Чашите на Александър Вершинин

14
2085
Добави коментар
borsi
borsi

В края на 18 и началото на 19 век, работи Александър Петрович Вершинин (1765-1828 г.), майстор гравьор и декоратор, създал уникални двуслойни чаши (след 1802 г.), който дори днес е трудно да се повторят Вершинин е роден като крепостен селянин и работи в семейния завод на собствениците на земята, Бахметиеви (Бахмет)*, създаден с указ на императрица Екатерина II в имението на Николай Бахмет през 1764 г. Зводът съществува и днес като “Никольского Завода Светотехнического Стекла“ (ЗАО «НЗСС», г. Никольск, Пензенская область, Россия)*, а по време на социализма се нарича “Красный гигант“*. Към завода при Екатерина II са привлечени майстори стъклари, декоратори и гравьори от цяла Европа, за да учат местните селяни на занаят “За да се научат да произвеждат стъклени и кристални изделия от най-добрите майстори“ (Указа на императрица Екатерина II). Някъде 1 година по-късно се ражда и Александър Петрович Вершинин, чието детство най-вероятно е минало край завода на господарите му или вътре в него и който се издига до главен майстор на завода. Чаши в колекцията на The Corning Museum of Glass, Корнинг (Ню Йорк). Музеят е основан през 1951 г. от Corning Inc. (търгувани на NYSE, с код GLW), компания с 40 700 персонал и милиарден оборот и печалби, изобретатели и създатели на евтиното производство на електрически крушки, безопасното предно стъкло за автомобили и много други технологични новости. И днес компанията влага 10% от печалбата си в научноизследователска и развойна дейност и поддържа отделен от заводите си, специализиран изследователски център В музея на завода има огромна колекция (над 13 500 бройки) от стъкло, уникални изделия, но двупластовите чаши на Вершинин са ненадминати и днес, въпреки, че има подобни, но не така майсторски и с детайли изпипани подобни. Заводът е дал едни от най-добрите майстори в Европа, които надминават в някои отношения европейските си учители, но Вершинин е вероятно най-талантливия от всички майстори, съчетавайки усета и познанията в технологиите, с майсторство, но и таланта на много добър художник. Техниката по която те са произведени чашите му не е чак толкова голяма тайна, както се пише днес (стъкларите често обичат да се обвиват в тайна, за да запазват майсторството си от конкуренция), но със сигурност е трудна, бавна, изискваща огромно внимание и съсредоточаване, познаване на свойствата на стъклото, темперирането му, технологията на боите използвани за декорация и най-вече скъпа. Основния проблем е темперирането на изделията, без да прегорят боите. В чашите произведени от Вершинин се смесват гравиране и декорация, но технология и мотиви използвана от венециански майстори и бохемските стъклари. На снимката, откраднатата чаша (№ 10, 1802 г.), на която е изобразена разходка на семейство Бахметиеви в семейното имение Чаша № 10, 1802 г. на Вершин е открадната в ранните утринни часове на 14 август през 1996 г. от Музея на кристалите и стъклото в град Николск, но няколко (9 броя) се пазят в музеи в Русия и има малко по-голямо количество (вероятно) в чужбина, като за 10 чаши се знае със сигурност, че се съхраняват в частни колекции в Русия и чужбина. Всяка чаша сама по себе си е уникална, макар Вершинин да е работил и по-масови продукти, но които не са събирали такова възхищение. За императорското семейство са произведени, както единични бройки, така и цели серии от чаши, една от които е посветена на войната с Наполеон от 1812 г. За един банкет за 70 човека, даван от император Александър I през 1807 г. и за когото Вершинин прави чашите, императорът подарява на майстора златен часовник, изразявайки удоволствието си, че в Русия майсторството в кристала е доведено до такова съвършенство. Тази чаша се приписва на него, но въпреки, че е изпълнена със същата техника, лично аз имам съмнения, заради разминаването в стиловете и майсторството Повечето от произведенията на Александър Вершинин са в лични колекции и само понякога се появяват на търговете на Sotheby’s и Christie’s в края на 20 век, а няколко бройки се съхраняват в музеи. Последната известна продажба на произведение на майстора е на аукцион на Christie в Лондон, през 2000 г., когато е при първоначална цена от £ 10 000 една от чашите на Вершинин се продава за £ 28 000 на неизвестен колекционер. Чаша от синьо стъкло, декорирана със злато и сребро произведена през 1797 г. (преди периода на апогея на майстора) има в частната колекция на Алексей Викулович Морозов*, днес част от колекцията на Морозови. В Кусково, в бившето имение на графовете Шереметиеви, има още 2 чаши, приписвани на него, или в краен случай на негов ученик. В Kunsthistorisches Museum във Виена има още 1 чаша. В Музей Тропинина 2 броя, а в САЩ (2 в музейната колекция на The Corning Museum of Glass) има поне 4 чаши. Почти със сигурност е известно, че едно семейство в Москва има не двуслойни, а дори трислойни чаши на Александър Вершинин, но информацията кое точно и къде е стриктна тайна, предвид цената до която може да стигнат чашите.  * Бахметиеви са неголям, но стар, московски (от 1469 г.), дворянски род, между които има настойник на Петър I, сенатор и таен съветник, генерал от пехотата участвал и осакатен в битката при Бородино, управител на Академичната област в Москва, композитор, любовница на Лермонтов, съпругата на поета и драматург Граф Алексей Толстой и др. * След 1884 г. собственик на завода е княз Александър Оболенски, един от потомците на Рюриковичи и между гостите на последния бал на империята, който го получава като наследство от вдовицата на граф Толстой, по завещанието на нейния съпруг. Сам много добър технолог и с интерес към стъкларската индустрия, до 1914 г. князът разширява завода, а продукцията му се изнася в цял свят. Умира на 9 декември 1917 г. * В завода се работи от военна оптика, до масова евтина стъклария * Алексей Викорувич Морозов (1857 – 1934 г.) е руски индустриалец, предприемач, колекционер, представител на индустриалците Морозови (старообредци, руска секта възникнала през втората половина на XVII век в резултат от разцепление в Руската православна църква). След революцията в Русия не емигрира, а става музеен работник и куратор на собствената си колекция в Музея на порцелана в семейната си къща. Умира през 1934 г. и е погребан в Москва. Събира порцелан, гравюри и икони. Колекция му от икони е считана за един от най-добрите в Русия, но е един от първите колекционери на художници като, Гоген, Матис и Пикасо.ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