Атеистичен манифест

7
327
Добави коментар

В интернет по чужди държави се разпространяват различни версии на атеистичен манифест, които отразяват възгледите на атеистите по света. Считам, че е необходимо да има такъв и за нуждите на атеистите в България.

Пригаждам прочетеното в чуждестранни сайтове, спрямо родните условия, за да се получи един атеистичен манифест. Той не е окончателен. Ако някой желае да го обсъжда, може да го стори чрез формата за коментари под материала или да ми пише на мейл, посочен във формата за контакт.

Атеистичният манифест, следващ по-долу, не е задължителен за изпълнение и отразява единствено съвкупното мнение на болшинството атеисти. Всеки има пълното право да е съгласен или не (частично или изцяло) със съдържанието му.

1. Атеизмът не е едно обикновено „неверие в бог“, а е структуриран мироглед, включващ в себе си научни, морални и социални основания, с които обосновава защо нито един бог не съществува.

2. Атеизмът се застъпва единствено за познания, които могат да бъдат доказани спрямо стандартите на науката, като отхвърля твърдения, продукт на недоказана вяра. 

3. Социалните основи на атеизма са:

– Човек има право да не изповядва никоя религи, да не вярва в нито един бог и да не изпълнява никакви религиозни обреди.

– Атеистите имат право да разпространяват своите убеждения.

– Данните за принадлежността или не към религия, не трябва да присъстват под никаква форма в лични документи, а също и не трябва да се измерват чрез анкети от държавата и държавните институции.

– Изборът на лични убеждения (дали религиозни или атеистични) трябва да е изцяло свободен, като не трябва е налаган насила под никаква форма.

4. До колкото съгласно Конституцията на България църквата е отделена от държавата, то лица под 18 години не трябва да бъдат въвличани в църкви, секти, религиозни организации и богослужения по какъвто и да било начин.

5. Отново изхождайки от Конституцията за отделеността на държавата от църквата, се поддържа позицията, че нито един ученик или студент не трябва да изучава като задължителни религиозните писания на нито една религия.

6. Атеизмът е против проникването на религиозни организации на която и да е религия в държавните структури под каквато и да е форма.

7. Хората, изпълняващи своя дълг към държавата, а също и ученици и студенти, не трябва да бъдат принуждавани да участват в религиозни обряди или празници по силата на устави и други подобни задължаващи ги да участват регламенти.

8. Държавните чиновници и избраните на държавни длъжности, не трябва да имат право да привличат служители на каквито и да било култове за участие в официални мероприятия.

9. Действащите религиозни организации не трябва под никаква форма да се субсидират от държавата, след като съгласно Конституцията на България държавата е отделно от тях.

10. Всеки държавен служител в процеса на изпълнение на своите работни задължения, трябва да е длъжен, независимо от своите лични убеждения, да се отнася с еднакво безразличие към личните убеждения на останалите хора, независимо дали те са религиозни или атеистични.

11. Атеизмът счита, че не трябва да се поддържат кандидатурите на хора, кандидатстващи за изборни държавни длъжности на каквото и да било равнище в държавните структури, които открито декларират своята религиозна принадлежност, тъй като се приема, че това е средство да се експлоатират настроенията на избирателите. 

12. Според атеизма експертно мнение по въпросите на религията може да се дават само от лица, които са независими експерти, т.е. нямат лична религиозна заинтересованост.  

13. Атеистите също желаят да се изгонят търговците от храма и да се прекрати всяка търговска дейност в името на коя да е религия, извършвана под каква да е форма.

14. Цялата финансова дейност на коя да е религиозна организация трябва да е публично достъпна.

15. Атеизмът желае да се забрани употребата на подвеждащи чудеса, съставляващи плачещи икони, химически смеси за чудодейни огньове, както и употребата на вредни за здравето химии (определено от експерти) и нехигиенични практики (целуване на кръстове, икони и други от тълпи хора), в името на религиите и в заблуда на техните последователи. 

16. Атеизмът се стреми към това да се приеме юридическо определение за религиозен фанатизъм и религиозен екстремизъм и да има законов ред за преследването им.

17. Атеизмът е на позиция, че следва да се забрани по законов ред проповядването на религиозен фанатизъм и религиозен екстремизъм чрез средствата за масова информация.