Вижте разтърсващата история на най-добрия кадър и още 10 от наградените фотографии в 53-тото издание на конкурса Wildlife Photographer of the Year, които са изложени в лондонския Природонаучен музей до пролетта на 2018 г.
„Паметник на един животински вид“ – така е озаглавена снимката от Брент Стъртън, която спечели тазгодишния конкурс за фотографи на дивата природа Wildlife Photographer of the Year, организиран за 53-ти път от Музея по естествена история (NHM) в Лондон.
Виж още: Деца снимат дивата природа
„Да направиш такава трагична сцена почти величествена в скулптурната си сила – това заслужава най-високата награда. Тя е сурова и автентична, но същевременно в падналия великан има и някакво достойнство, наред с цялата тъга и горчивина, които лъхат от нея. Този кадър е също така символ на едно от най-прахосническите, жестоки и безсмислени престъпления срещу околната среда, от онези, които са призвани да предизвикват максимална обществена реакция и порицание“, коментира Роз Кидман-Кокс от журито на фотоконкурса.
Снимката от резерват в Южна Африка, заснета на 17 май 2016 г., показва черен носорог, убит от бракониери преди по-малко от денонощие. Двата му рога са отрязани и изнесени контрабандно, вероятно през Мозамбик, към Китай или Виетнам.
Смята се, че убийците са местни хора, живеещи на около 5 км оттам, които влезли нелегално в природния парк през нощта и простреляли животното с висококалибрено оръжие със заглушител. Според аутопсията носорогът не е починал на място, а е избягал, но силите го напуснали, паднал на колене и бил довършен с изстрел от упор.
„Снимката на Брент подчертава колко спешна е нуждата човечеството да защити планетата ни и живите същества, с които я споделяме – отбелязва директорът на британския природонаучен музей сър Майкъл Диксън. – Тази шокираща снимка на животно, убито заради рогата си, е призив за всеобщи действия.“
Черният носорог, някога най-многоброен, днес е най-застрашеният вид носорози. В дивата природа са останали по-малко от 3000 екземпляра, а резерватът „ХлуХлуве Умфолози“ е едно от последните им убежища.
Южноафриканският фотограф (BrentStirton.com), който снимал репортаж на Getty Images за сп. „Нашънъл джеографик“, посетил 30 подобни местопрестъпления в хода на работата си по тази тема. Печелившият кадър му донесе и отличието в категорията „Разказ“ (Story) – поредната му награда за фотожурналистика.
Брент Стъртън започва своята кариера като репортер, отразяващ враждуващите групировки в родината си – но когато не успява да намери фотограф, който да документира варварските последствия от насилието, сам хваща фотоапарата… и снимането се превръща в неговата абсолютна мания.
Брент Стъртън работи често и за правозащитната организация „Хюман райтс уоч“, „Ню Йорк таймс магазин“, в. „Фигаро“, сп. „ГЕО“, а също така със Световния фонд за дивата природа (WWF). Сред предпочитаните му теми за журналистически разследвания са дивата природа и опазването й, здравеопазването, изчезващите култури, устойчивото развитие.
Победител в категорията „Животински портрет“ е шимпанзе в едър план, „уловено“ от Питър Дилейни (Ирландия / ЮАР). Печелившият кадър, озаглавен Contemplation (Съзерцание), е заснет в националния парк „Кибале“ в Уганда.
Обектът му е Тоти, който повече от час позира, жестикулира и се опитва да привлече вниманието на една определена женска, но без резултат. Уморен от несподелената любов, ухажорът слиза на земята и поляга – „с ръце зад главата, отдъхвайки си за миг, сякаш си мечтае какво щеше да стане, ако беше успял“.
Снимка: Peter Delaney / Wildlife Photographer of the Year
Влажността е висока, земята – мокра, а гъстата растителност означава, че всеки път, когато настигне шимпанзетата – групичка от стадо с около 250 екземпляра – улавя само откъслечни гледки как се прехвърлят от дърво на дърво.
„Снимането в тропическа гора с оскъдни слънчеви лъчи означава, че настройките за експозиция постоянно се променят. Поддържането на камерата при оптимална настройка на ISO означаваше ниска скорост на затвора и тъй като парковите власти не позволяват стативи и триножници, да се получи фокусиран образ с камера от ръка си беше предизвикателство“, обяснява авторът на снимката, който най-накрая получава своя шанс…
„Сбирка на гиганти“ е озаглавена снимката, с която Тони Ву (САЩ) е отличен в категорията „Поведение: Бозайници“. Тя показва как десетки, а може би и стотици кашалоти шумно преплитат своите туловища край североизточните брегове на Шри Ланка, сякаш са свикали общо събрание.
Този вид китове са интелигентни, общителни и живеят дълго. Събират се в стада, като играят, търсят храна, комуникират и си взаимодействат по най-различни начини. Рядко обаче се случва социалният им живот да бъде документиран така отблизо.
Снимка: Tony Wu / Wildlife Photographer of the Year
Около 2/3 от кашалотите са изтребени в апогея на индустриалния риболов през ХХ век. Забраната от 1986 г. и подобни масови сбирки „може да са признак за възстановяване на популациите“, смята фотографът, който вече 17 години изучава и снима кашалотите.
Докосването е важна част от техния социален живот, но триенето на телата им помага и да се отърсят от мъртвата кожа – откъдето идва „виелицата“ снежинки от кожни люспи във водата. По-голямото предизвикателство за фотобектива били мазните секрети във водата и облаците изпуснати изпражнения – но гигантските бозайници са били толерантни към човека, получил „акредитация“ за техния „конгрес“ във водите на Индийския океан…
„Птичият инкубатор“, заснет от Гери Пиърс (Великобритания / Австралия), е победител в категорията „Поведение: Птици“. Повечето птици мътят своите яйца с телата си, но не и австралийската храстова кокошка (вид дива пуйка) – една от малкото птици, т.нар. „мегаподи“, които си правят за целта „фурна“, под надзора само от мъжките.
В случая този мъжкар е изградил своя инкубатор в Сидни, край националния парк Гаригал. Работата по насипа от листа, пръст и всякакви други отломки му е отнела цял месец, а резултатът е висок повече от метър. (С годините тези могили могат да достигнат над 4 м в диаметър и 2 м височина).
Снимка: Gerry Pearce / Wildlife Photographer of the Year
След това птицата кани женските да се чифтосат и ако те харесат конструкцията му, снасят яйцата си там. С гниенето на органичната материя се отделя топлина, а за да провери дали температурата е с нужните 33 градуса, пуякът редовно заравя главата си в инкубатора, за да използва сензорите по клюна си.
На този кадър той добавя още изолация, за да покачи температурата – а ако стане твърде горещо, ще отнема от покритието. Цели четири месеца фотографът проследява бащинския му труд.
След седем седмици, въпреки атаките на един варан, се излюпват поне 1/4 от 20-ината яйца. Пиленцата са достатъчно силни, за да си пробият път към повърхността (с ритници, не с клюнове!) и да заживеят сами в храстите…
„Рачешка изненада“ е нарекъл снимката си Джъстин Гилигън (Австралия), спечелил в категория „Поведение: Безгръбначни“. Той се натъква ненадейно на гигантски морски паяци върху площ с размерите на футболно игрище.
Снимка: Justin Gilligan / Wildlife Photographer of the Year
Този вид раци се събират с хиляди във водите край Австралия преди линеенето си, но не са били засичани по източното крайбрежие на Тасмания, където Джъстин документира експеримент на местния университет с присаждането на кафяви морски водорасли.
Единичен екземпляр от морския паяк гигант би бил трудно забележим заради водораслите и сюнгерите, които се закачат за черупката му, осигурявайки идеалния камуфлаж. Няма начин обаче да пропуснеш шествието на множество раци, които обират всичко годно за храна по песъчливото морско дъно.
„Около 15 минути по-късно забелязах странен силует в далечината, движещ се с раците. Оказа се октопод маори, който е най-големият в южното полукълбо и пипалата му достигат 3 м дължина – но дори той се затрудняваше да си хване рак“, разказва фотографът.
Бистрата вода и отразената в пясъка слънчева светлина му дават възможност да запечата как октоподът най-сетне улавя плячката си…
„Древният ритуал“ е озаглавил Брайн Скери (САЩ) своята снимка във фотоконкурса, класирана на първо място в категорията „Земноводни и влечуги“. На кадъра, заснет от ръка по пълнолуние, е кожеста костенурка, която придвижва масивното си тяло обратно към океана.
Снимка: Brian Skerry / Wildlife Photographer of the Year
Най-голямата и най-дълбоководната морска костенурка е единствената оцеляла от еволюционна линия, отделила се от останалите костенурки преди 100-150 млн. години. Живота си, обвит в тайнственост, тя прекарва основно във водата. Когато съзрее и кожестата й коруба достигне средна дължина 1,6 м, женската се връща на брега, където снася яйцата си.
На един от американските Вирджински острови е убежището за диви животни Санди Пойнт, което осигурява условия костенурките да изпълнят този древен ритуал. Другаде те нямат този късмет и са застрашени от риболова или фактори като човешкото потребление, крайбрежното строителство и климатичните промени.
Женските снасят около 100 яйца в гнезда, които сами изкопават в пясъка. Около два месеца по-късно малките се излюпват, а полът им се определя от температурата в инкубационния период, т.е. от по-топлите гнезда се появяват повече женски…
„Леденото чудовище“ на Лоран Балеста (Франция) е снимка номер 1 в категорията „Околна среда“. Само 10% от айсбергите са видими над водата, а французинът и експедицията му снимат под повърхността, докато се гмуркат край френската научна база в Източна Антарктида, за да изследват ефекта от глобалното затопляне.
