Хипноза / автохипноза

10
555
Добави коментар

Уточнение: Надолу в текста за краткост ще пише „хипноза”, но следва да се разбира „хипноза/автохипноза”. 

Предупреждение: Тази и други мои авторски материали и такива, разработвани в екип с психолог Боянова, по въпросите на хипнозата /автохипнозата са доста плагиатствани. Моля хората, които не се чувстват компетентни да напишат собствен текст по тематиката, да избягват упражненията по пълно или частично копи-пействане от тук. Напомням, че хипнозата НЕ Е безопасна, нито безобидна. Носите отговорност, ако се рекламирате като хипнотизатор, но нямате нужната компетентност, правоспособност и др. да сте такъв и нанесете увреда на някой.

1. Исторически преглед. 

Хилядолетия назад, в големи центрове на човешката цивилизация като Индия, Китай, Вавилон, Асирия и други, хипнозата е имала своята лечебна, религиозна и магическа роля. Хипнозата е била известна и в древен Шумер. В древен Египет тя била една от формите на магическо въздействие. Известна е и на гърците от древността, за които Хипнос е бог на съня, син на Нощта и брат на Танатос (Танатос- бог на смъртта). 

Още от такива далечни времена датират използваните и до днес способи за привеждане в хипноза. Сред по-занимателните от тях е фиксирането на погледа, примерно в кристали, известно като кристаломантия. Може би така тръгват разказите за видяното от ясновидци и магове в кристалните топки и вълшебните огледала. 

Хипнозата е позната от древността и по българските земи. Известна е повече под името „баене” и е използвана с лечебна цел от знахарките, редом с билки. Вярвало се е, че знахарките чрез баене и билки са можели както да лекуват болести, така и да ги причиняват. 

Основание за това, че баенето е всъщност хипноза, се открива във възвратната форма на глагола „бая” в редица славянски езици, означаваща „отдавам се на сън”. Например в чешкия език „bajistsi” e „мечтая, отдавам се на сън, на илюзия”, а в руския език приспивната песен е „Баю, баюшки, баю…”. Също така баенето се свързва и с гадателството. 

За прабългарите пък Меандър пише, че жреците им чрез бързи движения на едно място изпадали в транс и след това са можели да режат тялото си или да се изгарят, без при това да изпитват болка. 

Хипнозата е започнала да бъде изучавана от гл.т. на науката с изследванията на един английски хирург – J. Braid (1795-1860). Той категорично отхвърлил Месмеровата концепция за животинския магнетизъм, като доказал, че става въпрос за хипноза. 

Горе-долу по онова време сред лекарите набира популярност хипнозната анестезия, благодарение на която операциите масово се правили под хипноза, за да са безболезнени. 

За авторитета на хипнозата сред лекарите свидетелства и факта, че тя е с призната лечебна стойност от Британското Медицинско Дружество от 1891 г. 

 2. Същност на хипнозата (респ. на автохипнозата). 

Мнозина имат грешната представа, че хипнозата е състояние, подобно на съня. Тази представа е насаждана от медии, търсещи бърза сензация и не отговаря на действителността. Изследванията на мозъчните биотокове, които позволяват да се изучават съня и хипнозата, доказват категорично, че между съня и хипнозата има съществени различия. Според електроенцефалографичните показатели, човек под хипноза всъщност бодърства. Т.е. хипнозата не е съноподобно състояние. 

При хипнозата липсва това, което обичайно характеризира съня. Поради тази причина хипнозата и съня не трябва да се идентифицират. Трябва да се отчита, че хипнозата – това не е просто частичен сън, а съвсем друг род състояние на съзнанието. 

Отличителна черта на хипнозата се явява несвойнствената нито на съня, нито на бодърстването, избирателност в усвояването и преработката на получаваната информация. 

3. Стадии на хипнозата (респ. на автохипнозата). 

Доста хипнотизатори се опитват да разделят хипнозата на стадии. Има много спорове относно това колко са последно на брой тези стадии- представят ги 3, 6, 9, 12 и повече. 

