Кръводаряване

16
Добави коментар
imagination
imagination

Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с цел подпомагане и спасяване на човешко здраве и живот. Това е хуманен, безвъзмезден акт на милосърдие и човешка солидарност на всеки здрав гражданин.

Още от древността хората проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18 век за първи път се осъществява кръвопреливане. Началото е белязано от откритието на Уилям Харви на законите на кръвообращението при хората и животните.

Характерно за първия етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували, са били на мнение, че така от тялото изтича злото (болестта).

Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на „кръводарителя“. По-късно започнали опити за преливане на кръв от животно на човек.

Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за преливане от човек на човек. Вследствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19-ти век.

Втория период започва в началото на 20-ти век. Кръвопреливането бележи подем. През 1900 г. Карл Ландщайнер открива кръвните групи А, B, О, а по-късно и AB.

Кой може да дарява кръв?

Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, за когото лекар прецени, че кръводаряването не застрашава здравето му и дарената от него кръв е безопасна за болните, които се нуждаят от нея, може да дари кръв. Това става еднократно, като количеството е ограничено до 450 мл. Мъжете могат да даряват 5 пъти в една календарна година, а жените – 4 пъти, като интервалът между две дарявания трябва да бъде не по-малък от 8 седмици.

Максималното месечно количество кръв, дарена под форма на малки количества от един кръводарител, не може да надвишава 160 мл. Вземането на малки количества кръв от един дарител може да се извършва до два пъти седмично.

Дарителите на малки количества кръв могат да бъдат и дарители на цяла кръв, клетъчни концентрати и плазма. В тези случаи допустимото количество дарена кръв при двумесечен интервал е до 500 мл, а за една година – до 2 000 мл за жени и 2 500 мл за мъже. Резултатите от медицинското освидетелстване трябва да отговарят на изискванията за съответното даряване. Малко количество кръв може да бъде взето не по-рано от два месеца след даряването на цяла кръв, клетъчни концентрати и плазма.

Не се допускат хора, които страдат от следните заболявания:

1. Всички фази на инфекция с вируса на СПИН.

2. Вирусен хепатит – преболедували от хепатит В и С. Лица, които са били в контакт с болни от хепатит, не даряват кръв за период от 6 месеца след контакта. Същото важи и за донори, които са се подлагали на акупунктура, татуировки или други убождания, извършени извън лечебни заведения.

3. Сифилис – вроден или придобит, независимо от времето на боледуването и резултата от лечението.

4. Туберкулоза във всичките нейни форми, когато лицето се води на задължителен учет в съответния тубдиспансер и 5 години след снемането му от учет.

5. Всички остри заразни болести – през време на боледуването и реконвалесцентния период.

6. Контакт със заразно болни – за период, равен на инкубационния.

7. Токсоплазмоза – една година след клиничното възстановяване.

8. Лайшманиоза.

9. Бруцелоза – две години след преболедуването.

10. Всички неясни фебрилни и субфебрилни състояния.

11. Имунизирани: с живи ваксини – 4 седмици след имунизацията; с убити и субединични ваксини и анатоксини – 3 дни след имунизацията; бяс – една година след имунизацията.

12. Тропически болести: пребиваване в тропически райони – 3 месеца след завръщането; малария: лица, родени или отраснали в ендемичен малариен район, 3 години след последното им посещение там, ако резултатите от имунологичното изследване са отрицателни в края на този период; лица, преболедували от малария, 3 години след изчезване на симптомите и след прекратяване на противомаларийното лечение, ако резултатите от имунологичното изследване са отрицателни в края на този период; болест на Чагас.

13. Болести на сърдечно-съдовата система: хипертонична болест II и III степен; период на лечение с хипотензивни средства, независимо дали в момента кръвното налягане е нормално; исхемична болест на сърцето; сърдечна аритмия; генерализирана кардиосклероза и атеросклероза; тромбофлебити; артериални тромбози; ендокардити, миокардити, клапни пороци на сърцето.

14. Всички видове анемични състояния, костно-мозъчна недостатъчност, миело- и лимфопролиферативни заболявания, нарушения в коагулацията, полицитемия вера.

15. Изразени нарушения във функциите на жлезите с вътрешна секреция и обмяна на веществата.

16. Чернодробни заболявания – хронични хепатити, цироза, хепатоспленомегалия от неизяснено естество и др.

17. Болести на пикочната система – хронични нефрити и нефрози, остър глумерулонефрит (период 5 години след пълното оздравяване).

18. Обострена язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника.

19. Органични увреждания на ЦНС, епилепсия и психични заболявания, които правят лицето недееспособно.

20. Алергични заболявания. Лица с поленова алергия (сенна хрема) могат да даряват кръв извън съответния сезон.

21. Отосклероза и Мениеров синдром.

22. Хроничен остеомиелит и деформации на костите. При остър остеомиелит – 5 години след пълното оздравяване.

23. Разпространено засягане на кожата от възпалителен или алергичен характер – псориазис, еритродермия, генерализирана екзема, пиодермия, микози, лупус вулгарис витилиго.

24. Заболявания на очите – ирит, иридоциклит, хориоретинит, резки изменения в очните дъна, миопия над 5 диоптъра, паренхиматозен кератит, глаукома и трахома.

25. Остър ревматизъм. При данни за преболедуване от ревматизъм – период от 2 години след отшумяване на симптомите и липса на данни за хронично сърдечно увреждане.

26. Хирургически интервенции: при по-големи операции – до 6 месеца след интервенцията; при по-малки операции (апендицит, херния, дермоидна киста и др.) – период от един месец след интервенцията; при екстирпация на зъб – период от 1 седмица след нея.

27. Бронхити – остър и обострен хроничен бронхит, хронична обструктивна белодробна болест.

28. Всички видове новообразувания, освен ако няма категорични данни, че са несъмнено доброкачествени.

29. Автоимунни заболявания.

30. Период на бременност, лактация и менструация.

31. Приемане на медикаменти в последните 48 часа преди кръводаряването: антибиотици, хипотензивни, антикоагуланти, дигиталисови, стероидни и нестероидни противовъзпалителни, хипогликемични, антипсихотични, сънотворни и антиогреганти в последните 7 дни преди кръводаряването.

32. Интоксикация с алкохол и наркотични вещества. Дори да няма сигурни данни за това, кандидатът трябва да бъде спрян от кръводаряване.

33. Не се допускат до кръводаряване лица, на които през последните 6 месеца преди освидетелстването е преливана кръв, кръвни съставки или плазмени биопрепарати.

34. Кръводаряване не се извършва и в случаи, непредвидени по-горе, когато по преценка на лекаря или освидетелстващото лице кръводаряването представлява опасност за здравето на дарителя или приемателя.

Как да се подготвим за кръводаряването?

2-3 дни преди акта на кръводаряване се хранете редовно и разнообразно (това ще заздрави силите на организма ви и ще повиши качеството на кръвта). Кръводаряването не трябва да се извършва на гладно! Бъдете сигурни, че сте здрави и отпочинали! След кръводаряването се постарайте да приемате повече калорични течности и храни!

Процедура

Процедурата при даряване на кръв се състои в:

попълване на въпросник относно вашето здравословно състояние;
преглед и личен разговор с лекар;
вземане на няколко капки кръв от пръста за експресно определяне на кръвна група и хемоглобин. Ако хемоглобинът е под 125 г/л за жените и под 135 г/л за мъжете, кръводаряването не се разрешава;
количеството на дарената кръв е между 405 и 450 мл. Сакът, в които тя се събира, има специален разтвор с обем 63 мл. Той подържа живота на кръвните клетки и благодарение на него кръвта и кръвните съставки запазват лечебните си качества в срок до 36 дни;
ако по време на кръводаряването дарителят се почувства зле, процесът на кръвовземане се преустановява. В този случай дарената кръв няма качества да се прелее на пациент, но не се изхвърля. Използва се за производство на кръвни продукти с определен лечебен ефект!
цялата описана процедурата трае най-много 20-30 мин.

За колко време се възстановява кръвта?

Количествено кръвта се възстановява за около едно денонощие, а качествено – 3-4 седмици.

Кой се нуждае от дарената кръв?

Кръвта се използва за лечение при пациенти с:

остри кръвозагуби, причинени от травми;
лечение на тежки изгаряния;
планови и спешни хирургични и акушерски интервенции;
ABO и Rh несъвместимост на майката и плода;
лечение на злокачествени заболявания;
подържане живота на пациенти с различни вродени анемии и хемофилии.

Къде се използва дарената кръв?

Съгласно нормативната уредба в Република България:

Дарената кръв се използва за лечение на пациенти само в пределите на страната (в редки изключения и за тежко пострадали наши сънародници, които са на работа в чужбина след разрешение на компетентните органи);
Въведената хемотрансфузионна доктрина дава възможност за най-рационално използване и дарената кръв от един човек може да помогне на повече от един пациент;
Минималният срок между две кръводарявания е два месеца;
Кръводарителите могат да получат резултатите от направените изследвания за СПИН, хепатит В и С, сифилис и кръвна група 7 дни след кръводаряването.

Кръводаряването не вреди!

Кръводаряването е полезно, защото стимулира процеса на обновяване на кръвните клетки и увеличава защитните сили на организма. Важно е да се спомене, че всички консумативи, използвани по време на кръвовземането, са индивидуални, стерилни и за еднократна употреба.

Всички кръводарители получават 2 дни платен отпуск, резултатите от направените изследвания за СПИН, хепатит В и С, сифилис и кръвна група, подкрепителна закуска и подарък.

Хареса ли ти статията?

Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:

Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.