Въглехидратите са молекули, съставени от въглеродни. водородни и кислородни атоми.
Монозахаридите са най-простите въглехидрати и представляват една-единствена захарна молекула, наречена захарид. Най-важният монозахарид е глюкозата.
Дизахаридите се състоят от две захаридни молекули, свързани помежду си. Най-известният пример е захарозата — обикновената трапезна захар, съставена от една молекула глюкоза, свързана с една молекула фруктоза.
Полизахаридите представляват дълги вериги захариди, от които най-важният е скорбялата. Полизахаридите се наричат още сложни въглехидрати (докато монозахаридите са прости въглехидрати). Те се съдържат в житните култури, кореноплодните и плодовете. Някои въглехидрати не се усвояват от човешкия организъм — ние не притежаваме ензимите, необходими за разбиването на молекулните им връзки. Тези „неизползваеми“ въглехидрати (като целулозата) преминават през храносмилателния тракт почти непроменени.
Как нашето тяло използва въглехидратите?
Простите въглехидрати (монозахаридите) се абсорбират от кръвния поток непроменени. Организмът може да използва монозахаридите като постоянен източник на енергия, като ги трансформира чрез добавяне на високо-енергийна фосфатна връзка.
Дизахаридите и скорбялата трябва да бъдат разложени на монозахариди, за да могат да бъдат използвани от организма като енергиен източник. Този процес започва в устната кухина под въздействието на слюнчените ензими и продължава в стомаха и в началото на храносмилателния тракт.
Трапезната захар (захарозата) се разгражда сравнително лесно и получените монозахариди бързо покачват нивото на кръвната захар.
Усвояването на скорбялата отнема по-дълго време и насочва постоянен поток от захари към кръвта. Приемането на сложни въглехидрати осигурява постоянен приток на захарна енергия в кръвообращението.
След като въглехидратите са разградени на съставящите ги монозахариди (предимно глюкоза), те преминават през стената на храносмилателния тракт в кръвта, за да бъдат разнесени по всички тъкани.
Някои захари като галактозата и фруктозата не могат да бъдат разградени направо от клетките и се преобразуват от черния дроб в глюкоза, за да могат да бъдат използвани като гориво.
Нивото на кръвната захар се контролира от два панкреасни хормона — инсулин и гликоген, също така и
от гликогенните запаси на черния дроб, които действат като буфери на захарта. Когато нивото на глюкозата в кръвта е високо, черният дроб произвежда резервен гликоген. Когато нивото на кръвната захар е ниско, гликогенът се освобождава и глюкозните молекули навлизат в кръвообращението.
