Не знаех, че люлякът може да се консумира. Не знаех и че е толкова полезен и че се използва в народната медицина за направа на тинктури, чай, отвари, мазила. Използват се както цветовете, така и листата. Но запознах се в последствие, след като видях рецепта за една панакота с люляков сироп и боровинки blueberry-lilac-panna-cotta/. Оттам дойде и идеята да направя собствен вариант на въпросния десерт, като използвам люлякови цветчета, но се спрях на бели, с риск да не са толкова ароматни. Разбрах, че някои люляци с по-наситени цветове са по-силно ароматни, но мисията по извличане на този аромат е доста трудна в домашни условия. Това което получих като финал е млечно-сметанов крем с много фин цветен аромат в края, който определено не е разпознаваем, ако човек не знае какво има в десерта. Но знае ли, ще усети едва доловим цветен завършек при опитване на крема. И е приятен, нежен и вкусен 🙂 Според мен се получи много добър контраст с кисело-сладкото лимоново желе и добавка от маслени трохи. Опитайте 🙂 За 4 чаши:
За млечния слой: * 200 мл пълномаслено прясно мляко * 200 мл пълномаслена сладкарска сметана (30% масленост) * 100 г кристална захар * 10 г цветчета от бял люляк * 10 г желатин
За лимоновия слой: * сокът на 1 лимон * 50 г захар * 1 к.л. желатин * жълта сладкарска боя
За маслените трохи: * 40 г краве масло * 40 г кристална захар * 60 г брашно
По желание за декорация добавете цветчета от люляк в захар
За лимоновия слой: Желатинът се разтваря в чаша с 30 мл студена вода. Оставя се да набъбне, след което се слага в съд на водна баня да се втечни. Не трябва да завира. Може да се сложи и в микровълновата за 10 секунди, колкото да се втечни. Изцежда се сокът на един лимон и се прецежда. Добавя се захарта и се слага в съд на котлона, да заври и да се стопи захарта. Оставя се сместа леко да се охлади на стайна температура, да не е много гореща. Към нея се добавя втечнения вече желатин и съвсем малко жълта сладкарска боя, разбърква се сместа и се разпределя на дъното на чаши. Чашите се слагат в хладилника, докато се стегне лимоновата смес.
За млечния слой: Млякото, сметаната, захарта и измитите цветчета се поставят в съд на котлона. Загряват се, докато сместа заври. Махат се от огъня и цветчетата се оставят да киснат в млечната смес 30 минути. Сместа се прецежда. Желатинът се поставя в купа и разтваря в 50 мл студена вода. Оставя се да набъбне, след което се слага на водна баня или в съд с гореща вода, да постои, докато се втечни. Добавя се към още леко топлата млечна смес и се разбърква. Сместа се разпределя върху вече стегнатия лимонов слой и отново се поставя в хладилника за около 2 часа, или докато стегне и белият крем.
За маслените трохи: Студеното масло се нарязва на кубчета. Всички продукти се смесват в купа и се стриват с пръсти, да се получат трохи. Изсипват се в тава покрита с хартия за печене и се пекат около 8-10 минути на 180 градуса. Внимавайте да не изгорят.
Сервиране: Чашите се изваждат. С помощта на остър нож се минава плътно по ръба на чашата от вътрешната страна, да се отлепи кремът, захлупва се чиния отгоре и кремът се обръща в нея. Ако е трудно отлепването, може да потопите чашата за кратко в топла вода, като внимавате да не навлиза в крема, а само външната и част да се потопи във водата и след това да обърнете в десертна чиния. Декорирайте с маслени трохи и люлякови цветчета в захар.
