Мъката не може да се предаде с думи. Но как да си помогнем един на друг и да разберем какво изживяваме?
Няма универсални решения , нито безпогрешни техники, с които да успокоим, онези които преживяват лични загуби. Причината за този факт, е че както се отличаваме характерово, така различно преживяваме ѝ внезапните, тежки загуби.
Най – добрата утеха за страдащият е да бъдем до него, да имаме готовността да изслушваме неговата болка и да споделяме чувството му за затруднение.
Препоръчително е човек да не страда сам.
В тези моменти е логично, най – близките ни хора да бъдат до нас.
Загубите оставят белези, поради непоправимостта им.
Житейският опит, постепенно разбива илюзиите ни, за контрол над определени ситуации.
Плод на непоправими загуби е незарастващото съзнание от белезите на загубите, а в последствие – вяло примирие със съдбата.
Никой не ни е учил как да утешаваме хората, попаднали в тежки ситуации, нито как да преживяваме скръбтта.
Някои от нас притежават умението да успокояват, други не.
Вероятно всички можем да станем по – добри, ако научим повече за този процес и привнесем в него от житейския си опит.
Мъката е забулена в митове.
Тя е вътрешно преживяване на скъпа загуба и преодоляването и в живота е препоръчително да се случва в разумни, не продължителни епизоди.
Допускаме да назовем едно депресивно състояние,за такова, когато симптомите персистират два или повече месеца след преживяната загуба.
След два месеца интензивно страдание, е необходимо постепенно оттегляне от дълбоките преживявания и възвръщане към нормалното ежедневие.
Характерните етапи на човешката реакция към негативните новини преминават от отричане, гняв, пазарене, депресия и последният – приемане.
Тези пет етапа са обичайни и не винаги задължителни.
Истината е, че страдащите се намират под хаотичните удари на противоречиви чувства с напълно непредсказуеми последствия.
Съществуват и загуби, които никога не можем истински да „приемем“.
Погрешно е да се смята, че тъгата и и мъката трябва да се отбягват.
Мъката е невъзможно да бъде преодоляна , а единствено преживяна.
Необходимо е справяне с крайно депресивни емоции, включително преживявания на тревожност, объркване, безизходица и др., защото загубта е неизменна част от човешкото съществуване.
В подобни тежки моменти, всеки от нас трябва да потърси и открие – надеждата, като изход и път към по –спокойно и безболезнено ежедневие.
Виктория Викторова
