Гей запознанства български разкази, чат и реални снимки

4
5595
Добави коментар
rabotenaddurl1
rabotenaddurl1

Живеем във време ,в което всеки е свободен да бъде и да изразява себе си. Има различни видове сексуалност като – Хетеросексуалност, Хомосексуалност, Бисексуалност, Асексуалност,Транссексуалност и други. Ще обърнем внимание обаче само и единствено на Хомосексуалността. Това е сексуална ориентация, която има силно привличане на лица от един и същи пол.Терминът гей най-често се използва за хомосексуалнимъже, а лесбийката е терминът за хомосексуални жени. Думата хомосексуалност е формирана от гръцката представка homo („еднакъв“) и латинския корен sex („секс“ или „пол“). Думата е изкована от австро-унгарския журналист и борец за човешки права Карл Мария Кертбени през 1868.
Все по често по света се провеждат гей паради, които повечето хора не приемат. И в България се провежда всяка година. Едни подкрепят хората с обратна ориентация, други не. Какво обаче прави впечатление, че подкрепящите гей парада са много по –агресивни, отколкото противниците си. И да не забравяме,че всеки човек има право на избор в живота си, всеки трябва да живее така както намери за добре, а личните му сексуални отношения и с кого получава ерекция, не трябва да интересуват никой.

Bghomo е сайт за гей живота като цяло в България. Сайта няма да защитава нечии права или да оправдава хомосексуалността. Идеята му е да има достатъчно теми, които биха били интересни за обикновения гей българин, или казано по сбито- всичко, което се случва в България и по света, но погледнато през очите на гей мъжа. Сайта не включва голота или пряко сексуално съдържание. Може да намерите някои статии, обяви или постинги, които ще звучат еротично, но няма да са порнографски. Всички истории са истинкси , но с променени имена.

Гей разказ с автор Мирослав:

Ще Ви разказа как зашочна всичко.
Всичко се разви в една топла лятна вечер .

Първата крачка , която правя не е към местен гей клуб или кафене- такива, разбира се, няма, акъм интернет мрежата.Правя си профил в популярен сайт, известен с това,че събира най-голямата разкрепостена общност в България.Правя си профил, описвам се , без дори да скрия детайли, слагам няколко изречения за поздрав и съм готов. След точно 5 минути имах вече съобщения. Чувствам се като малко дете, на което му предстои отваряне на подаръка за Коледа. Естествено пробвам и в още един канал за запознанства – мобилния ми телефон. Инсталирам най-популярното приложение за гей запознанства, чието най-голямо предимство е, че показва всички останали юзъри, класирайки ги по разстояние, общо 30 на брой. Ако в София най-близкият потребител на апликацията може и да е на 500 метра (по логиката на апликацията с него съответно е и евентуалната среща или бърз секс), тук той се намира в съседния по-голям град, на около 100 километра от мен. Една късна вечер половината от ползвателите на приложението се оказаха дори в Турция, на няколкостотин километра от мен. Оставам си на сайта, видяло се е, че смартфонът няма да ми е от полза.

Отварям първото съобщение , което пристигна. Естествено лицето не се вижда, но това далеч не важи за другите части на тялото.Често на втроот изречение ми предлагат да се огледаме на видеочат.
Неочаквано за мен, но следващите няколко дни прекарвам в опити да получа снимки. Като нов потребител в този сайт, се радвам на завидно мъжко внимание, което обаче не означава, че знам с кого контактувам.Един от тях, зарадван от новото лице в града, дори напуска работа за кратко, за да се прибере и да ми направи предложение за видеочат.“не може ли просто една снимка“ продължавам да недоумявам аз. „Е, успех с това. Нали дискретност трябва да има“, е отговорът на мъжа. Забелязвам, че дискретност е най-често повтаряната дума в сайта. Най-големият плюс, освен природните дадености, явно е дискретността – да не се набиваш на очи и да не пишеш във Фейсбук къде и с кого си бил.

Друг пък ми предлага да се позабавляваме още с първото изречение и ми праща покана за видеочат. „Разкажи ми нещо за себе си“, моля го. „Всичко съм си написал.“ Чета – зодия Рак, 37 години. Няма повече информация. „Без снимка няма да стане“, отговарям. Кандидатът заглъхва.Нито думичка не написа след това.