Снимка: Laurent Ballesta / Wildlife Photographer of the Year
Този айсберг е относително малък и е идеален за отколешната амбиция на Лоран да покаже подводната му част. Три дни отнема на екипа подготовката за фотосесията.
„Никой от нас не можеше да види цялата гледка под водата – отблизо погледът не го обхващаше докрай, отдалеч се губеше в мъглата“, разказва авторът. Затова снимката е колаж от 147 кадъра.
Огромното „ходило“ на леденото чудовище, което морското течение е изгладило с годините, блести в тюркоазено и синьо заради светлината, идваща от повърхността – а хората, като джуджета в сравнение с него, го осветяват допълнително…
Фотографията на Антъни Берберян (Франция), наречена „Ездачът на медуза“, е носител на най-висока оценка в категорията „Подводни снимки“.
Заснета е в открито море край остров Таити, Френска Полинезия, където авторът й се гмурка нощем, а дълбочината достига 2 км. Целта му е да „улови“ обитателите на океанските дълбини – и то миниатюрните, които се придвижват към повърхността под прикритието на тъмнината, за да се хранят с планктон.
Снимка: Anthony Berberian / Wildlife Photographer of the Year
Тази ларва на омар, голяма едва 1,2 см, е в стадий „филосома“. Паякообразните й крайници са обхванали купола на малка медуза и двете се носят по течението, докато филосомата пести силите си и същевременно използва медузата като защита и източник на храна.
Най-добрата черно-бяла снимка от дивата природа тази година е Polar pas de deux на Ейло Елвингер (Люксембург). Кадърът с балетния дует (па-дьо-дьо) на белите мечки е заснет от кораб, пуснал котва в ледените арктически води край Свалбард, Норвегия.
Там фотографката забелязва бяла мечка с малкото й, около 2-годишно. Докато се приближават бавно към плавателния съд, тяхното внимание бива отклонено от изхвърлени кухненски остатъци, които им се струват вкусни.
Снимка: Eilo Elvinger / Wildlife Photographer of the Year
Засрамих се заради намесата ни в този неопетнен пейзаж и как това се отразява върху поведението на мечките, споделя Ейло. Двете животни ближат „опетнения“ сняг в синхрон, допрели задните си крака, а тя решава да ги заснеме в черно-бяло, за да отрази „замърсяването като сянка, хвърлена върху този девствен пейзаж“…
Снимката на Арън „Бърти“ Гекоски (Великобритания / САЩ), отличена в категорията „Фотожурналистика“, показва как на остров Борнео три поколения „оцеляващи“ слонове преминават по тясна пътека в плантация за палмово олио, разчистена за нови насаждения.
Снимка: Aaron ‘Bertie“ Gekoski / Wildlife Photographer of the Year
Суровината, която се влага в хранително-вкусовата промишленост по цял свят, се изнася – и в малайзийския щат Сабах повечето джунгли вече са изсечени (съхранени са едва 8% от защитените горски насаждения).
Така слоновете биват изместени към все по-оскъдни горски площи и започват да се лутат из палмовите плантации, за да търсят храна, а там влизат в конфликт с хората и биват тровени или застрелвани. Зачестяват и случаите на хора, нападнати от слонове. Сега местните слонове не надхвърлят като численост 1000-2000.
Групата на снимката вероятно се състои от майка, две от дъщерите й и внучето. Кадърът с тях символизира как човешката алчност и потребителското търсене влияят върху дивата природа. По думите на фотографа: „Те се притискаха една към друга, изглеждайки като джуджета на фона на опустошения пейзаж – потресаващ образ“…
Снимката на Дорин Бофан (Румъния), отличена в категория „Растения и плесени“, е заснета в една тиха сутрин на фиорд в Норвегия, когато облаците се разкъсват и слънчевите лъчи падат върху метаморфна скала, като осветяват растителността, покрила каньона и неговите склонове.
Снимка: Dorin Bofan / Wildlife Photographer of the Year
Планинската разновидност на зелената бреза е относително малка по размери, а в есенните си цветове блести в златисто. Миниатюрни върби покриват голяма част от повърхността… Заглавието е: „Гобленът на живота“…
Тазгодишната селекция от конкурса Wildlife Photographer of the Year, изложена в Музея по естествена история в Лондон до 28 май 2018 г., включва 100 фотографии, които международно жури е подбрало сред близо 50 хил. кандидатури от 92 държави – а вече тече набирането на снимки за следващото издание, догодина. За повече информация: http://www.nhm.ac.uk/visit/wpy/competition.html
Източник: Natural History Museum – Wildlife Photographer of the Year
