На снимката: астронавтът на НАСА Харисън Шмит събира проби от Луната по време на мисията „Аполо 17“. Photo credit : NASA
6 юни 2018 г. 21:25 ч.
Светослав Александров. Изминаха осем години, откакто бяха намерени т.нар. „изгубени“ записи от мисиите „Аполо“, а учените вече успяха да направят ново откритие! Разгадана е мистерията защо през 70-те години повърхността на Луната се е нагряла неочаквано.
Забележителната новина беше съобщена първо на блога на Американския геофизически съюз днес [1], на базата на научна статия, публикувана по-рано тази година в научното списание Journal of Geophysical Research [2].
И все пак е коректно да се отбележи, че откритието е направено не само на базата на намерените записи, но и посредством нови научни данни, получени от съвременната роботизирана експедиция „Лунър Риконисънс Орбитър“, която изучава Луната от 2009 година до ден днешен.
Ето каква е цялата история: по време на експедициите „Аполо 15“ и „Аполо 17“ през 1971 и 1972 година астронавти разгръщат специални сонди, които правят измервания на температурата на Луната под повърхността. Учените по това време имат очаквания да разберат от данните дали ядрото на Луната е горещо като земното и какво количество топлина могат да отделят скалите от кората и мантията. Роботизираните сонди измерват температурата в периода между 1971 и 1977 година, включително няколко години след като за последен път стъпва човешки крак на лунната повърхност.
Впоследствие се оказва, че в Националния център за данни по космически науки (на англ. National Space Science Data Center) е архивирана само тази научна информация, получена в периода между 1971 и 1974 година. Останалата част от записите (след 1975 година) никога не са били архивирани и затова са загубени.
През 2010 година планетарният учен Сейчи Нагихара тръгва по следите на изгубените данни, за да отговори на дългогодишна загадка: защо температурата на Луната под повърхността е нараснала постепенно през годините, след като сондите с датчиците били разгърнати?
Нагихара и неговият екип неочаквано откриват, че самата космическа агенция НАСА е създала специален резервен набор от ленти с цел архивиране. Намерени са общо 440 ленти с данни от април до юни 1975 година, които през десетилетията събирали прах в Националния център за записи „Уошингтън“ в Мериленд. А в Лунния и планетарен институт в Хюстън са открити стотици записи с температури от периода между 1973 и 1977 година. Тези записи помагат на учените да възстановят данните в периода между март 1975-та и февруари 1976-та, когато инструментите почнали да достигнат края на функционалния си живот.
Работата се оказва трудна – отнема няколко години на учените, за да извлекат информацията от старите ленти, както и още няколко години, за да я разтълкуват – трудът включвал и възстановяване на стари документи, които описват как се калибрират сондите.
Но усилията се увенчават с успех, а мистерията е разгадана. Самите астронавти са тези, които са довели до затоплянето. Разхождането на лунната повърхност, както и карането на лунохода, довели до промени в отражателната способност на лунния прах. Понеже лунната повърхност започнала да поглъща повече светлинни лъчи от преди, това довело до повишаването на температурата с един-два Целзиеви градуса.
Резултатите имат огромно значение за планирането на бъдещи мисии – оказва се, че човешката дейност може да наруши сериозно измерванията, които се правят от самата повърхност.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