 Най-удобно е хипнозата да се раздели на 3 стадия: 

1. Лека хипноза – характеризира се със съвсем лека сънливост и отпускане. 

2. Средна хипноза (известна също и като hypotaxia) – тежест в тялото, трудности с говоренето и мисленето, наблюдава се спонтанна и внушена каталепсия (феномен на восъчна гъвкавост на ставите и мускулите). 

3. Дълбока хипноза – с възможност да се внушават халюцинации, да се докара анестезия (нечувствителност, обезчувствяване на някоя част от тялото) или огромна болка, лекуват се известно количество болести (например неврози, психопатии и т.н., но е грешна представата, че с хипноза може да се лекува всичко), може и да се внушат и някои болести и т.н. 

4. Видове на хипнозата (респ. на автохипнозата). 

Съществуват най-различни видове хипноза в зависимост от начините, по който се постига тя или пък целта, която обслужва. В настоящия материал ще бъдат разгледани 2 от по-нестандартните видове хипноза, а именно: 

1. Аблационна хипноза – тя се получава по условен път, без да е необходимо присъствието на хипнотизатор. Достатъчна е срещата на човека с определен предмет или нещо от заобикалящата го среда, за да се задейства навлизането в хипноза. Преди това, разбира се, хипнотизаторът е задал кое да задейства изпадането на човека в транса. 

2. Регресивната хипноза – някои хора, изкарващи пари от хипноза, умишлено насаждат грешната представа, че регресивната хипноза „връща в минали животи” и е доказателството за съществуването на прераждането. 

Регресията при хипнозата е възможна. Има документирани случаи, при които хора при регресивна хипноза описват едно, а свидетели на случките описват съвсем друг развой на събитията. Не, че човекът под транс лъже, а изкривяването се дължи на дейността на подсъзнанието и е неволно. Има варианти, при които самият човек след транса и сам си коригира какво е казал. По-лошият вариант е, когато не успее да се усети, че има промяна в спомените си в следствие на транса, до колкото е засегната възможността да помни реалните факти. Поради тази причина и регресивната хипноза/автохипноза е без доказателствена стойност в съда в редица държави (от онези, които имат добре развити научни изследвания по въпроса). 

Ето защо регресия даже и в миналото на настоящия живот не е възможна, защото понякога се получава едно преплитане между реалност и несъзнавано желание как би трябвало да изглежда реалността и често надделява несъзнаваното, вместо реалността. 

Същността на това, което правят платените хипнотизатори, предлагащи регресивна хипноза, е възползване от факта, че в състояние на хипноза могат да се предизвикват халюцинации с определена тематика. 

Под хипноза човек също така може да се потопи изцяло във фантазиите си или да се идентифицира изцяло с герой от филм, пиеса, разказ или друго подобно. 

В състояние на хипноза често се разказват сънища, които очевидно са били забравени в състояние на пълно съзнание. 

А ако даден сън по принцип се помни, то под хипноза човек разказва още подробности от съня. По този начин „миналият живот“, който може да се види под хипноза, може да бъде и един предизвикан сън, но няма да бъде нищо повече от сън. При това е нездравословно за психиката, тъй като се къса връзката коя е реалността. 

5. Техника за автохипноза. 

Правилно е да се занимавате с това, когато сте спокойни и нямате проблеми с кръвното или с грипа. Отделете си един- два часа за заниманията, в удобно за вас време или вечер, когато си лягате да спите. Помещението, което ще ползвате, е желателно да е добре проветрено и топло. Излегнете се по гръб. Ако смятате, че стаята ви по разни причини (прим. климатик, нагласен на неподходяща температура) не е достатъчно топла – увийте се. 

За постигане на автохипноза е удобно като за начало да се създаде контрол на автономните реакции чрез биологична обратна връзка. Това е много любим на индийците начин – визирам контрол върху дишането и нататък каквото следва. 

