НА РАЗСЪМВАНЕ
Нетърсени метафори
нахлуват мощно в крехкия ми сън
и нишката му тъничка прерязват
с една невиждана припряност.
А вън е още тъмно –
тръбачът на зората още спи.
Но по стъклата на прозорците ми чукат
нетърпеливи думи в ритъм неспокоен.
И сякаш не в чаршафите лежа,
а в твърдата постеля от ръбати букви.
И пак към мене се затичват запъхтени
безсъници, отколешни желания,
родени в недоспалите ми мисли.
Но чувам вече вън със звук протяжен
на утрото тръбата прозвучава
и светлината с оранжев лъч прорязва
на облаците плътната завеса.
А думите със заревото влезли
на стаята ми в тишината будна
до мене подредени сядат
и ме приканват за поредното начало.
