Автор на може би най-музикалните детски стихотворения и на едни от най-добрите преразказани български приказки.
Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е отговаря на голямата му душа. Генчо Станчев Негенцов e името, под което се ражда на 26 септември през 1886 година в град Габрово един от най-любимите на поколения български деца, писатели.
Всъщност много от най-известните творби на твореца често са припознавани за народно творчество. Такива са приказките „Дядо вади ряпа“, „Неродена мома“, „Жива вода“, „Косе Босе“.
И палаво – като Патиланското му царство. Всеки от нас е бил Патиланчо, а после може би се е превърнал в баба Цоцолана, но винаги с усмивка на лице. Ран Босилек е като ран босилек – уханен и вечен, през поколения и исторически епохи, български.
Няма българин, който да не помни стиховете “Родна реч, омайна, сладка…” или “Бяла, спретната къщурка…”, и да не се е просълзявал, когато слуша “Я кажи ми, облаче ле бяло…”.