Биологичната обратна връзка може да бъде изобразена като състояща се от затворена верига, която включва организма като контролна система, реакцията му и средство за регистриране и представяне на реакцията пред контролната система, която обикновено е програмирана чрез инструкции. 

Правени са изследвания- човек е инструктиран да ускори своя сърдечен ритъм (при което примерно пулсът му се отчита с монитор и му се представя). По този начин се установява затворена верига за обратна връзка и ускоряването на пулса не е някаква илюзия, а е нещо, което може да се види има ли го реално или го няма (такива експерименти са правени от една руска изследователка, чието име е Лизина). 

Биологичната ни система е пълна с вериги за обратна връзка – пулсът, кръвното налягане и прочие (ако щете и телесната температура или стомашната секреция дори). Те се променят в съответните си дименсии в зависимост от нуждите на метаболизма и от емоционалното състояние. Като тук задължително държа да се отбележи, че когато тези процеси прехвърлят определени граници, възниква опасност за здравослословното състояние на човека, така че не бива да се прекалява. 

На затворени очи се съсредоточете върху себе си. Следва да усещате местоположението на своето тяло. След това се съсредоточите върху дишането (най-лесният и безопасен вариант) и да се отпуснете. Не трябва да допускате никакви странични мисли и образи да ви безпокоят. Следите начина си на дишане. Дишането ви трябва да е ритмично и лесно. 

Всяка поява на мисъл или на образ ви отклонява от вашата цел. Такива образи ви връщат в нормалното ви ежедневно състояние на бодърстване и трябва да пресичате появата им. 

Съсредоточаването ви върху дишането трябва да продължи до момента, в който спрете да имате нахлуващи мисли и образи. Трябва да се почувствате в едно състояние на абсолютно отсъствие на мисли и образи – ще сте доста отпуснати. Тогава вече може да спрете да следите дишането си. Просто се оставете на това състояние да ви повлече. 

Има един специфичен преход към състоянието на автохипноза, като се появяват се усещания за затопляне в определени участъци от тялото, накрая човек губи представа за местоположението на тялото си за моменти или през цялото време на автохипнозата. Отпуснатостта е пълна, но съзнанието работи вече по доста по-различен начин. Яснотата на съзнанието се увеличава, всички мисли са по-ясни и с по-голяма дълбочина. Когато го усетите това нещо, значи сте се справили с автохипнозата. В тази връзка препоръчвам да се прочете и материалът „Вътрешен екран в магията“.

С добиване на опит, влизането в състояние на хипноза става за секунда и нищо от горното няма да ви е необходимо като условия за спазване, за да достигнете до това състояние. 

Ако не стане от първия път, не се притеснявайте. Въобще не е задължително да стане от първия път. Първият път може и да заспите, като това не бива да е повод за притеснение.

6. Опасности и вреди при хипноза / автохипноза.

Когато хипнозата/автохипнозата е неправилно изпълнена или когато се променя реалността, може да доведе до големи проблеми, вариращи от продължаващо със седмици много силно главоболие, та до възможност за частична или пълна амнезия. Частичната или пълната амнезия може да се прояви както по време на транса, така и след него. 

Други възможни вреди са, че хипнотизираният е възможно да тръгне самоинициативно на някъде, т.е. да получи спонтанен сомнамбулизъм. Може да се получат халюцинации. Може да се получи истеричен припадък. Човек в хипнотичен транс може да започне да крещи несвързани фрази, да плаче, да получи конвулсии. 

Следваща възможна вреда е хипнотичната летаргия – неприятно състояние, при което човек възприема околния свят, но не може да реагира на нищо – продължителността му варира- може да е така няколко часа, но може и да продължи до няколко седмици и рядко, но има напатили- да са така с месеци, години. 

По време на самата хипноза, ако хипнотизаторът е некадърен, той може да изпусне връзката си с хипнотизирания и от това също да стане проблем. А там, където се внушават несъществуващи събития, може да се разбият нормалните възприятия на света и си е риск от нанасяне на увреди на психиката.