След продължителни покани за видеочатове идващи от почти всяка точка на България, решавам да видя как точно изглежда тази самопрезентация.След като зарежда, пред очите ми се отркива стая в панелен апартамент. Звукът е изключен ,събеседникът ми се показва по боксерки гол до кръста, без да се вижда лицето, завърта се и написва“харесваш ли ме“ и изключва камерата.Едва по късно Ники(нека да го наричаме така) ми обяснява защо никой няма против да ми се покаже дори и без боксерки по камерата, но всички ми се смеят когато помоля за снимка. От камерата не остават никакви следи-допълва той.Ники е симпатяга,снимките,които ми показва разкриват поддържано тяло.На някои дори си личи от панталоните,че е в ерекция. По-различен е от повечето събеседници, защото не ми задава най-честите въпроси в чата Имаш ли терен и имаш ли кола? При липса на терен, какъвто е случаят с повечето, които според техните профили още живеят с родителите си или с нищо неподозиращи съпруги, автомобилът е най-ценната придобивка.Ники не разкрива много за себе си, говеорим си общи приказки, за времето, за хобита, за музика, за приятели.След няколко дни разгвор по чата най-накрая се уговаряме да се видим.Той е видимо притеснен да не стане някой гаф, но аз го убеждаваш,че няма нищо лошо да се случи.Срещата е на площада. Бях в центъра на България, в един от онези градове, в които всички се познават и градът е толкова малък,че няма нужда от автобуси.Времето беше страхотно, настроението ми беше преповдигнато тъй като имах среща. Сложих тениска и къси панталони и бързо се запътих към мястото на срещата. Там, в ранната вечер на площада, бяхме единствените очакващи някого. „Здравей“ казах приятелски и махнах с ръка отдалеч. Мълчание. Объркал ли съм се?“Здравей“, пробвам отново, този път се чу едвам, едвам едно тихичко“здрасти“. Той е, си казах. Ето това е първата ми среща в малкия град. Момчето, което ще наричам Ники се държеше като информатор по време на война.- отговорите му бяха в телеграфен стил на бизобидните ми въпроси, без дори да ме погледне. „Трябва много да си пазиш гърба“, споделя, когато го питам за правилата за оцеляване в малкия град. Някои, в това число и Ники, си пазят гърба с помощта на приятелка. Това обяснява защо в сайта съм посещаван много често от мъже, които според профила им се интересуват само от жени. Срещата с Ники е към своя край. Нямам терен, нямам кола. Предвидливо обяснявам по-рано, че не обичам гората. Ясно е, че ще се разделим просто така. И въпреки това се чувствам задължен да се извиня. „Луд ли си, човече? Няма защо. Аз ти благодаря. Аз наистина исках само да си поговоря.“

Как се казва? Така и не ми каза. Но аз знаех. Разбира се, от някой друг.

Втората ми среща е с Атанас,който бързо се съгласява. За мое очудване, този път дори можем да пием по нещо.Приятен събеседник се оказа.Роден е в много малък град,има прилична работа и добра среда.Най-близките му приятели знаят че е гей,но в работата си минава просто за ерген. Атанас има много малко гей познати в града, „хора, с които се поддържаме“, и отдавна е изгубил надеждата, че ще може да създаде тук някаква по-сериозна връзка. „Просто е невъзможно. Половината са женени, другата половина умират от страх. Кой нормален ще се премести да живее при приятеля си тук? Та нали веднага ще се разчуе“, казва ми.Сядаме в едно малко кафене почти на края на града. Единствените клиенти сме, и разбира се гледаме да говорим за футбол, докато някой от персонала е по-близо до нас,през останалото време обсъждаме и споделяме за животите си. Мина се повече от час, изпихме по 3 бири и някак все едно бяхме по-близки отвсякога. Докато никой не ни наблюдаваше, Атанас ме докосна по крака с ръка,изтръпнах, не очаквах такова отношение към мен още на първа среща. Прилив на емоции нахлуха в мен и изведнъж се усетих ,че съм в ерекция. Леле,мале,такъв срам не съм брал никога. Отклоних му ръката, а той каза само“наистина си голям ,ще се радвам ако можем да завършим вечерта подобаващо“.Но всичко си остана дотам. Както написах по-горе нямам нито кола, нито терен,така че и втората среща завърши както края на първата.