Често когато сме у дома пренебрегваме закуската и се задоволяваме с чаша кафе. Но отидем ли на почивка, закуската се превръща в задължително начало на деня ни (иначе как ще се заредим с енергия за целодневно плажуване…). Още преди да сме огладнели, ни направи впечатление богатото разнообразие от закуски по родното Черноморие, както и извиващите се пред закусвалните опашки – сигурен знак, че яденето ще е вкусно.
Навсякъде, където се предлагат палачинки, големи букви ни рекламираха „гьозлеме“,“ гюзлеме“ или „гюзлеми“. Главата ми възприе името „гьозлеме“ и ще го използвам без да претендирам за правилност. Стана ми интересно какво ли е това и бързо реших, че ще опитам този местен специалитет. Поръчах си и очаквах да ми го дадат веднага, както обикновено си купувам баничка. Но с гьозлемето се оказа различно.
Гьозлемето идва от турската кухня, състои се от домашно приготвени и изпечени на плоча кори, заляти с мазнина и с плънка по средата. Традиционната плънка е сирене или извара, но се предлага и гьозлеме с кашкавал, шунка и какво ли още не.
Моето гьозлеме беше със сирене. Пред очите ми опекоха корите, докато по тях се образуват черни от загар кръгчета. Тези кръгчета приличали на очи, а „гьоз“ на турски означавало точно това. Оттам и името. След като се изпекоха корите, ги заляха с разтопено масло, за да омекнат, сложиха сирене межу двете кори и ми пожелаха добър апетит. Беше наистина много вкусно, но ако не сте свикнали да закусвате обилно, по-добре го опитайте за обяд.
Друга любима закуска по Южното ни Черноморие са мекиците. Освен мекици с пудра захар, препоръчвам мекици с домашно приготвено сладко от смокини, с което може да се сдобиете срещу символична цена от местните баби.
По крайбрежните закусвални ми направиха впечатление още домашните кексове, както и странджанките. Всъщност между странджанката и принцесата с кайма не намерих разлика, но с чаша яйрян е идеален старт на деня.
За баничката с боза мисля, че не е нужен коментар.
Извод: На морето или вкъщи, намерете време за вкусна закуска!
