За казармата, Емил Димитров, Йосиф Кобзон и ст. л-т Николов

За казармата, Емил Димитров, Йосиф Кобзон и ст. л-т Николов

За казармата, Емил Димитров, Йосиф Кобзон и ст. л-т Николов Попаднах на стар документ, който ми спомни откровено идиотските порядки в онова общество, когато „се наливаха основите” на развития социализъм. А казармата се представяше за инкубатор на бъдещите строители на щастливото българско общество. Христо МАРКОВ Тогава Самоков си бе военизиран град – две ракетни поделения, едно артилерийско, още няколко по-дребни, военен завод за радиостанции и гарнизонно управление. Есента на 1982 г. съм старо куче, горд младши сержант и командир на радиостанция. През септември посрещаме новобранците или „дихателите, душовете, зайците”, както полагаемо се кръщаваха. Вече сме „дърти” и чакаме отмяна от младите лъвчета на цивилизацията. По същото време ни изпратиха безподобната фигура, основен персонаж в разказа ми. Старши лейтенант Николов бе висок, русоляв, пухкав, с криви крака, пристегнат „по устав”, но не ставаше за нищо и шефа на гарнизона ген. Янков /Кашика/ го бе...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност