Поет, преводач, публицист, автор на повече от 50 книги, борец за национална църква, участник в борбите за първата българска конституция, министър, издател, вестникар, Петко Рачев Славейков / 1827 – 1895 / е една истинска ренесансова, енциклопедична личност.
Трудно може да бъде описана с думи важността на всички издавани от него вестници и списания, поддържали духа и волята за свобода на българите живи.
Каузата му до края на живота му остава просветена и демократична България. Умира в София през 1895 г. огорчен от политическите нрави.
