КНСБ: Близо 5,5 пъти е разликата между най-високото и най-ниското заплащане у нас

3
599
Добави коментар
yApple

120 лева увеличение на средната работна заплата до края на годината прогнозираха от синдиката по повод международния ден на труда 1 май

Разликата в средната заплата на най-нископлатените и най-високоплатените работници у нас е близо пет и половина пъти, сочат данните на КНСБ за доходите в навечерието на 1 май. С най-ниски заплати са заетите в ресторантьорството, където получават по 580 лв., малко над минималната заплата, която от началото на тази година е 510 лв. 

Най-високо си остава възнаграждението в информационните технологии – 3150 лв., отбелязва БНР, а президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира: 

„Компенсацията на наемния труд се промени с повече от 6 процентни пункта спрямо брутния продукт и достигна 43,1% от БВП за миналата година… Положителни тенденции – че повече пари от общо произведения продукт отиват към труда, отколкото към капитала. Вътрешното разпределение на тези средства, на допълнителните пари, които са стигнали до наемния труд в България, е несправедливо, т.е. по-голяма част са отишли към по-богатите наемни работници, т.е. с по-големите заплати, по-малките – към средните заплати, а най-малко към най-ниските заплати.“ 

Средната работна заплата тук, която по последни данни е 1060 лв., изостава между пет и 10 пъти спрямо старите страни членки на ЕС и около два пъти спрямо новоприетите държави. В Унгария например тя е 955 евро, а в Дания – 5191.

Виж още: България е на дъното по разходи за наемен труд

Същевремено от КНСБ отчитат, че процесът по приближаване на българските заплати към средните в ЕС през последните години се ускорява. Според главния икономист на синдиката Любен Томев: 

„Към 2017 г. по прогнозни данни брутният вътрешен продукт на глава от населението достига 51% от средноевропейския по паритет на покупателна способност, докато компенсацията на наетия труд показва равнище на заплащане някъде около 40-43% от средноевропейското равнище.“

Цитираните данни показват, че възнагражденията у нас в момента са около 46% от средноевропейските, затова от КНСБ настояват за изпреварващо нарастване на заплатите над производителността на труда – поне 11-12% ежегоден ръст през следващите пет години. Ако това се постигне, до 2022 г. заплатите у нас ще станат 60% от средните в ЕС, изчислява годишният доклад на КНСБ за състоянието на доходите.

От КНСБ прогнозират 120 лева увеличение на средната работна заплата до края на тази година.

„През миналата година работната заплата нарасна с 11,9% номинално и тъй като след три последователни години на дефлация имаше известен процент на инфлация, реалният ръст е около 9,6%. Това е добър ръст. Предишните години беше 6-7, до 8%. Това добра тенденция, който е следствие от устойчив и висок икономически растеж, вътрешното търсене и т.нар. „макроикономическа обстановка“ – и условията са благоприятни“, обясни пред БНР Любен Томев.

По думите му заплащането остава най-ниско „в редица дейности, свързани с озеленяване, с почистване, шивашката промишленост, кожарската промишленост, в ресторантьорството, макар там да считаме, че нереално ниски са показани равнищата на работните заплати. Водещите в топ 10 са информационните технологии, въздушният транспорт, една част от енергетиката, добивът на метални руди, финанси и т.н.“

В навечерието на Първи май доволните от заплатите си са малко повече от недоволните, показва национално представително проучване на „Галъп“ между 13 и 22 април.

53% от работещите пълнолетни българи декларират, че са доволни от парите, които получават от работодателите си, а 44% – че не са. Напълно доволни от работата си са едва 43% от пълнолетните българи. 

Източник: БНР