На 20 декември отбелязваме Игнажден.
Древните поверия сочат, че именно на този ден започва Новата година.
Трябва да знаете, че всяко едно нещо, което правите на този ден, е натоварено с магическа сила.
То може да ви помогне да бъдете здрави, годината да бъде плодородна и късметлийска или пък точно обратното.
Именно заради тези вярвания, от древни времена до днес българите се вглеждат внимателно в знаците, които получават на Игнажден.
Игнажден се нарича Млад ден, Идинак, Нов ден, Полазница, Игнатьовден, Поляз. Според поверията от Игнажден тръгват и празниците, започва Новата година, ражда се новото слънце. По него се пророкува какъв ще бъде късметът през следващата година. Много важно е какъв човек ще прекрачи прага на къщата и ще дойде на гости – първият, който влезе, се нарича полазник. По него се гадае каква ще бъде годината – ако той е добър човек и стопанин – то народът вярва, че годината ще бъде здрава, плодородна и щастлива за семейството. Ако пък полазникът е момиче, ще се плодят женски животни през следващата година.
Смята се, че на Игнажден слънцето се обръща към пролетта и лятото, при все че все още е в най-далечната си точка.
Задължително се палят огньове, за които се вярва, че са проводник на слънчевата магия.
Те са символ на слънчевия диск и се вярва, че помагат на слънцето да свети с по-голяма сила.
Традицията повелява на този празник да се омесят колачета за всеки един член на семейството.
Първата щипка от тестото се отделя и се суши за лек.
Българите вярват, че това тесто върши чудеса при сърдечни бодежи и стомашни болки.
От тестото се отделя и още една щипка, от която се изработва кръст и се поставя над вратата.
Жените пазят квас до Васильовден, който се суши. Смята се, че с него могат да привлекат съпрузите си, а момите – ергените. Вярва се, че той също е много силен лек.
На този ден се коли и прасето, макар че по традиция трапезата трябва да е постна.
На Игнажден трапезата е постна.
Когато някой излезе от дома си на Игнажден, задължително трябва да се върне с пълни ръце.
Домакинята раздава питки на съседите за здравето на всички вкъщи, в това число и на добитъка.
Прави се обредна пита, която се разчупва от стопанина на празничната трапеза.
Вярва се, че на когото се падне по-голямо парче от питката, той ще е най-големият късметлия през годината.
За да има берекет, се варят жито, ориз или пък се правят сарми.
Домакинята трябва да избере по два ореха за всеки член на семейството.Те се оставят да престоят до Бъдни вечер в паница, изработена от пръст. Тогава се гадае по тях какво ще е здравето на всеки един.
На този ден не се изнася нищо от къщата, за да не избяга берекетът. Не се дава и назаем, особено сол.
От Игнажден до Ивановден не се правят помени.
Не се шие и не се плете.
Не се пере.
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
