Правителството и кралицата не искали война, както и повечето заселници от британската колония Натал, но заради амбициите на Губернатора на Кейп, пръв висш комисар за Южна Африка, войната започва без благословия и позволение от Лондон. Британците загубили официално 1727 убити и 256 ранени. Зулусите загубили над 6000 убити, както и държавата си. Войната продължила 5 месеца, 3 седмици и 2 дни.
Не много известен факт е, че жертва на войната е 23 годишният Наполеон IV-ти, наследник на имперския трон във Франция, надеждата на бонапартистите, загинал геройски, сражавайки се за британската армия със зулусите. Наполеон Йожен Луи Жан Жозеф Бонапарт е единственото дете на Наполеон III и императрица Йожени. След смъртта на бившият, детрониран император през януари 1873 г. 18-годишен принцът, който имал безупречно поведение и бил много обичан, както във Франция така в Англия, влиза във военно училище, където е 7-ми по успех, пръв по фехтовка и езда във випуска си и получава звание лейтенант в артилерията на британската армия. След началото на войната със зулусите през 1879 г. принцът доброволно тръгнал на война, въпреки опитите на приятели и политици от двете страни да го спрат. Той обаче нахлува в кабинета на тогавашния министър на войната лорд Кеймбридж и настоява да бъде изпратен на фронта в Африка. Англичаните се страхували за живота на френския принц и го държали далеч от сраженията в щаба на армията. Въпреки това, на 31 май му е позволено да участва в проучвателна мисия на територия, считана за свободна от зулуси. Групата съставена от 6 британски войника и 6 местни, чернокожи сикари (скаути), трябва да топографски изследвания за създаването на бъдещ лагер. Малко преди да умре, минути по-рано принцът пише писмо до майка си. Групата, половината от която дори не носи пушки (нещо за което им е направена забележка от британския офицер и неговия патрул засякъл ги в саваната нялко часа по рано) е нападната докато почива край царевично поле (заради войната, зулусите още не са обрали реколтата си), без да се погрижи за наблюдатели и охраната си от около 40 зулуси. Опитен офицер не би обявил почивка на такова място, където може да попаднат лесно в засада, но капитан Кери (предния ден бил повишен от лейтенант в капитан, но още не носил новите си нашивки), командирът на групата е едва от месец в Африка и смята местността за безопасна. Зулусите първо стрелят и убиват на място един от британските войници, друг е ранен и довършен с копия. Англичаните бързо се мятат на конете и препускат, но коланът който придържа седлото на принца се къса и той пада на земята, като ранява дясната си ръка и губи сабята си, която пада някъде във високата трева. Принцът вади револвера с лявата и стреля по нападателите, но е ранен с копие, започва да се бие с копието с което е ранен, но е ранен още веднъж и още веднъж, 17 пъти. Другият офицер, капитан Кери е успял да избяга с останалите 4 войника и гледа от около 50 метра случващото се, без да се опита да помогне на лейтенант Наполеон и останалите свои другари. Зулусите обезобразяват телата на двамата други войници, но това на принца не, макар да не знаят кой е той. Те са се възхитили на единствения в групата, който им е оказал съпротива. Няколко седмици по-късно победените вече зулуси свидетелстват “Той изглеждаше, както лъв!“, а на въпроса “Защо лъв?“ отговорили, “Това е най-смелото животно, което познаваме!“
Не само сред британските войници в Южна Африка, но и в Англия смъртта на принц Наполеон предизвиква скръб. Тялото му е пренесено в Англия, а Кралица Виктория иска да издигне паметник на принца и само несъгласието на парламента, да се прави паметник на наследник на Бонапарт я спира, но му прави паметник в параклиса “Св. Джордж“ в замъка Уиндзор, до гроба на съпруга си Албърт, а Оскар Уайлд му посвещава стихотворение. Във Френската република, освен бонапартистите, дори ролялистките претенденти за престола, наследници на Орлеаните и Бубоните изразяват съболезнования за младежа.
Офицер Кери, който не помогнал на принца и войниците си, се покрива с позор и презрение още при прибирането в лагера (полковник Хенри Булър, командир на лагера му казва “Би трябвало да бъдете убити, бих искал да ви убият, аз сам трябва да те убия“), щаба и властите в Лондон. Не е наказан за своята страхлива постъпка официално, но умира няколко години по-късно, на някакво глухо назначение, вероятно от срам.
