Какъв е типичният български предприемач?

21
451
Добави коментар
Mitko_Dimitrov
Mitko_Dimitrov

“Мъж, 25 – 34 годишен, със средно образование, живее в София, продължава да е в сферата на търговията на дребно или едро, мотивиран е от подобрение.” Такъв е типичният български предприемач в ранна фаза – т.е. в процес на създаване на компания или функционираща фирма през последните 42 месеца. Този образ стана ясен след представянето на втория Национален доклад на GEM за предприемачеството в България.

“GEM България носи изключителни ползи за всеки един от мултипликаторите на ценности в предприемаческата екосистема за банкери, инвеститори, фондове, пре- и акселераторски програми, донорски организации, експортни агенции, международни мисии и посолства, експерти в областта на образованието, журналисти, създатели на политики и държавни служители, организации, подкрепящи бизнеса, и НПО”, коментира значението на доклада Искрен Кръстев, председател на GEM България.

“Предприемаческата екосистема е сложен организъм с много взаимозависимости и за да можем да ги разберем, методологията на GEM започва изследването й от общото настроение на нашето общество към предприемаческата дейност“, започна презентацията си д-р Венета Андонова, един от авторите на доклада.

“През 2016 г. едва 52,9% от пълнолетните българи гледат на предприемачеството като на добър избор на кариера в сравнение с 57,5% една година по-рано. 66,9% (71,5% през 2015 г.) се съгласяват, че в страната успешните предприемачи се радват на висок статус, а 40,7% (с 9,3 пункта по-малко от 2015 г.) считат, че предприемачеството редовно е обект на внимание от страна на медиите. Налице е подчертан спад и в трите променливи, които улавят широките обществени нагласи към предприемачеството. От друга страна, тези показатели са и много по-ниски в сравнение с останалите референтни страни”, допълни тя.

39,7% от пълнолетните българи през 2016 г. считат, че имат необходимите качества, за да стартират бизнес. Нивата на страх от провал намаляват спрямо миналата година – сега те са 25,1 %. Това е под средната стойност от 33,0 % от нивата в развитите икономики.

Данните от доклада показват, че през 2016 г. нивото на предприемаческата активност в начална фаза у нас се покачва с 1,3% спрямо 2015 г. (4,8% през 2016 г. спрямо 3,5% за 2015 г.) Този индикатор измерва дела на пълнолетно население, който е в процес на стартиране или скоро е стартирал бизнес. Въпреки ръста на годишна база, тези стойности остават сред най-ниските в света. Интересно е обаче, че независимо от много ниските нива на предприемачество в начална фаза в България, сравнително голям процент от тези предприемачески инициативи успяват да оцелеят достатъчно дълго.

Анализът на причините за излизане на бизнеса показва, че най-разпространената е липсата на доходност. Делът на личните причини за вземане на решението за излизане остава значителен. Планираното излизане за първи път се класира на съществено място в списъка на причините. Тези явления може да се разглеждат като първи ранен сигнал за зараждането на един нов вид серийни предприемачи в страната.

“Забележително е, че осигуряването на условия за предприемачески възможности за младите хора има потенциала да намали процента на младежка емиграция и дори да стане един от основните фактори за стимулиране на завръщането на емигрантите, става ясно от доклада”, коментира Венета Андонова, автор на доклада.

Във втория годишен доклад на GEM българските експерти отправят множество нови препоръки за политики и практики в допълнение към списъка, съставен през 2016 г., който остава в голяма степен неизпълнен. Освен това авторите отправят апел към две групи, идентифицирани  от експертите които, изглежда, са особено важни за възхода и консолидирането на младите предприемачески екосистеми – медиите и действащите предприемачи и мениджъри. Медиите са съществено важни за увеличение на количеството хора с предприемачески намерения, защото улесняват излагането на ролеви модели и символите, асоциирани с предприемаческото поведение. А успешните предприемачи са именно тези добри примери, които трябва да се представят от медиите.

Реалната опасност, която може да се открои като извод от доклада, е, че предприемачеството може да е изпаднало още по-надолу в обществения дневен ред и че резултатите може да са ранен знак за отслабваща подкрепа и приемане на предприемачеството като двигател на повишаването на производителността, което българската икономика трябва да направи, за да скъси дистанцията в конкурентоспособността в сравнение с държавите с високи доходи.