински релеф са типични за нея. Релефът на остров Великобритания е разнообразен. На север и запад е планински и хълмист до сравнително низинен по посока юг – югоизток. Островът е зает от предимно средновисоки и ниски планини, между които са настанени плата, както и хълмисти котловини. Високите планини обаче в Шотландия заемат северните му части. Срещат се множество блата по някои от хълмистите склонове, като една от основните причини за това се считат изсичанията на горите, сравнително влажните климатични условия и честите пожари в миналото.
Остров Ирландия се представлява от предимно обширни хълмисти низинни участъци с ниски планини около тях. Откъм полезни изкопаеми, на остров Великобритания има находища на въглища и торф на остров Ирландия.
Британските острови се отличават с западни влажни ветрове, продължителни гъсти мъгли и дъждовни зимни периоди. Реките са сравнително къси и са със целогодишно пълноводие, най-дългите сред които са Темза и Севърн. В днешни дни има изградени канали, образуващи гъсти речни мрежи. Най-известното езеро на Британските острови е езерото Лох Нес с дълбочина 230 метра.
Двата големи острова са покрити от широколистна растителност, разпространена върху предимно кафяви горски почви. Растителността е представена от дъб, ясен, бук и прочие. Животинския свят в миналото е бил представен от ирландски благородни елени, мечки, вълци и други. В днешно време гористите местности се обитават от елени и сърни, диви кози и птици, мигриращи от север на юг.
Главните фактори за формирането на красивите природни пейзажи са вълните, вятъра и скулптурната дейност от хилядолетия насам. Бреговата ивица се характеризира с обширни низинни области, каменисти брегове, блата, естуари, както и дюни. В континенталната част на Европа преобладава равнинния климат.
Низината Ланди представлява една от най-големите забележителности, което може да се види по атлантическото крайбрежие, разположено между устието и на река Гарона, намираща се покрай Бискайския залив, и Пиренеите. Успоредно на брега са разположени високи и дълги дюни, които отделят блата, както и неотточващи се солена езера от самия залив.
Гаронската низина се простира на север от Ландите, разчленена на плата, както и ридове, отличаващи се с типични терасовидни склонове, от множеството притоци на река Гарона.
Естуарът с наименованието Жиронда, характерен със забележителната си височина и широчина, е дълбоко врязан в нея. Крайбрежната ивица на полуостров Бретан се характеризира със скалисти, както и дълбоко врязани заливи. Най-впечатляващият от тях е известният Сен Мало с приливи, достигащи 15 метра.
Необхватният Парижки басейн се простира на север от известната Лоарска низина. Река Сена протича през него, чийто притоци и множество хълмисти участъци разнообразяват до известна степен релефа. Централният масив, характерен със заоблените си върхове, се намира на югоизток от самият Парижки басейн. Типични за този участък са вулканските конуси. Платото Кос е още една интересна забележителност, която се отличава със стръмните си склонове и ниски долини, които са довели до образуването на сравнително големи пещери.
Откъм запаси на полезни изкопаеми, най-значителни залежи има на кафяви въглища и железни руди съответно в Централния масив и Лотарингия.
Териториите с типичен низиннен и равнинен характер имат мек океански климат, който преминава в планинските райони в по-континентален.
Реките Сена и Лоара се различават една от друга – едната (Сена) притежава спокойно течение, за разлика от Лоара заедно с Гарона, които причиняват традиционно сериозни прииждания и разливания при настъпването на пролетния сезон.
Средна Европа
В Средна Европа се среща релефно разнообразие – равнинен в Средноевропейската равнина и съответно високопланински в Алпите.
Алпи
Величествената верига от планини, простираща се от Лигурското море, както и Генуезкия залив, заема значителна част от Европа. Със своите заснежени и напълно заледени била, Алпите имат вид на дъга и дължина 1200 км, обхващаща чак Среднодунавската низина на юг, до Динарските планини в посока югоизток. Сравнително младите планински вериги притежават слети, стръмни и остри върхове, дълбоко врязани седловини, както и отвесни склонове. Алпийският тип релеф е резултат от наличието на ледниците в днешни дни. Заледените планински вериги са придобили U-видна форма, като най-високият връх в Алпите е масива Мон Блан, който е висок 4807 метра. Броят на ледниците в Алпите надвишава 1200, като не всички са подвижни. Такива статични ледници формират мъртви ледове. През летните месеци бива покрит с вода, която формира редица ручеи, приличащи на миниатюрни каскади, спускайки се по замръзналите и вледенени скали.
Между Боденското езеро, както и езерото Комо е разположена значителна по размери падина, която разделя Алпите на Западни и Източни.
Западните Алпи има по-високи стръмни склонове, спускащи се към Паданската низина, в резултат на което са честите срутвания и падането на камъни. Планинските вериги са проходими, въпреки надморската си височина. Източните Алпи се разделят на по-ниски и съответно по-широки, като в посока север-юг се срещат предимно ниски хребети, в които са се формирали дълбоки пещери и пропасти. Речните долини заедно със седловините са дали предпоставка за прокарване на пътна мрежа – шосета включително и жп линии, които се използват и в днешни дни. В планинската верига са открити находища на каменна сол, железни руди, графит, метали и прочие. Разположението на Алпите едновременно в два пояса – субтропичен и умерен, разчленението на релефа, изложението на склоновете по различен начин, както и близостта на планинската верига до Атлантическия океан обуславя разнообразие откъм климатични условия, които се променят във височина. Западните Алпи са характерни със своите значителни количества валежи между 1500 – 3000 мм, чието количество значително се редуцира в по-вътрешните склонове, дълбоките долини и затворени котловини. През зимата пада дълготрайна и дебела снежна покривка. За Алпите са типични лавините, за северните склонове – фьонът, чийто период на проявление е пролетта и есента.
Разчленяването на релефа, значителните количества валежи и вода, образуваща се от топенето на ледниците, попадат сред многобройните причини за образуването на речна гъста мрежа. Реки като Рейн и Рона извират от Алпите, които заради значителните наклони са бързотечащи като формират водопади. През периода на ледотопене и снеготопене, реките са пълноводни, имат огромно значение за електродобива, но не могат да бъдат ползвани за корабоплавателни цели.
Значителният брой на живописни езера представлява една от многобройните забележителности на Алпите, като голяма част от тях, като Комо, Маджоре и Гарда, заемат ледниковите долини в миналото, което обяснява дълбочината, както и удължената им форма. Боденското и Женевското езеро имат най-впечатляваща площ и са проточни. Красиви курортни градчета са разположение край някои от живописните езера.
Редуването на почвени с растителни пояси се обуславя от температурните изменения, както и промените по отношение на влажността във височина. Над 800 метра надморска височина се простират широколистни гои (бук, дъб) върху кафяви горски почви, разпространени също и по по-сухите и топли места до по-значителна надморска височина. Поясът на широколистните гори се обитава от зайци, редица видове птици, мечки, елени, сърни, вълци като на някои места се срещат дори рисове. Глухарите и яребиците са типични представители на птиците. Следващият пояс е този на смесените гори (широколистни и иглолистни), чиито представители са борът, елата и смърча. Поясът на иглолистните гори, представен от клек и хвойна, се простира над 1800-2000 метра, над който се разполага последният пояс – този на вечнозаледените била, където се среща единствено еделвайсът.
Източна Европа
текст
Европейско Средиземноморие
текст
Население
текст
Селища
текст
Политическа карта
текст
Стопански облик
текст
