Шесто чувство: зрение

Шесто чувство: зрение

Това е една поредица за малките ежедневни усещания, които ни карат да се чувстваме живи. Останалите постове можеш да прочетеш тук: „Шесто чувство“

Розовият изгрев. Оранжевият залез. Звездите в нощта, особено на някое много тъмно място, където още се вижда млечният път. Безоблачното синьо небе през есента. Усмивката, дори и на един непознат. Познато лице сред тълпата от хора в големия град. Приятел, който не си виждал отдавна. Разцъфнали цветя, независимо какви, кога и къде. Дете, играещо на люлките. Любима вещ (кратичка, плюшена играчка, мидички от морето и шишарки от планината). Детска рисунка с тебешир върху тротоара. Съвсем обикновени, ежедневни неща, като например идващия автобус, когато се прибираш към вас в ледена зимна вечер. Природата, защото във всичките си проявления е красива. Снимка, пазеща скъп спомен.

Списъкът продължи ти…

share button


Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност